О семдесетте години на ХХ век са изключително интересни и драматични в българската история. Управляващите от БКП стартират заключителната фаза на Възродителния процес, започнал години по-рано. Това от своя страна отключва вълна от недоволство и бурни протести сред българските мюсюлмани.
Започват форми на организиран и спонтанен протест, сред които и бомбени атентати през втората половина на 80-те години. Няколко години по-рано обаче се случва едно събитие, което предизвиква шок и ужас както сред обикновените българи, така и сред управляващите. Това събитие остава в нашата история като атентата в пощата в Горна Оряховица. По повод отбелязване на 41-годишнината от това събитие в железничарския град бе организирана среща на обществеността с бившия служител на МВР Марин Бонев, който е участвал в разкриване на ужасното престъпление.
Възстановка
Четири десетилетия след трагедията присъстващите отново се върнаха години назад, за да я изживеят отново минута по минута.
На 6 април 1984 г. минути преди обедната почивка силен взрив разтърсва сградата на централната поща в Горна Оряховица. Централният градски площад в града е изпълнен с хора, които са излезли минути по-рано в обедна почивка. Секунди след взрива към всички тях се посипват стъклени парчета убийци от строшените панорамни прозорци на пощата. Много от хората са ранени от тях. По-късно при огледа парчета стъкла са намерени на 50-60 м от взривената сграда чак на другия край на площада. Към мястото на касапницата се отправят линейки от Горна Оряховица и Велико Търново. Няколко часа по-късно идва и санитарен хеликоптер от София.
Ето какво си спомня години по-късно един от МВР служителите Фьодор Китанов: „Бяхме на местопрестъплението 20 минути след взрива. Докато пътувахме, ни изпреварваха линейки с включени сирени. На площада имаше над 1000 души. Експлозията беше станала в колетното на първия етаж. Двете служителки там бяха тежко ранени и откарани в болницата. Влязохме в колетното. Беше страшна картина. Имаше един труп, мъж на 20-30 години, но с почти откъсната глава. Лицето му го нямаше, а мозъкът му беше по тавана.“
Двете тежко ранени са пощенските служителки Стефка Бижева на 33 години и колежката й Петя Тодорова на 32 години. Няколко часа след като е откарана в болницата, Стефка умира, оставяйки съпруг и две невръстни момичета – Кремена и Наталия, без майка. А две седмици по-късно с живота си се разделя и колежката й. За полицията равносметката от взрива е трима загинали, девет тежко и десетки по-леко ранени.
Предстои най-тежкото, разкриването на извършителя на ужасяващия атентат. Заповедта, спусната от ЦК на БКП, е категорична и недвусмислена – престъплението трябва да бъде разкрито по най-бързия начин, а атентаторът да бъде наказан с цялата строгост на закона. А в онези години това означава само едно, с изпълнение на смъртна присъда. На пръв поглед разкриването като че ли е невъзможно, очевидци на случилото се няма. А онези, които са били в колетното помещение по време на избухването на взрива и биха могли да дадат някаква информация, са мъртви. Не така смятат обаче криминалистите, които минути след взрива започват да работят по разкриването на престъпника. Лично вътрешният министър Димитър Стоянов е заповядал през няколко часа да му докладват за работата по случая. И само няколко часа след извършване на престъплението вече са налице първите нишки, по които може да тръгне разследването.
Показания
При проверка на самоличността на шофьорите на автомобилите, паркирани пред и около сградата на пощата, милиционерите разговарят и с шофьора Кольо Ганчев от Севлиево. Той споделя, че е дошъл в Горна Оряховица заедно със съгражданина си Васил Василев, който след взрива изчезнал. Когато отвеждат Ганчев в моргата, по дрехите той разпознава в мъртвия мъж от колетното отделение своя съгражданин и спътник. Шофьорът Ганчев обаче не може да каже защо мъртвият му колега е пътувал с него до железничарския град.
Но съдбата се оказва благосклонна към разследващите и им изпраща втори свидетел. Това е възрастна жена, която от балкона си малко преди взрива видяла как бусът спира, а един от мъжете слиза от него с колет в ръка и влиза в пощата. Така става ясно, че убитият Васил Василев е внесъл в колетното отделение колет бомба. Остава обаче въпросът: За кого е бил предназначен този колет и каква е причината за извършването на атентата?
