В се още Георги е най-масовото мъжко име у нас, макар при новородените момчета вече други имена да са по-често употребявани. Иначе близо 5% от мъжкото население носи името и производните му. Като се добавят и жените с имена Гергана, Галя, Гинка и т.н., сметките стават, че над 230 000 имат имен ден на 6 май, сочи националната статистика.
10. Живков заповядва празникът да е на 6 май
Тодор Живков по времето на социализма спасява Гергьовден да се празнува на 6 май. След въвеждането на Григорианския календар у нас през 1916 г. празниците автоматично се изместват с 13 дена по-рано и така Гергьовден се чества на 23 май. Но народът продължава масово да го отбелязва на 6 май. Духовенството също недоволства, особено в случаите когато Гергьовден по новия календар се пада преди Великден и трябва да се яде агнешко. Това нещо продължава повече от половин век, накрая идва Тодор Живков на власт и се вслушва в молбите на писатели, художници, учени и хора на труда. Той заповядва Денят на земеделеца и овчаря, каквото е названието му по това време, да се отбелязва на 6 май, но няма никакви църковни доводи, а с идеята, че народът така е свикнал. Скоро църквата също приема празнуването на Гергьовден по стар стил (в Гърция и Румъния си остава на 23 април, както и при изповядващите католицизъм, англиканство, лютеранство и протестантство).
9. Батенберг го въвежда официално
Гергьовден става официален празник на България с указ на княз Александър I Батенберг през 1880 г. През 1946 г. вече празникът е „понижен“ в обикновен трудов ден и в професионален празник и е наречен Ден на пастиря. По-късно става на земеделеца и овчаря. През 1993 г. отново става официален празник и се нарича вече Ден на храбростта и празник на Българската армия. Любопитното е, че точно по това време армията започва драматично да се свива, за да стигне размерите на обикновена футболна агитка.
8. Симеон I освещава знамената
Първото документирано освещаване на знамената на армията ни е от август 917 г. преди битката на Симеон Велики с византийците при Ахелой. Тогава светията извършва поредното си чудо, нашата армия печели битката и става хегемон в региона. От средните векове Свети Георги е покровител не само на армията, но и на държавата ни.
7. Покровителства много страни
Светията покровителства още Англия, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора, испанските области Арагон и Каталуния, много региони в Русия, а сред градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург. Крал Едуард III го прави покровител на Англия през 1350 г.
6. Роден е в Кападокия
Християнските житиетата описват, че свети Георги е роден в Кападокия - важна провинция на Рим в Мала Азия. Младият Георги постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. Разпределен е в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан, който го цени високо.
5. Бог праща дъжд от огън
Георги е включен в персийски, а после и в мюсюлмански текстове като пророк. Описан е като богат търговец, който се противопоставя на вдигането на езически статуи от царя на Мосул Дандан, разпознавайки в тях Сатаната. Бил е мъчен, много пъти е убиван, но е възкресяван от Господ. Накрая Бог праща огнен дъжд и други бедствия, за да унищожи езичниците в Мосул. Това става при управлението на Диоклециан. Според персийски (зороастризъм) източници Георги се моли на Бог след поредното си възкресяване да му позволи да умре и получава това разрешение.
4. Погребан е в Палестина
Свети Георги е погребан в римската провинция Сирия Палестина, в град Лида, сега град Лод в Израел. Там се намира и неговият най-важен храм, в който е гробницата с мощите на светеца. Навремето е имало манастир около църквата. Тя и манастирът многократно са разрушавани от ислямисти. Храмът е възстановен за последно през 1872 г., като са използвани руините на византийските постройки.
3. Става мъченик
Свети Георги е от най-важните мъченици на Христовата вяра. Става любимец на императора, а после се разкрива като християнин през 303 г. Пробват да го убият, но е съживен от Бог. Тровят го, но отровата не му действа. Хвърлят го в яма с негасена вар, от която излиза невредим. Георги е подложен на множество мъчения, но не се отказал от вярата си. Мъчили го с всевъзможни инструменти и приспособления, заковали краката му с пирони, хвърлили го от скала, били го с чукове, положили го върху легло от нажежено желязо, излели разтопено олово, хвърли го в кладенец, въртели го на колелото на смъртта, разпънали го на кръст и т.н., но той се спасил благодарение на вярата си.
2. Върши чудеса
Още приживе Георги върши чудеса, пише в неговите житиета. Мъчителите му предложили да се помоли на своя бог и да възкреси мъртвец, което той направил и така увеличил многократно последователите на Христос. С молитва на уста изцерявал болни. Прогонил Сатаната от храма. Като видяла това, императрицата станала християнка. А вбесеният император заповядал да отсекат главите им.
1. Убива змея
Най-популярното чудо е убиването на змея и то станало след възнесението на свети Георги. Край град Вирит, днешен Бейрут, зъл змей тормозел всички. Царят заповядал от всяко семейство да се дава по един човек, за да го изяде змеят (драконът) и да не пипа останалите. Като дошъл редът на царското семейство, владетелят изпратил дъщеря си при змея. Но тогава се появил свети Георги на бял кон и убил чудовището. После обяснил на хората, че повече змеят няма да ги мъчи и отрязал главата му, а всички станали християни. Историята много наподобява древните митове за Персей, който с коня Пегас, чудния си меч и отрязаната глава на Горгона Медуза спасява Андромеда от морското чудовище. А в иконите св. Георги най-често язди бял кон и пробожда с копието си змея.
Георги П. Димитров
