25 нови площадки срещу градушки са предвидени да се изградят в досега действащите командни пунктове в страната. Целта е да се уплътнят терените, така че градозащитата да има по-голям ефект. Това коментира пред „Телеграф“ Иван Капитанов, зам.-ресорният министър на земеделието. Той допълни, че ще бъде изграден и нов команден пункт на изток от Плевен, който ще оперира с 27 площадки, така че да покрие и площи от Централна Северна България. Той вероятно ще бъде готов през 2027 г.
Френски
Зам.-министър Капитанов уточни, че се работи и по внедряване на френския опит на градозащита с наземни генератори, за да противодейства на градушките в зони, където не е позволено да се използват ракети и самолетен способ. Той припомни, че методът е особено подходящи за зони, където заради активния авиотрафик въздушното пространство е ограничено и традиционните ракетни и самолетни методи са неприложими.
Екологични
При прилагането му се наблюдава до 40% намаляване на енергията на градушката, така тя нанася по-малко поражения на реколтата. Той добави, че минималните зони на действие на генераторите са са 3 хил. кв. км. Освен това тяхното действие не вреди на околната среда. „Няма да можем този сезон да реализираме инсталирането, но се надяваме, че за 2027 г. ще успеем след уточняване на зоните“, каза зам.-министърът.
Евтино
Положителното на този способ е, че освен земеделски площи чрез този способ могат да се пазят и населени места. Освен това той е автоматизиран и няма да има нужда от назначаването на допълнителен човешки персонал, което го прави много по-евтин в защита от градушки.
Преговори
Другата важна тема, по която се водят преговори с Министерството на околната среда и водите, е графикът за поливки, коментира Иван Капитанов. Той обясни, че тази година много стопани не са успели да ефективно да усвояват вода от язовирите за напояване заради огромния дебит. Затова Министерството на земеделието и храните е изискало да МОСВ, да следи стриктно спазване на графика, който те изготвят относно напояването. „Според нас най-разумно е да има изпускане за напояване на земеделските площи сутрин и вечер. Все пак процесът е много специфичен и трябва да се има предвид месецът, валежи и др.“, обясни зам.-министърът.
Кладенците - в ръцете на екоминистерството
Въпреки че има преговори с Министерството на околната среда и водите относно проблема с биенето на сонди от земеделските стопани, засега няма поти никакъв развой по темата. Припомняме, че масово фермерите се оплакват от мудността и от бавенето на разрешителните, което зависи изцяло от МОСВ.
Темата се коментира и от зърнопроизводители, и от овощари и зеленчукопроизводители. „В тези адски жеги, ако нямаме алтернативни методи за достъп до вода, ще останем без земеделие“, единодушни са фермерите.
„Ние не можем да се бъркаме на Министерството на околната среда и водите. Те имаха предложения за съставянето на работна група и продължаваме и тази година обсъжданията“, каза зам.-министърът. Той допълни, че са предприели действия за рехабилитация на ключовите канали, както и за възстановяване на хидромелиоративни обекти с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.
Светлана Трифоновска
