Т онове с агнешка курбан чорба и стотина метра овчи суджук излапа стълпотворение от няколкостотин хиляди души на поляните край Петропавловския манастир на събора на овцевъдите, видя „Телеграф“.
За празника, който тази година се проведе от 24 до 27 май, се стекоха хора от цялата страна, навсякъде се чуваше английска, френска, испанска реч. По пътищата, които водеха към поляните, пъплеха хора от всички възрасти. От колички с невръстни бебета, до баби и дядовци, които бодро се подпираха на патерици. Никой от тях не пожела да бъде качен на автомобил, те сами вървяха своя път, сякаш е българското Камино, съборът на българската Обетована земя. С екзалтираното множество се смесваха и известни политици, които още по-екзалтирано разказваха за предците си, които са били чобани.
Деликатеси
Поляните се огласяха от българска народна музика. Въздуха пълнеха всякакви аромати на чевермета, скари, родопски клинове и всякакви забравени вкусотии, а някои и напълно непознати за съвременния човек. На самия вход жена биеше овче масло, срещу нея вреше гигантски казан с курбан чорба, до тях Ути Бъчваров ръководеше състезания за най-бързо рязане на овчи суджук. Фините парченца след това се предлагаха за дегустация, а който искаше, можеше да си купи подкова. Оказа се, че съборът е единственото място, където човек може да опита този деликатес, който в близкото минало е бил ежедневна храна за българите. Той бил приготвен специално за събора от легендарния Салих паша от Родопите, който доскоро всяка година лично е участвал в събора.
Гарваново око
Сред забравените деликатеси от овче мляко имаше специален щанд със сирена в стомна и мяхово сирене, на който Цветан Димитров, пазителят на зеленото сирене от Черни Вит, и най-големият и единствен колекционер на кулинарни рецепти Марин Лесев, разказваха на хората за останали в миналото кулинарни шедьоври. Оказа се, че сирене в стомна се приготвя само в източната част на страната. Цветан Димитров разказа, че в Северна България се прави в негледжосан съд, докато на юг в гледжосан. Тази година бе представено и сирене, приготвено в мях, чиито косми са навътре. Това се правело, защото между тях се събирали полезните бактерии, а този вид сирене можело да зрее четири години. Някога се пиело с вина от стари наши сортове, сред които и Гарваново око, които са били описани от Георги Сава Раковски.
Чобани пасат с дронове вместо кучета
Чобани въведоха нов изцяло съвременен метод за пасене на стадото си, споделиха по време на Събора на овцевъдите хора. Вместо да търчат с гегата по цял ден подир овцете, те използват за тази цел дронове, които заместват овчарски кучета. С полети на малка височина те се насочват към отклонилото се стадо, пикират над него, като звукът и видът му ги плаши и ги отклонява в желаната от пастира посока.
Един от първите овчари у нас, използващ съвременните летателни устройства за пасене на стадото си, е Ивайло Маринов.
Кочът Слънчо спечели 1000 лв. на стопанина си
Кочът Слънчо от с. Слънчево, община Аксаково, спечели безапелационно конкурса за най-едро животно на Националния събор на овцевъдите и спечели на стопанина си Валентин Димитров паричната награда от 1000 лв. Кочът тежи 155 кг и любопитното е, че е син на миналогодишния победител на събора, овена Коци. В състезанието участваха 7 животни, като второто и третото място бяха за кочовете на животновъда Цеко Христов от Старосел. В категорията за минипорода пък победител стана малкият коч Голиат, който бе обявен за победител поради липсата на други екземпляри, които да му бъдат конкуренция.
В конкурса за най-дълъг косъм с 63 см дължина победители станаха пръчове от породата калоферска дългокосместа коза. А отделно от тях в атракция за публиката се превърна и пръчът с оригиналното име Ключодържател, собственост на Андрей Андреев, който се прояви със своя буен и непокорен нрав.
В състезанието по ръчно доене победител стана Бойко Димитров от с. Боринци, който свали руното на овцата за 11,47 мин. А най-малкият участник в надпреварата – Стефан Първанов от Велико Търново, бе само на 6 години. Момчето не беше доволно от резултата си от първия опит и затова поиска втори опит, за да го подобри.
