0

Т емата за легализиране преработката на индустриален коноп отново излиза на дневен ред в Народното събрание. Въпрос от национално значение за българската икономика, който незнайно защо още не е решен и не търпи отлагане. Той беше внасян и обсъждан по време на 47-ото и 48-ото народно събрание, както и сега по време на текущия парламент.

България е била водещ производител на индустриален коноп в Европа през XIX и XX век, като в средата на миналия век по неясни причини преработката му е забранена.

Една от причините е, че основно се обърква индустриалният коноп (ИК) с марихуаната. Те са от едно семейство, но са различни видове. ИК e със съдържание под 0,2% на тетрахидроканабинол (ТНС), докато марихуаната – Cannabis Indica – 20 до 40% активно вещество. Практически двете растения имат различни химични свойства. Коноп означава листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение със съдържание на тетрохидраканабинол над 0,3%. Хашиш означава отделената по механичен път смола от конопеното растение или конопеното растение, подложено на механична обработка, в резултат на която не могат да се разграничат отделните му части. Хашишово масло означава смолист сок от конопено растение, извлечен по химичен път, според Института за пазарна икономика (ИПИ).

Растение от рода на конопа (канабис) е такова с под 0,3% теглови процента съдържание на веществото тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветовете и плодните връхчета. Съгласно действащото законодателство липсва ясно разделение между двата вида коноп.

Легализирана

Преработката на индустриален коноп е легализирана почти навсякъде в страните от Западна Европа. Целта на законодателните промени е българските земеделци да не бъдат ощетени и да имат сходни условия за развитие в този сектор спрямо колегите си от Западна Европа в условията на общ пазар, общ митнически съюз и свободно движение на стоки.

Законопроектът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) предвижда изменение в ОСП (Обща селскостопанска политика), защото досегашната ставка от 0,2% съдържание на ТНС създава проблеми при изчисляването и риск от грешки, които могат да доведат до отнемане на лицензи, продукция, санкции. Промените в ЗКНВП ще позволят развитието на модерните технологии, иновациите и индустрията и до разкриване на нови работни места с висока добавена стойност. Според експерти бройката може да достигне до 3-4 хил. зелени работни места само за година. Пазарът на конопени изделия в Европа се оценява на 1,6 млрд. евро, като прогнозите са да стигне 8,7 млрд. евро през 2030 г.

Чехия

Легализирането на преработката на индустриален коноп ще доведе до допълнителни постъпления в държавния бюджет от данъци (в Чехия миналата година има влезли в хазната над 200 млн. eвpo данъци oт тoзи ceктop), експорт, търговия с продукти от индустриален коноп и ПЧИ. Според Лоренца Романезе, управляващ директор на Европейската асоциация за индустриален коноп, култивирането само на един хектар коноп за влакна може да донесе приходи от 800 евро, а ако бъдат включени зърна и семена, те стигат до 1200 евро.

Без отпадък

Безброй са преимуществата при отглеждане на коноп. Той се отглежда без пестициди, с минимални количества вода, като на всеки тон се абсорбират 1,6 т въглероден двуокис. Конопът поглъща въглерод в по-висока степен в сравнение с много други земеделски култури, което допринася за борбата срещу глобалното затопляне.

Всички части на растението могат да бъдат използвани и продадени – практически няма отпадък. Отглеждането му е част от прехода на европейската, но и българска икономика към по-устойчива и зелена. То е възможност за развитие на Северна България, а и за други уязвими икономически райони, реален шанс за обезлюдяващите се села и за поминък за местното население. Преработката на индустриален коноп е легализирана почти навсякъде в страните от Западна Европа.

От суперхрана до тухли в строителството

Индустриалният коноп е култура с високо ДДС, защото всяка една част от растението може да бъде използвана, като едновременно с това съхранява и опазва благородните български почви. Той допринася за биоразнообразието, като произвежда значителни количества цветен прашец, служейки като важен източник на храна за различни опрашители, особено пчели, и насърчавайки здравето и разнообразието на местните екосистеми (O’Brien & Arathi, 2019). Конопът намира все по-голямо приложение в строителството и индустрията – нов вид строителни иновативни и щадящи природата материали, вата. Конопено масло се използва широко в козметиката (срещу акне), в производството на пластмаса от биологични материали, вместо петролни продукти (може значително да намали пластмасовите отпадъци, попадащи в Черно море и депата за отпадъци (La Mantia & Morreale, 2011), за хартия (вместо дървесина). От един декар коноп може да се добие хартия колкото от 4 дка дървесина, а той расте в пъти по-бързо. Още за биогорива – биодизел, бои, биоетанол. Биоетанолът в момента се прави основно от царевица, а конопът е много по-ефективен. Конопените семена са класифицирани като суперхрана. Коноп-бетон и конопените тухли допълват картинката. Още въжета, платове. Индустриалният коноп мoжe дa бъдe aлтepнaтивa за тютюнопроизводителите. Конопеното семе е богат източник на хранителни вещества, като съдържа здравословен баланс на протеини, фибри и значително количество незаменими Омега-3 и Омега-6 мастни киселини, които са важни за здравето на сърдечносъдовата система, мозъка и имунната система. Освен това са пълноценен източник на протеини, което означава, че осигуряват всичките девет незаменими аминокиселини, които човешкият организъм не може да произвежда сам. Те съдържат значителни количества витамини от група В, магнезий, цинк, желязо, калий и други полезни фитохимични вещества (Callaway, 2004).

Автор: Антон Начев