- Г-н Атанасов, каква е целта на проекта на новия еврорегламент, свързан с геномната редакция на растенията, известни вече като „ново ГМО”, който предизвика бурна обществена реакция?
- Документът може лесно да се намери в интернет, включително и на български език може да се прочете поне преамбюлът. Там е обяснена причината и целта за създаването му.
- Кажете ги все пак.
- Два основни проблема са. Намаляваща площ на земеделска земя и увеличение на населението на планетата, което изисква производството на повече храна на същата площ. От друга страна са климатичните промени, които освен природни аномалии, включват и разпространение на нови патогени и неприятели по растенията.
- Дайте пример.
- Знае се, че България през 2014 г. стана лидер в производството на лавандула и масло от него. Причината е, че Франция отстъпи водещото си място в резултат на климатичните промени и появата на вид молец, който напада лавандуловите й насаждения. Той пренасяше фитоплазма от едно растение на друго, която постепенно ги унищожаваше. Такъв тип процеси се случват в съвремието с нарастваща интензивност. Имаме две възможности да се защитим. Едната е да се пръска повече с препарати, а втората е да имаме по-интензивна и ефективна селекция и да създаваме нови сортове, устойчиви на най-агресивните патогени. И се налага постоянно да бързаме и да изпреварваме промените, но и да имаме по-високи добиви на реколтата.
- Това ли е била причината за създаване на ГМО в миналото?
- Едно от решенията в миналото беше ГМО. От 2001 г. има Европейски регламент, в резултат на който у нас не се отглежда ГМО. Сега поне можем да твърдим, че една от легендите за лошото качество на доматите например не е ГМО, както и че причината за неблагополучия в земеделието също не се дължи на ГМО. Така сме свидетели на един абсурд, защото Европа, отказвайки се да произвежда ГМО, в същото време внася с нарастващи обеми соев шрот. Не е ли цинично такова отношение, отказваме да гледаме, но храним животните с ГМО, но то присъства в храните ни?
- С какво са различни новите геномни технологии?
- Последните 15 години развитието на молекулярната генетика направи огромен скок и за разлика от старите ГМО технологии правим микропромени в гена, който е в самия организъм, без да внасяме чужда ДНК.
- Тоест не кръстосвате жаба с домат, така ли?
- Да. Затова се появи този термин генно редактиране, защото модификацията предполага ново ДНК включване, а редактирането е малка промяна.
- Дайте пример.
- Например доматите, чийто геном е неголям, съдържа 950 млн. единици ДНК. Достатъчно е да се смени един нуклеотид, за да започнат да произвеждат вещество, което е полезно за ума. Вече има такъв японски сорт от 2021 г.
- Тоест Япония вече е създала такъв домат?
- Да, Япония първа освободи домати с генно редактиране. Той натрупва малко повече гама-аминомаслена киселина. Тя освен че релаксира ума, се използва за болни от епилепсия и обещава добри резултати като хранителна добавка при деменция. В момента семена от този домат се продават свободно за отглеждане в градините и се предлага като пюре, което съдържа тази важна киселина. Между другото можем да си я купим от всички аптеки в България. Един от положителните ефекти на тази киселина е понижаване на кръвното налягане също.
- А защо домат, няма ли друго растение в природата, което да сваля кръвното налягане, вместо да се променя ДНК на домата?
- Стигнахме до същността на проекта за регламент. В него става дума за две категории растения, които се получават с генно редактиране. Тези от категория 2 имат значителни промени, каквито не могат да се срещнат в природата. Затова ЕК е решила, че въпреки доказателства за безопасност, тази втора група редактирани растения ще се третират като ГМО и няма да се отглеждат.
- Тоест те са нови растения?
- Не, техните промени са такива, каквито не сме срещали в природата и считаме това за възможно потенциално опасно.
- А втората група?
- По-интересната е група 1. Те са получени с генно редактиране, но възпроизвеждат такава ДНК информация, каквато има в друг сорт в природата, в горния случай домат. Това означава, че в природата вече е известен такъв сорт домат или мутант, създаден със селекция в миналото, но въпреки ценните си качества дава малък добив или има други непривлекателни за стопанско отглеждане качества. Според проекта на регламент сортовете от група 1 ще ги считаме като продукт на конвенционална селекция.
