- Г-н Божанков, какво се случва с българското птицевъдство, което беше най-развитият сектор от животновъдството поне доскоро?
- От 2020 г. се борим с COVID пандемията, после с последиците от войната в Украйна. Птицевъдството все още е от най-големите сектори в животновъдството и най-големият консуматор на фуражите и има най-голям пазарен дял на националния пазар, както и на експортния. И сега, когато суровините са безбожно скъпи, два пъти се вдигат цените на фуражите, може да се каже, че това е най-потърпевшият сектор от животновъдството. Ние три години се борим да убедим държавата, че имаме нужда от подаване на ръка и че оцеляваме благодарение на кредитите, които непрекъснато теглим.
- Какви са загубите, които понасяте?
- През 2021 г. предоставихме методология за изчисление на загубите, като за 2021 г. те възлизат на 80 млн. лв. За 2022 г. дори не ми се смята, там са няколко пъти по 80 млн. лв. След като започна войната в Украйна, енергоносителите, фуражите, горивата, дори осигуровките на работниците скочиха. И в тази обстановка другите държави подпомогнаха своя сектор птицевъдство по COVID мерките, сега дори някои страни вече усвоиха кризисния бюджет за справянето с последствията от войната, намалиха ДДС на храните си, в това число и пилешкото месо. Това са три много сериозни мерки, които поставиха българските птицевъди в неконкурентна среда. В резултат на което нашият пазар е заливан от стоки на по-ниско качество и по-ниска цена. В крайна сметка само пет държави от ЕС не са поискали помощ за птицевъдите си, а ние сме една от тях и това е станало още през през 2020 г., като тенденцията продължи допреди месец.
- Защо не сме поискали помощ, какво ви обясниха?
- Много добър въпрос, ние го задаваме трета година по различни причини, но в крайна сметка три последователни правителства от 2020 г. насам изключиха птицевъдите от помощите по мярката COVID. Когато питахме в Министерството на земеделието, ни обясняваха, че в другите държави не вземат по COVID за птицевъдството и че понеже сме индустриално птицевъдство, не ни се полагало.
- Къде го пише това за индустриалното птицевъдство?
- По този повод няколко пъти правихме консултации с Европейската комисия, имахме лични срещи със земеделския еврокомисар Януш Войчеховски. И устно, и писмено ни отговориха, че страните от ЕС са дали помощи по COVIDна птицевъдите си и че такъв термин индустриално птицевъдство не съществува.
- Срещнахте ли се със земеделския министър?
- Ние непрекъснато се срещаме с представители на МЗ. Те ни изслушват и нещата си продължаваха по старому.
При последната ни среща при министър Иван Иванов му дадох докладите от ЕК и отговорите. Тогава той отговори, че по парите по COVID мерките са приключили. След като обявихме, че ще протестираме, защото съсипват един от най-големите сектори в животновъдството със 100 хил. души работни места и сериозни обороти, успяхме да се преборим. Министерството на земеделието обеща да ни включи в списъка на уязвимите сектори и по този начин се отваря кризисна мярка за подпомагане на птицевъдите с бюджет 25 млн. лв., които ще се изплатят до края на септември по базирана схема за хуманно отношение към птиците. Така с едната ръка благодарихме на министъра, с другата ръка я прибрахме.
- Защо?
- Защото по тази мярка за хуманно отношение на птиците две или три фирми ще вземат над 60% от бюджета й. Това, което ние искахме като кризисна мярка, е фокусът да бъде върху малките и средните. За тази цел предложихме да има таван, като това не изключваше помощта за големите фирми, но щеше да е в рамките на тавана.
- Така малките и средните пак остават с пръст в устата ли?
- Да, защото при нас е голям дисбалансът както при зърнопроизводителите. Идеята за тавана не е срещу колегите от големите фирми. Просто те нямат нужда от свръхфинансиране, защото са достатъчно големи, затворили са цикъла, произвеждат си фураж, кланици, имат си голяма логистика и т.н. , а в помощ на тези, които едва издържат на кризата. Значи 40% от бюджета на мярката ще се разпредели между 1000 производители, а 60% - между двама.
