В литературата има една класика от Пушкин – „Малки трагедии“, където се описват всекидневни европейски драми, довели до велики последици, като това Салиери да отрови гения Моцарт. В Космоса всеки ден стават малки трагедии, които водят до огромни и велики последици, като това да избухне свръхнова или от мъглявина да се появи нова звезда. НАСА е тази, която осведомява всеки ден света за тези малки големи трагедии, пускайки снимки от цялата Вселена и нашата планета Земя.
Пътят на зодиака
В определени периоди от годината полето, където се нижат зодиакалните съзвездия, се вижда, сякаш е осветено от ярка светлина. Всъщност това са лъчите на Слънцето, които осветяват звезден прах във вътрешната част (до Марс) на нашата система. Водеща хипотеза е, че зодиакалният прах произхожда предимно от слаби комети, идващи в близост до Юпитер и бавно се върти спираловидно към Слънцето. Заснет е от Канарските острови, Испания.
Юпитер в инфрачервено
Главният пръстен на Юпитер е открит едва през 1979 г. от преминаващия кораб Voyager 1 и произходът му тогава е бил загадка. Смята се, че е образуван от удари на метеорити върху близките луни на гиганта с отчупване на малки парчета и вдигане на прах. В инфрачервена светлина се виждат Юпитер, неговите облаци, този пръстен, някои от луните, голямото червено петно.
Изхвърляне
При звезди като нашето Слънце, когато ядреното гориво свърши, центърът се събира в бяло джудже, докато външната атмосфера се изхвърля и образува планетарна мъглявина. Във видимата светлина изхвърлената външна атмосфера на мъглявината NGC 1514 изглежда като смесица от мехурчета. Но в инфрачервения спектър, както е показано тук, е различно. В центъра на мъглявината е ярка звезда, част от двойна система.
Небеса
Горе вляво се спуска централната лента на нашата галактика Млечен път. В горния десен ъгъл се спуска ярък метеор. Слабата лента в централната част е слънчева светлина, отразена от зодиакален прах във вътрешната част на Слънчевата система. Зеленото вдясно е Южното полярно сияние. Ярката зигзагообразна линия до долната част е просто светлина, която е била задържана от астрофотографа, планиращ сцената. Това небе е заснето над скалите на Касъл Хил, Нова Зеландия, в края на миналия месец. Кадърът е комбинация от 10 експозиции, направени с един и същ фотоапарат и от едно и също място.
Съседката
Голямата мъглявина (M42) в Орион ни е съседка – намира се на 1500 светлинни години в същия спирален ръкав на нашата галактика като Слънцето. Тя е цветно петно, което се простира на 40 светлинни години. Вижда се дори с невъоръжено око като малка, бледа и размазана точица в съзвездие Орион. Нишковидните структури са ударни вълни, където бързо движещ се материал среща бавно движещ се газ.
Луната спи
Луната спи и хърка, а така се образуват лунотресенията, би казало някое дете с развинтена фантазия. Анализите на сеизмометрите, оставени при кацания на Луната, разкриват изненадващ брой лунотресения, случващи се в рамките на 100 километра от повърхността. 62 са записани между 1972 и 1977 г. Повечето са твърде слаби. Причината за тях е неизвестна, но водеща хипотеза включва приливната гравитация от Земята и относителното нагряване, предизвикано от нашата планета. На снимката астронавтът на „Аполо 11“ Бъз Олдрин през 1969 г. стои до наскоро разположен лунен сеизмометър, гледайки назад към модула за кацане на Луната.
Камъните падат
Докато НАСА снима галактиката Андромеда през 2016 г., камъните започват да падат и на фотоса се вижда един, идващ от метеорния поток Персеиди, отправил се към Земята. Андромеда е най-близката до нас галактика и след милиарди години с Млечния път ще се сблъскат и обединят. А Персеидите ще падат от небето някъде до 24 август.
Нашествие
3I/ATLAS е третия известен на земната наука междузвезден обект, преминаващ през нашата Слънчева система. Преди него бяха астероидът 1I/ʻOumuamua през 2017 г. и кометата 2I/Borisov през 2019 г. Известна още като C/2025 N1, 3I/ATLAS се смята за комета, а някои твърдят как може да е космически кораб или сонда. Облак от прах се вижда на това изображение от космическия телескоп „Хъбъл“, заснето на 21 юли. Звездите на заден план са удължени в експозицията, докато „Хъбъл“ е проследил най-бързата комета, регистрирана някога, по пътя й към вътрешната слънчева система.
Издърпване
Това изображение на частично слънчево затъмнение е направено през облачно небе, но толкова добре е планирано, че фотографът изглежда, все едно издърпва Слънцето зад Луната. Снимката е направена на 30 март тази година над кратера на вулкана Грабрук в Исландия.
Сливане
38 часа експозиция с камера и малък телескоп са довели до тази космическа снимка на галактическата група M81. Доминиращата галактика на групата ясно се вижда до центъра на кадъра, има големи спирални ръкави и яркожълто ядро. Известна още като галактиката на Боде, самата M81 се простира на около 100 хиляди светлинни години. Над нея е неправилната галактика с форма на пура M82. Двойката е в гравитационна битка от милиард години и след още няколко милиарда ще се слее ведно. Виждат се и други, по-малки галактики от групата.
Георги П. Димитров
