0

В началото на годината има три последователни големи празника, свързани с водата – Богоявление (Водици) или Йордановден – 6 януари, Ивановден - 7 януари, и Бабинден - 8 януари. Те са в чест на новото начало, на новия природен и житейски цикъл. Именно те слагат края на т. нар. Мръсни дни. От Йордановден отново вече са разрешени и сватбите чак до Великденските пости. От 6-7 януари в миналото е започвало изпращането на сгледници и сватовници, защото новият сезон на венчавките е бил официално открит.

На Богоявление, след като свещеникът хвърли кръста в леденостудените води, младите мъже и момчета се надпреварват да го извадят. Според християнския прочит тази традиция е в чест на кръщението на Божия син от св. Йоан Предтеча в река Йордан. Според фолклористи обаче тя е много по-стародавна и е свързана с вярата на прадедите ни в пречистващата сила на живата (течащата) вода. Самото име Йордан в превод означава „до реката“. В някои райони още се играе хоро в студените води на река или езеро. Хората вярват, че ако на Водици времето е студено и кръстът замръзне във водата, преди да бъде изваден, годината ще е здрава и плодовита. След като кръстът бъде изваден, с менче кръстена вода и босилкова китка в ръката свещеникът минава по селото и ръси младоженци и пеленачета, стари и млади, болни и здрави. Навред задължително къпят и именниците в реките, тъй като богоявленската вода се счита за целебна.

Ваденето на кръста е основен празничен ритуал на Йордановден.

 Ваденето на кръста е основен празничен ритуал на Йордановден.
БГНЕС

Тази традиция продължава и на следващия Ивановден. В обредното здравеносно къпане се включват и жените – невести и наскоро сгодили се. Оттам и името на празника в някои селища – Женски водици. Някога ходели т. нар. къпачи, които къпели (доброволно или насилствено) не само всички Ивановци, но и по-заможните представители на общността. През османското владичество къпачите безнаказано можели да катурнат в река дори бейовете и пашите.

Самото име Иван (Йоан) означава “Божа благодат”, „Бог помилва” или “глас Божи”. През деня църквата почита паметта на св. Йоан Кръстител. Народът ни оприличава светеца на мъдър старец и го смята за покровител на кумството и побратимството, а в по-широк съвременен смисъл – на приятелството. В народните представи, когато Господ поделял света, на свети Иван се паднало „да кръщава земя и вода, млади булки и малки деца“. Някога на този ден във всяка българска къща устройвали големи празненства. Кумовете ритуално къпели младоженците, които са венчали през изминалата година, пръскайки ги с вода. А младото семейство задължително посещавало вечерта дома им, носейки пита, кравай, млин, баница, вино, ракия. На този ден извършвали ритуала за побратимяване и са ходили на гости на такива роднини. Едно поверие пък гласи, че ако на Ивановден има сняг и лед, то хората и добитъкът ще са здрави цяла година.

На Ивановден са къпели и царя на коледарите.

 На Ивановден са къпели и царя на коледарите.
БГНЕС

На Бабинден прекадяват родилките с въглени

Бабинден е последният от триадата народни празници в началото на Новата година. Той е в почит на бабите акушерки, родилките, новородените и най-общо казано – чудото, наречено раждане на нов живот. В миналото сутринта преди изгрев слънце бабата акушерка посещавала домовете на младите жени с деца до една година, на които е бабувала. Тя носела китка здравец и босилек, вързана с червен конец, вълна, просо, мед и масло в дар. В дома на родените с нейна помощ деца бабата къпела ритуално децата. С китката бабата поръсвала младите жени и момите в къщата против уроки и като пожелание за леко бъдещо раждане. Преди да си тръгне, бабата тържествено канела жени на обяд в своя дом. На трапезата там задължително се слагали варена кокошка, баница, обреден хляб, ракия и вино. Бабата акушерка прекадявала под полите на жените с живи въглени, сложени на керемида, за да раждат бързо и лесно.
Бабинден завършвал с веселба в кръчмата, като преди това акушерката била изкъпвана ритуално в реката.