20-годишен младеж спечели преди дни титлата „Мистър Монтана“. В такава новина няма нищо необичайно. Освен това, че Жан Ивайлов е пчелар, който професионално отглежда цели 200 кошера в близост до родния си град.
За разлика от много свои връстници младото момче не се интересува от излизания в заведения, както повечето на неговата възраст. Вместо това посвещава цялото си време на пчеларството и другата си страст – културизма. Започнал да се занимава с пчели преди година, като се запалил покрай бащата на своята приятелка.
НАЙ-КРАСИВИЯТ: Пчелар стана Мистър Монтана (СНИМКИ)
„Той гледаше около стотина кошера. Направи ми впечатление как работеше без защитно облекло, гол до кръста. Видях с какво желание го правеше и мен ме заинтересува и реших да му помогна“, сподели пред „Телеграф“ Жан Ивайлов.
Пчелите го привлекли със своите ред и дисциплина. И с това, че работят неуморно, също като него.
Неуморни
„Видях техният ред и дисциплина, те не знаят да спрат, да почиват, работят денем и нощем, стига да е топло. Те са неуморни. На мен това ми хареса, допадна ми, защото имаме общо – аз съм спортист от дете, и аз не знам да почивам, да излизам. Само знам да тренирам и да работя“, разказва младият пчелар.
Спомня си усещането, когато за първи път пчела кацнала на ръката му, колко добре се почувствал и не го било страх. Бащата на приятелката му се зарадвал, че ще има помощник, защото макар и 50 години да се занимава с този занаят, му било трудно сам да гледа всички кошери.
По онова време кошерите, които се намират в Бойчиновци, на 10-12 км от Монтана, били 100. Сега са вече 200. Това е внушително число и е невъзможно сам човек да се грижи за тях.
Бащата започнал да обучава Жан, който постепенно навлязъл в тънкостите на занаята.
Фитнес
В момента младежът разделя времето си между кошерите и фитнес залата. Той разказва как е минало цялото му лято. Става в 6,25 часа сутринта, изпива си кафето и тръгва към залата, където персоналът го пуска по-рано – към 7 без 15, защото са му приятели. Качва се на велоергонометъра и върти педалите на гладно поне 45 минути. Взема си душ и в 8 и 10 е вече в Бойчиновци, където отива при пчелите изморен и гладен.
Започва работа по кошерите и до 12 часа не подвива крак. След четири часа неуморен труд с насекомите обядва за 30-40 минути и пак се захваща за работа, докато стане 5-6 часа. Привечер се прибира в Монтана, пие още едно кафе, хапва и в 8 часа отново се връща в залата за още тренировки. Прибира се към 10,30, къпе се, вечеря и към 11,30 часа е в леглото. На следващия ден се почва всичко наново. „Аз още не съм ходил на басейн, на почивка, не съм излизал на разходка, за съжаление не мога да обърна внимание и на приятелката си“, споделя Жан.
Амбиции
Описва себе си като много амбициран човек, за когото удоволствието е нещо непознато. „Всеки един от нас може да отиде да работи в предприятие, да стане магазинер, но може да се образова, да се учи, да е борбен. А мен това ме влече, мен ме влече да съм просто различен. Никога не съм бил фен на излизания, това за мен е загуба на време. Не пия, не пуша, още не съм пробвал алкохол или цигара“, разказва младежът.
За да се поддържа във форма, той стриктно се придържа към правилното хранене, за което и много му помага майка му с приготвянето на различни гозби.
„Моето време минава така – ядене, трениране, спане и работа. Търся начин да си уредя живота“, казва той.
Финанси
Разчита на финанси основно от пчеларството, но ниските доходи не го разколебават. От 200-те кошера са изкарали между 3 и 4 тона мед. Но Жан сам вижда, че пазарът е много труден заради вноса на украинска продукция. „Това е подигравка с нашия труд – 3,20-3,60 цена на едро. Средно, ако го сложим по 4 тона, няма да изкарам минималната заплата. За съжаление държавата позволява това нещо да се случва“, коментира той.
Жан продава меда само при лични срещи с клиенти, на които гарантира високо качество. „Това не е захар, а чист мед. Аз мога да гарантирам, че продавам истински мед, когато искате, мога да го занеса на проба, ще излезе чисто. Хората ми се доверяват“, посочва младият пчелар. Самият той също консумира редовно от своята продукция, продава и на други спортисти.
Получените пари от меда използва да си покрива сметките и да се храни, така че да поддържа формата си. „Всяка стотинка броя за месо. Но не се разколебавам. Затова съм тръгнал по толкова много пътища, знам, че ще ми се получи“, казва Жан, който е благодарен на бащата на приятелката си, че му е помогнал при старта.
Разширяване
Двамата вече кроят планове за разширение на стопанството си. Вече имат втори парцел за втори пчелин. Чакат ги 150 празни кошера, приготвени за зимата, да направят пити и основи. „Живот и здраве се надявам догодина да ги направим 300 кошера. Всичко зависи дали пчелите ще преживеят зимата, това е Божа работа. Зимата режимът е по-лек, пчелите почти не се отварят, само се зазимяват и третират. Трябва да се подготвим за тези 150 кошера, да измислим как да им се пази сянка лятото. Защото това е много важно. Ако е много топло, пчелите няма как да работят, защото температурата в кошера става нечовешки висока“, обяснява Жан.
Работи без защитно облекло
Жан Ивайлов работи без защитни средства, макар много пъти да е бил жилен. Още първия ден пчелите го нажилили 17 пъти и цялата му ръка се подула. „Но знаейки колко много работа имаме и колко много ме чака още, на следващия ден отидох с подута ръка да бъркам в кошерите без защита. Въпросът е, че аз обичам тези животни, за мен те са страшно интелигентни. Работя го с любов. Пчелите са ми приятели, дори да ме ожилят, не се сърдя, защото все пак аз ги тормозя. Не ме е страх, различно е усещането, когато пипнеш пчелата с ръка. Това ни сплотява. Това гради връзка“, споделя младият пчелар. Засега той не смята да учи, защото няма време. Образова се, като гледа различни материали в интернет за пчеларството.
Явява се на конкурси по културизъм
Жан Ивайлов се явява за първи път на конкурс за красота, но редовно се явява на състезания по културизъм. На 17 септември планира са участва на републиканското за юноши. Засега не е печелил титли, но се надява скоро физическата му подготовка да му се отплати.
Запалил се по спорта покрай дядо си, който много му липсва. Дядо му много се гордеел, че още на 14 години Жан е можел да направи по 1000 лицеви опори и 1000 набирания за час и половина. „Той ми е най-главното огънче за успех. Казваше – деди, ти можеш всичко, което решиш. И това ме мотивира“, разказва Жан.
София Симеонова