- С тези пари лихвите по кредитите ли ще си платите?
- Те ще отидат за данъци. Защото ние купуваме пшеницата без ДДС, а продаваме с ДДС. Доволни сме все пак донякъде, че ще имаме финансиране, хубавата новина е, че при бъдещи финансирания ще сме включени в списъка. Това е, което засега извоювахме.
- Може ли да се промени тази схема в бъдеще така, че да е по-справедлива?
- Въпросът е дали има желание от Министерството на земеделието, защото при механизма на хуманно отношение няма как да се включи таван, става дума за компенсаторни средства. Те са за това, че ние поемаме повече отговорности към животните. Например ние използваме повече лабораторни изследвания, не слагаме животински продукти във фуражите, имаме апарати за измерване на амоняка в помещенията, повече пространство за животните. За това, че така ще ни подпомагат, ние разбрахме от медиите и реално те си направиха каквото си искаха и както на тях им е удобно и лесно за самите тях. Но това не е в полза на сектора на малките и средните. Например има колеги, които са с кокошки носачки, които няма да получат средства, защото те не ползват схемата за хуманно отношение.
- Вие не поставяте ли исканията си пред министерството?
- Говорим, но те не слушат очевидно. Първо ни бяха обещали 35 млн. лв., накрая дадоха 25 млн. лв.
- Има ли фалити при вас?
- Има колеги, които спряха дейността си, процесът започна още през 2021 г., когато няколко колеги прекратиха дейност, сега очакваме още. Кои са страните, които правят дъминг на пазара ни? Полша, Унгария, сега вече влиза птиче месо и от Гърция, което е странно, защото обикновено ние продаваме на техния пазар. Явно вече и от Украйна. Пуснахме сигнал до министерството, понеже, след като избухна войната, имаше рязък спад на вноса. Което говори, че украинското месо и яйца влизат през Полша. Сега отново се поднови онзи внос и на яйца, и на месо. Освен това от ЕС премахнаха митата за пилешко и яйца от Украйна.
- Заплашено ли е българското птицевъдство?
- Ние произвеждаме едва 50% от необходимото месо и ако колегите започнат да се отказват и фалират предприятията, означава покачване на цената, внос на некачествен продукт. Не дай си боже, нещо на големите фирми да се случи, нещата ще тръгнат много на зле.
- Какво става с българските яйца?
- Мога да гарантирам, че в България почти всички яйца са с добро качество. Тоест, ако искате хубави яйца, търсете български, но да са пресни. Срокът на годност на нашите е 28 дена. Ние имаме много високо ниво на производство, много инвестирани средства. България произвежда около 100 хил. т месо пилешко и внася около 120 хил. тона, докато при яйцата имаме свръхпроизводство от около 5 млн. яйца на ден, а потреблението е около 3,5 млн. на ден, като при месото е около 170 хил. т. на година.
- Каква е опасността при чуждите яйца?
- Не се знае откъде идват, освен това в някои държави използват препарати, антибиотици вероятно, докато при нас са забранени. Трябва да отбележим, че и яйцата, и месото са нескокачествени. В Полша и Украйна имат свръхроизводство, хубавото месо си оставят за тях, лошото качество е за износ - като в България.
- А при яйцата?
- В България не е голям процентът на вносните яйца. Въпросът е да са пресни, директно от производител. Ние имаме около 300 ферми с 1000 птици. Имаме уебсайт и всеки потребител може да се свърже с нас.
Кой е той:
Даниел Божанков е шеф на УС на Асоциацията на промишленото птицевъдство. Женен, с едно дете. Той е трето поколение фермер, отглежда пилета бройлери за месо във великотърновското село Кесарево. Завършил е финанси във Велико Търново и магистратура по агробизнес в Пловдивския аграрен университет.
Светлана Трифоновска