- Защо?
- Защото при конвенционалната селекция, ако има две растения със съответни характеристики, ги кръстосваме, докато не получим сорт с търсеното в единия от тях качество. Това при традиционната селекция се постига след 10 г. Крайният резултат ще носи и онази положителна характеристика на единия от сортовете, който не се представя добре като количество реколта например, но притежава ценно качество за нас. При селекцията от група 1 се маха една частица. Резултата можем да го получим чрез традиционни методи, но това отнема дълги години. Затова проектът за еврорегламент казва, че растенията от група 1 могат да бъдат отглеждани, ако се докаже, че са от група едно.
- И как това ще се докаже?
- Има такава възможност. Най-важното е, че тази промяна, за която споменахме, трябва да я има в другите сортове, които се отглеждат. Затова е въведен терминът „селекция на колекционера”. Той поддържа голяма база от сортове, защото те ще му потрябват.
- Как са разбрали японците коя точно частичка трябва да бъде отстранена в домата?
- Реално цената на секвениране вече е доста ниска. В конкретния случай с домата махаме частичка, защото в сорта, който бихме ползвали, но няма достатъчно добри стопански качества например, именно този нуклеотид липсва. Разликата между редактирането и селекцията е, че като кръстосваме двете растения, ние прехвърляме на хибрида материал и после кръстосваме и отстраняваме половината от генетичния материал на другия родител. Смятайте колко работа е това. При хибрид или потомството то наследява половината от единия и другия родител. При бозайниците не се прави, само при растенията. Единствената полза от генното редактиране е, че скъсяваме времето, за което да получим определени растения. Редуцираме и средствата за постигане, защото не изследваме хиляди растения като при традиционната селекция.
- В крайна сметка какво се получава - хибрид или сорт?
- Сорт.
- Значи могат да дават следващо поколение със същите характеристики?
- Това, което е важно да кажем, е, че веднъж получено растение или сорт, което искаме да гледаме в Европейския съюз, съгласно проекта за регламент най-напред трябва да се представят доказателства, че има такава ДНК модификация във вече отглеждано растение. И когато се разреши, да е в група едно. Предвидено е да се даде право на собственика да го включи в националните сортови листи.
- Чужда компания може да поиска да бъде включен сортът в националните сортови листи?
- Да, ако е японска компания, може да го предложи в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Тогава ИАСАС прави паралелни опити за няколко години. Този сорт ще получи разрешение да е в националната сортова листа само ако е по-добър или равен на съществуващите сортове. Няма да стане това, което се говори, че утре ще ни залеят пазара.
- Семената са с характеристиките на традиционната селекция, така ли?
- Ако семената са хибридни, ще се разпадат следващата година, но може да има и директни сортове. Но практиката при редактирането на генома следва това, което е получила конвенционалната селекция.
- Освен пестенето на време, какво друго налага да има такъв регламент?
- Най-сериозната причина са анализите в ЕС, според които Европа се отказва от ГМО, но е притисната да внася такова като соев шрот. В момента Китай, САЩ, Бразилия активно прилагат новите технологии. Но ако Европа изостане с нови ефективни сортове, утре не само соя, но постепенно ще внасяме и други продукти. Вече има две или три приложения на пазара в САЩ на такива растения.
- Какви растения продава САЩ?
- Например восъчна царевица, в нея вместо амилоза има амилопектин. Използва се за лубрикати, смазки, лепила, хартия, реално отглеждането на царевица е за амилопектин. Например вакси царевицата съдържа по-високо ниво на амилопектин, но тези линии не са подходящи за индустриално отглеждане. Има компания, която е защитила сорт царевица с по-високо съдържане на амилопектин, която се ползва освен за фуражи, но и за продукти от зелената гама. Друг пример е със соевото олио, което е от най-евтините, защото донякъде е отпаден продукт. Проблемът е, че не е добро за човешкото здраве, колкото е зехтинът и слънчогледовото олио, заради олеиновата киселина. Една от мутациите, които се знаят в науката, е мутация с по-високо съдържание на олеинова киселина. Такъв тип мутация има соев сорт, който е високоолеинов и е много ефективен за отглеждане.