Тротил
При огледа на мястото на взрива е установено, че видът на взривното вещество е тротил. А неговото количество е било доста голямо и предизвикало в пода на колетното дупка с диаметър 25 см. Особено полезни за криминалистите се оказват разпитите на останалите пощенски служители в съседния паричен салон.
Някои от тях чули как убитата Стефка Бижева иска от човека, внесъл колета, да го отвори, за да провери съдържанието му. По този начин Бижева всъщност изпълнявала заповед от Министерството на съобщенията, издадена по повод на подобен инцидент с колет бомба в София няколко месеца по-рано. За съжаление приносителят на колета вече е мъртъв и от него разследващите не могат да научат повече подробности. Тогава решават да се насочат по-тясно към приятелския кръг на загиналия Василев. В хода на проверките и разпитите милицията достига до севлиевеца Пламен Пенчев, колега на Василев от автостопанството в Севлиево.
Установено е, че месец преди взрива той е хванат да шофира след употреба на алкохол и книжката му е отнета. Разследващите решават да задълбаят в тази посока. Мъжът е поставен под наблюдение, а телефонът му е включен на подслушване. И това дава резултат. Така милицията разбира, че вечерта в деня на взрива Пенчев звъни по телефона на сестра си, за да я пита случило се е нещо в Търновско, че колегата му Василев още не се е върнал. В хода на разследването е установено също, че Пенчев е завършил курс по радиотехника, а докато е бил в казармата, е бил разследван за изчезването на шашки с тротил. Това още повече стеснява кръга на подозрението около 22-годишния мъж.
Угризения
На 19 април Пламен Пенчев е арестуван и признава, че е стои зад атентата. „Чаках да ме задържите. През тези дни аз имах големи угризения, не спях нощно време, измъчвах се, не можех да се храня. Изнервих се от непрекъснати лоши мисли“, споделя той. След което разказва историята на ужасяващото престъпление.
След като книжката му е отнета за шофиране в нетрезво състояние, 22-годишният мъж не може да си намери място от яд и решава да отмъсти на виновния катаджия, старшината Ангел Маринов, когото Пенчев решава да взриви. Идеята идва от атентата в софийската поща, за който вече стана въпрос. За да не бъде хванат, той решава да помоли приятеля си Васил Василев да подаде колета вместо него. Така, ако стане фал, подозренията ще бъдат насочени изцяло към приятеля му.
Колета бомба той приготвил сам и го дал на Василев да го отнесе в Горна Оряховица. Бомбата е направена изключително просто, с части, купени от магазина „Млад техник“. Взривът и детонаторите са поставени в тоалетен несесер, чийто капак притиска електрически ключ. Всичко е направено така, че бомбата да избухне при отварянето на кутията. Целта е била бомбата да избухне чак след като пристигне до получателя и той вдигне капака на колета. За нещастие обаче стриктното изпълнение на нарежданията от страна на служителката Стефка Бижева води до преждевременното й избухване. Ако не беше поискала колетът да бъде отворен, за да види съдържанието му, детонацията щеше да се случи в дома на катаджията. Всъщност приносителят на колета Василев забравя вкъщи паспорта си и когато пристига в пощата в Горна Оряховица, не може да се легитимира. Това събужда бдителността на Бижева, която иска той да отвори колета и да види лично съдържанието му. Което пък от своя страна води до детонацията.
Процес
Делото се гледа от петчленен състав на Върховния съд, но в Горна Оряховица, в залата на Общинския съвет. От самото начало присъдата е ясна. Защитникът на подсъдимия иска обвинението срещу него да бъде за причинена смърт по непредпазливост. Върховните съдии отхвърлят искането и приемат обвинението на прокуратурата за предварително замислен и хладнокръвно реализиран бомбен атентат с цел причиняване на смърт.
На 4 юли 1984 г. Пламен Пенчев е осъден на смърт. Държавният съвет на НРБ отхвърля молбата му за помилване и на 25 септември същата година присъдата му е изпълнена.
Иван Георгиев