Шефът на НОКА Симеон Караколев: Българите са заразени с гена на пастира
- Г-н Караколев, вие сте основният двигател на Събора на овцевъдите, каква е крайната цел?
- Да представим по най-достойния начин на широката общественост овцевъдство и козевъдството, да се види всичко свързано с бита и традициите, които тръгват от овцевъдството. Вижте колко хора са идват дотук с патерици, затова се радвам, че създадох събитие, което да привлича хората, сигурен съм, че на подсъзнателно ниво го усещат като нещо свидно. Българинът обича фолклора, а ако се заслушате в народните песни на пет от всеки десет десет се пее за овчаря. Ако всеки се замисли и в зависимост от това доколко познава родословното си дърво, ще види , че е имал връзки с овцевъдството. Дори и в София, преди да съществуват жълтите павета е имало пастири и стада с овце.
- А какъв е вашият произход?
- Аз съм от Стражица, но от 20 г. живея във Велико Търново. Майка ми е учителка, а баща ми главен счетоводител. Имам овцевъди в рода си, един от тях е първи братовчед на татко, който се е родил в кошарата и почина в нея, грижейки се за животните. Така че нося този ген.
- Откога се занимавате с овцевъдство?
- Първоначално като двайсетгодишен се занимавах с птицевъдство, три години по-късно се отказах и през 2003 г. започнах с овцевъдство. Аз внесох породата Асаф от Испания, която е най-доброта млечна порода и създадохме асоциация. Нашето сдружение раздаде над 3000 кочлета от породата Асаф на колегите в България и обърнахме тренда в млечното овцевъдство, което тогава беше много зле като среден млеконадой, и благодарение на това се повиши средната млечност на овцете в страната.
- А сега?
- През годините съм стигал до различни обеми на стадото. През 2005 г. бяха 3000 овце, започнах да ги намалявам и през 2016 г. стигнах до 600 глави, сега имам 40.
- Защо толкова малко?
- Защото смятам, че трябва да преценяваш къде си най-полезен. Дадох си сметка, че 1000 овце няма да ме направят по -полезен за хората, отколкото като председател на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите /НОКА/, която се утвърди като най-голямата организация в животновъдството. Аз не мога да скъсам връзката си с овцевъдството, защото съм заразен с този ген.
- Какви породи видяха дошлите на събора?
- Има много породи български, включително и местни, които се отглеждат тук от векове като каракачанската, маришката, елинпелинската, шуменската и др. Има и френски породи основно месодайни. Българските обаче не са така специализирани и са с комбинирано направление, нямат силно изразени месодайни качества или силно изразена млечност с изклюйчение на новата българска синтетична млечна порода.
- Кои са ястията от месо и мляко, които могат да опитат хората тук?
- Много специален за събитието е агнешкия курбан, който на много места в Северна България вече почти не се приготвя и е за здраве, гостите могат да опитат сирене в стомна, в мях. Овчи суджук и овчи шпеков салам
и др.
- А откъде могат да се купят после тези деликатеси?
- Никъде, това са продукти, които могат да се опитат само тук и само за събора.
- На щандовете казват, че продуктите за сирената, кашкавала и суджуците са предоставени от НОКА, така ли е? Каква е стойността на тези продукти?
- Нашата цел не е да правим бюджет на всяко действие, а да покажем на хората какво е правил българинът допреди по-малко от 100 години. Примерно себестойността на 150 кг овчи суджук е около 4500 лв. Килограма на мяховото сирене е над 80 лева, то е със сложна технология за зреене за изработка. Правил го е Салих Паша от Бориково в Родопите, който дълги години е участвал в събора.
Симеон Караколев е инициатор и създател на събора на овцевъдите край Петропавловския манастир и председател на НОКА /Национална асоциация на овцевъди и козевъди/. Тази година е неговото 12 -то издание. Събитието събира хиляди хора от България и чужбина за Гергьовден. Тази година съборът се проведе между 24 и 27 май.
Светлана Трифоновска
