В годината, в която отбелязваме 120 години от Илинденското въстание, e добре да си спомним за един от легендарните главни войводи на ВМОРО, страшилището за турци, гъркомани, андарти и шпиони в Костурска и Леринска околия Васил Христов Чекаларов.
Роден през 1874 г. в село Смърдеш, Костурско, в днешна Гърция, баща му е чехлар обущар, откъдето идва и фамилията им. Малкият Васил учи в гръцко основно училище, там усвоява гръцкия език, както родния си български. Баща му го прехвърля в българско училище, в което завършва IV отделение. 21- годишен идва в България и с татко си работят по строежите из цяла България. Установяват се в Шумен, където Васил завършва вечерна гимназия. После семейството се премества в София.
Войводата Васил Чекаларов,
Войвода
В София младият Васил Чекаларов председателства Костурското благотворително братство, сприятеляват се с Борис Сарафов и Лазар Киселинчев . През 1901 година е изпратен с чета в Македония за закупуване на оръжие за българското население в Костурско и Леринско. Младият войвода е безкомпромисен отмъстител на ВМОРО, лично ликвидира доказани предатели и шпиони в Костурско и Битолско.
Илинден
През зимата на 1903 година сборната чета на Васил Чекаларов е разквартирувана по селата в Костурско. След Солунското решение на ВМОРО комитите трескаво се подготвят за предстоящото Илинденско въстание. В родното му село Смърдеш е устроена бомболеярница, в която се леят и пълнят бомби.
Въстанието избухва на Илинден, 20 юли по стария стил или 2 август по новия. Христо Силянов пише в спомените си: „Във въстанието взеха участие почти всички мъже, въоръжени и невъоръжени, от двете северни части на Костурска околия. Жени, старци и деца бяха в услуга на въстаналите си братя, синове и бащи”. Въстаниците наброяват около 2000 души и са главно въоръжени с гръцките пушки „Гра”, доставени от сборната чета на Чекаларов.“
Чекаларов с четата (отпред вляво на кон)
Потушаване
В следващите дни 30 000-ен турски аскер се насочва към въстаниците. По пътя си те палят и унищожават всичко българско - села и население. Сборната чета се изтегля високо в планините, за да спасят мирното население. В края на месец август въстанието е потушено, а редовите въстаници се връщат в опожарените си села. Чекаларов заедно със сестра си Зоя, Пандо Кляшев и Лазар Киселинчев, преоблечени във влашки дрехи, преминават през гръцката граница. От пристанището Арта се качват на параход, който ги откарва до Фиуме. От там през Белград влизат в България.
Среща
Лазар Киселинчев пише в спомените си: „В Корфу се прехвърлихме на един австрийски параход, на път за Бриндизи -Триест. Заедно с нас пътуваше със семейството си един епирски грък за Белград, където бил съдържател на хотел „Петербург”. Заприказвахме се и стана дума за току-що потушеното въстание в Битолско. Събеседникът ми се удивляваше от куража на тия селяни, но между техните водители имало един звероподобен тип на име Чекаларов, който изпил кръвта на стотици невинни гърци:
- Познавате ли вий този кръвожаден Чекаларов, който е нанесъл толкова пакости на елинизма? - запитах го аз.
- Лично не го познавам, разбира се. Но четох в нашите вестници толкова много за неговите злодеяния.
- Недейте се разпалва толкова, бъдете малко по-предпазлив, защото Чекаларов е тук и присъствува на нашия разговор. Ето, господинът тук е Васил Чекаларов, а негова милост e Пандо Кляшев!
Моят събеседник пребледня, вгледа се изплашен в Чекаларова и почна да се дърпа назад заедно със стола си.
- Вижте го! - продължих аз. - Прилича ли на чудовище и на звяр, или е обикновен човек, като вас?
След като се поокопити, гъркът, пресилено усмихнат, каза на Чекаларова:
- Нима вие сте? Не може да бъде. Вий говорите така хубаво гръцки и приличате на грък. Вий сте, сигурно, грък!
- Ако бих знаял, че ей тук тече една капка гръцка кръв - отговори му натъртено Чекаларов, като му посочи пръста си, - аз ей сега бих отрязал цялата си ръка и бих я хвърлил в Адриатическото море!
Мир
През 1904 г. Васил Чекаларов е на лечение в Женева. После се връща в София и заживява цивилен живот. В София се жени за Олга и скоро им се ражда дъщеря Екатерина. Започва да строи къща, която така и не успява да довърши, вдига само два етажа, защото започват войните. Чекаларовата къща и до ден днешен се намира на ул. „Шипка“ 52 срещу Военната академия. След гибелта му четириетажната къща е довършена от съпругата на войводата Олга.
Съюзници
В началото на Балканската освободителна война през 1912 година Васил Чекаларов е командир на чета, като част от Македоно-одринското опълчение. На 29 октомври войводата и комитите му подпомагат гръцките войски при превземането на Кайляри. На 13 ноември 1912 година обединените български чети заедно с гръцката дивизия влизат в Костур, тържествено посрещнати от населението и архиерейския наместник Панарет. Макар и почти окуцял от стари рани, хвърковатият Чекаларов респектира гръцките съюзници.
Обрат
Но скоро настъпва обрат. Довчерашните съюзници стават врагове. Войводата Чекаларов и четата му единствени остават в защита срещу новите поробители на българите от Македония. Другарите му, войводите Иван Попов и Христо Силянов се оттеглят в София.
Обезглавен
За последните мигове от живота на легендарния войвода разказва неговият четник Васил Иванов в книгата „Отрязаната глава”. Документално е предаден зловещия разказ на гръцкия поручик от пехотата Аристид Михалакопулос, участвал в зверството и публикуван в атинския вестник „Амброс“ през месец юли 1913 година:
“На 9 юли след дълго сражение от ранни зори до 3 следобед Чекаларов е убит в м. „Лакото“, Леринско. Гледах го залегнал зад един случаен ендек/камък/, извадил памук и се мъчеше да запуши смъртоносните си рани. Изкомандва се и последва залп. Пет-шест войника и андарти се спуснаха към падналото тело с тържествуващ вик. Чекаларов размърда неочаквано окървавената си глава, покрита с буйна, красиво къдрава коса. После се издигна и като се улови за близкото до него дърво се изправи. Така Чекаларов наистина беше много страшен. Но за миг, той потрепера, поклати се, падна и не мръдна вече. Шефът на андартите капитан Х... го удари с все сила по увисналия врат със своя голем нож и тази опасна глава се сбогува със своето тело. Капитан Х... с още два удара отсече главата от мъртвото тяло ”. /село Невеска, юлий 1913 година, Аристид Михалакопулос, поручик от пехотата/.
Главата на войводата, забита на кол, се разнася от вампирясалите андарти из леринските улици. Нарочно спират пред българските магазини и дюкяни и крещят: “Нема Чекаларов, нема Македония, нема вече Чекаларовци”.
Румен Жерев
