З абелязвате, че листата на краставиците или доматите в градината ви жълтеят. Не позволявайте на паниката да ви завладее. Често такива симптоми не се дължат на заболявания, а на недостиг на хранителни вещества в почвата. Ето най-честите симптоми на дефицит на важни елементи в почвата.
Азот, фосфор и калий и светата троица на хранителните вещества, които имат ключово значение за развитието на растенията.
Азотът е важен за фотосинтезата – процеса, в който растенията разчитат на превръщането на слънчева светлина в енергия, за да растат. Растенията, които имат достъп до достатъчно азот, развиват буйна листна маса, която е тъмнозелена на цвят. Признаците на азотен дефицит са: растенията не са здрави, а горните листа са по-светлозелени. По-старите листа в долната част пожълтяват и покафеняват, преди да окапят.
Как да оправите проблема: обичайна практика е през пролетта почвата да се обогати с компост или добре угнил оборски тор, които ще доставят на растенията необходимия азот. Ако трябва обаче да се действа бързо, можете да наторите с азотен тор или със суха кръв или разредена урина.
Корени
Фосфорът е отговорен за развитието на корените, на семената, за цъфтежа и плододаването. Наличието на този елемент в достатъчно количество осигурява бърз растеж на нови издънки и връхчета на корените, подобрява качеството на реколтата и прави растението устойчиво на болести.
Симптомите на фосфорен дефицит са: бавен и спрял растеж с малко плодове. По-старите листа стават тъмнозелени или синьо-зелени, преминавайки към червено-лилав оттенък.
Решението е обогатяване на почвата с костно брашно. Калият играе важна роля за жизненоважни функции. Той активира ензими, регулира обмяната на веществата и помага за циркулирането на водата, хранителните вещества и захарите в тъканите на растението.
Симптомите на калиев дефицит са: по-старите листа са жълти със зелени жилки (хлороза), имат обгорени върхове и ръбове и много кафяви петна. Като цяло растежът е забавен, а стъблата – слаби. Плодовете са дребни, а добивът – нисък. Решението – обогатяване на почвата с дървесна пепел или калиев карбонат.
Вторични макроелементи
Калцият, сярата и магнезият са също толкова важни за добър растеж. Тези вторични макроелементи не са по-малко важни. Растенията имат нужда от тях, за да растат големи и силни, разликата е само в необходимото количество.
Калцият не само осигурява растежа на корените, подобрява структурата на почвата и спомага за усвояването на другите хранителни вещества. Той помага растенията да са устойчиви на болести и топлинен стрес. Играе роля за това стените на клетките да са достатъчно дебели.
Симптом на калциев дефицит – по-младите листа са изкривени, с неправилна форма или дрипави на вид. Имат кафяви петна, завити краища. Краищата на листата са насочени надолу. Появява се върхово гниене по доматите, патладжана, пипера, тиквичките. Решението – внесете в почвата стрити яйчени черупки, които съдържат 95% калциев карбонат.
Магнезий
Магнезият е главна съставна част на зеления пигмент в хлорофила, от който растенията имат нужда, за да усвояват енергия от слънцето. Освен че помага за фотосинтезата, той помага на растението да използва азота ефективно, играе роля за движение на захарите в тъканите, помага за намаляване на стреса.
Симптомите на магнезиев дефицит – първоначално засягайки по-старите листа, по листната маса се наблюдава хлороза, която прелива в червеникаво, с некротични петна. Върховете на листата се завиват навътре. Магнезиевият дефицит е по-рядко срещан. По-често се наблюдава в кисели почви или такива с големи нива на калий или калций. Решението е използване на английска сол.
Сярата осигурява тъмнозелен цвят на листата, помага за растежа на корените и образуването на семена. Играе роля за студоустойчивостта на растенията.
Симптомите на серен дефицит – подобно при недостига на азот, по-младите листа са с един тон по-светлозелени към жълти, без петна. Стъблата са тънки или вдървесени. Серният дефицит е често срещан при песъчливи почви, които са бедни на органични вещества и получават обилни до умерени дъждове.
Недостигът на сяра се оправя с ограничен тор като компост или оборски тор.
София Симеонова