- Той как е получен?
- С малка промяна в гена. Източникът за изследвания са стари сортове с такъв ген.
- Твърди се, че ако бъде приет този регламент, ще бъдат смазани всички малки селекционни компании.
- Проектът на регламент работи в обратна посока, но ако той влезе в сила, ще позволи на малки компании да направят много по-бързо ефективни сортове.
- Как, разполагат ли с оборудване?
- В ЕС има доста учени, въпреки че доста напуснаха заради рестрикции, които могат да прилагат тази техника. Но по-интересно е друго - каква колекция от сортове има един учен, защото това е основата, за да се получи растение от категория едно на генно редактиране.
- В България се е отглеждала ГМО царевица преди 1989 г., доколкото зная в района на Плевенско.
- Да, агробиоинститутът през 1992-93 г. имахме сортове тютюн и люцерна, които бяха устойчиви на определени болести. Царевицата беше на Монсанто. Въпреки че част от колегите, които са наясно с тези технологии, вече се пенсионираха, все още имаме експертиза.
- Казахте, че много учени са напуснали Европа. Защо?
- Има изтичане на мозъци, когато мултинационална компания наеме учен, му плаща много и му предоставя лаборатории да прави такива изследвания. Млади хора, които искат да работят в тази област, напускат страната.
- Каква е ползата за България, ако проектът бъде одобрен?
- България има голямо генетично и биологично разнообразие, колкото повече го характеризираме, толкова повече можем да получим информация за генно редактиране. Това е другата част от нашето място, натрупване на интелектуална собственост. Ние можем да участваме в създаване на нови сортове и да бъдат отглеждани у нас и да просперираме. Много е важно да седиш на масата, на която се вземат решения. По отношение на генното редактиране е важно също да се каже, че при всяка нова кампания има крайни очаквания. Генното редактиране няма да реши всички проблеми, но ни дава мощно средство за ограничение на климатичните промени. България и Европа трябва да решат какви искат да бъдат. Място с нови технологии, които вървят напред, съблюдавайки всички ограничения, или се отказва от новите технологии, но да купува такива от други страни.
- А защо биопроизводителите са категорично против генното редактиране?
- Голяма част от производителите на биопродукти са против и мисля, че това е поради липса на достатъчно информация. Много от тях казват, че за тяхна сметка трябва да доказват, че в продукцията им няма генно редактиране. Ако генното редактиране от група 1 се приравни към конвенционалното земеделие, то биопроизводителите не би трябвало да имат проблем, защото процентът на смесване с техните култури ще е както досега.
- Твърди се, че тези растения ще се отглеждат анонимно и няма да присъстват на етикетите.
- В самия регламент е предвидено винаги, когато има семена, които са от генно редактирани сортове, те задължително да се етикетират. Задължително трябва да има етикетиране на семената.
- Само на семената ли?
- Всеки фермер има избор да отгледа или не. Много от страните имаха забележки за посадъчния материал и за разпространението му. Готви се нов регламент от ЕК. За първи път се прави такава стъпка по отношение на новите технологии, а ЕС трябва да промени редица регламенти, свързани с биоземеделие, посадъчен материал и др.
- Отглеждането на този тип растения ще промени ли досегашната схема на земеделие като сеитбооборот и други традиционни практики?
- Мисля, че не се очаква да се промени схемата. Винаги, когато има сорт с по-добри характеристики, ще торите по-малко и ще пръскате по-малко.
ТОВА Е ТОЙ:
Проф. Иван Атанасов е директор на Института по агробиотехнологии в София от 2017 г.
Работи в сферата на биологическите науки, молекулярната генетика, растителните биотехнологии
Научната му кариера е протекла в агробиоинститута, но е специализирал и работил в Япония, Англия, Бразилия, Германия и др.
Роден е в Нова Загора, израснал е в Стара Загора, завършил е Националната математическа гимназия и СУ „Климент Охридски”.
Докторската му дисертация е в агробиоинститута
Семеен, с двама синове
Светлана Трифоновска
