В началото на януари православната църква отбелязва един „двоен празник“ -Богоявление (Йордановден, 6 януари) и Ивановден (7 януари). На първата дата имен ден празнуват: Богомил, Божан/а, Йордан/ка, Богдан/а, Динко др.
Йордановден ознаменува водното кръщение, което Христос получава от Йоан Кръстител, като на база на този библейски момент тръгват изключително интересни и пъстри народни обичаи.
Йордановден се смята и за последен от периода на т.нар. Мръсни дни. През тях венчавките се забраняват. Но вече от Богоявление до Великденския пост (17 март) сватбите отново са разрешени според християнския канон за около два месеца и половина.
Водици
Интересно е, че народът ни нарича и двата празника с общото име Водици. Идната събота всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на река. Където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник, като за разпятието се състезават най-добрите местни плувци. След изваждането му се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет.
Хвърлянето на кръста е водещият ритуал на Йордановден.,
На нея се обновява светената вода в храмовете, а вярващите си носят от нея у дома за защита от болести и пречистване на душата. Тази вода се пази през цялата година и се ползва в тежки моменти за семейството. Едно време победителят в съревнованието за кръста пък обикалял, придружен от свещника, по домовете, където стопаните го дарявали с различни празнични лакомства и дребни пари. Някъде е съществувала традицията по-богат човек да „откупи“ кръста и също да се включи в обиколката.
Нов огън
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Един от хлябовете е за дома, друг - за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предната Коледа и пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесена от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.
Кадена вечер
Вечерта срещу Йордановден е третата и последна кадена вечер. Тя трябва да е постна. Девойките също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце те отиват към кладенеца или към местен извор да си налеят „света“ вода. На реката обмиват домашната икона и своите лица. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
В Родопите има още една традиция на този ден - да се хвърлят за здраве във водата младоженците - тези двойки, които са се оженили предната година.
На Ивановден задължително се къпят младоженците.,
Къпането се извършва от специални хора: „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец. Хвърляли младоженеца три пъти и го отвеждали на реката или чешмата да го намокрят.
Поверия
С празника Богоявление се свързват и различни поверия. Вярва се, че през нощта срещу него в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Ако на Йордановден времето е студено и сухо и замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. А който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Трапеза
Обредната трапеза наподобява Бъдни вечер - трябва да е постна. Задължително се слагат орехи, по които се гадае, какъвто е обичаят и на 24 декември. Всеки един човек на масата трябва да си вземе по един орех и да го счупи. Ако орехът е здрав, годината ще бъде хубава, а ако е мухлясал или изгнил - годината ще бъде неуспешна.
Трапезата на Йордановден е трета кадена и е постна.,
За празника се приготвя йордановска пита. Тя се замесва основно от пшеничено брашно, като трябва да има още просо или пшеничено брашно, което зависи от регионалната кулинарна традиция .Другите блюда са колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки с боб, варено жито, вино.
Предтечата
На следващия ден - 7 януари, се отдава специална почит на Йоан Кръстител. Той е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от над 336 000 души. На него черпят хора, кръстени: Иван/а/ка, Иво, Ива, Йоан/а, Ивайло, Калоян, Ваня, Ваньо, Яне и др.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е водещото за този празник. Обичаят включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и обща празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на този вид обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година.
Аратлици
В Тракия пък се извършва обредно побратимяване на ергени и мъже, което се нарича „хващане на аратлици“(турската дума за приятел, побратим, другар). Ако трима другари искат да се побратимят, на Ивановден те се събират последователно в дома на всеки от тях, като започват от най-възрастния. В дома му неговата майка ги посреща, като ги закичва с китка от бръшлян и чимшир, вързана с червен вълнен конец и златна паричка. След това ги благославя с думите: “Оттук нататък с чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате! Да се обичате и уважавате като братя!” Този ритуал се повтаря в дома на всеки момък, придружен от обилна празнична гощавка.
Побратимяването се е запечатвало със смесването на няколко капки кръв.,
В Сакар децата, закърмени от една и съща жена или къпани в една и съща вода по време на кръщението си, се закичват с китки и стават побратими и посестрими. Женитбата между тях, както и между техните потомци, е забранена като при кръвно родство.
Коледуване
На Ивановден се слага и край на коледуването. Коледарите отвеждат тържествено „царя“ (предводителя на коледарската група) на улична чешма и го окъпват. После той устройва пир, на който присъстват и маскирани като мечка невести, и мъже - като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая коледуване.
Празничната вечеря на Ивановден, за разлика от тази на Йордановден, е блажна. Приготвят се най-вкусните зимни гозби - свински ребърца с кисело зеле, варено жито, ошав от сушени плодове, баница със сирене и яйца, кървавица и луканка.
Маскарад
Най-популярният ритуал на Ивановден са кукерските игри. Кукерите се наричат още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, бабри, сурова̀ри, калогерос, джумали, кьопек бей или джамалари. Основният герой в кукерскат дружина е въоръжен с метла, прът или дървена сабя. Героят Бабата е съпруга на кукера, облечена в старешка женска носия, с гърбица, понякога представена като бременна, а другаде носеща повито в парцали дърво, имитиращо дете.
Цялата кукерска дружина се предвожда от цар, возен на колесница от предната част на каруца, теглена от телохранителите, наричани още войници, пазванти, сеймени или министри. Следват кадия и харачари (или пуфкари), които носят вериги и тефтер и събират данък от срещнатите. Задължителен персонаж е попът, който, венчава кукера и бабата или момци и моми. Кукерската група включва също цигани (или мечкари), бръснар, който гони хората от публиката с дървен бръснач, за да ги бръсне, лекар, за да помага на паднали от удар или болни персонажи. Най-накрая върви трохобера, който събира подаряваната храна.
Кукерите по-древни и от Дионис
Произходът на кукерските игри често е свързван с предхристиянския гръко-тракийски култ към Дионис. В същото време кукерите са част от разпространена в цяла Европа традиция на карнавални маскаради, които на някои места са много сходни с балканските. Такива са „бушояраш“ при хърватите, „курентоване“ в Словения, „калугерос“ в Гърция и др. Автори като гръцкия археолог Константинос Ромеос търсят по-древен произход на ритуала. Според тази теория той е разпространен още в праисторическа Европа и предхожда Дионисиевите празници, които са само едно от проявленията му. Гръцката етнографка Мария Михаил-Деде също отхвърля връзката на кукерите с култа към Дионис.
Леденото хоро скара учените
От 2001 г. насам на Йордановден Калофер събира хиляди туристи, дошли да гледат прословутото Ледено хоро. То се нарича още „мъжко хоро“ и се играе в студените води на река Тунджа. Покрай този обичай подобни ледени хора тръгнаха и в други населени места.
Калоферското ледено хоро е обект на спорове.
В общественото пространство е наложена тезата, че то започва да се организира ежегодно през 70-те години на XX век.
През 2015 г. проф. Божидар Димитров изразява хипотеза, че традицията е много по-стара и произлиза от практиката в Османската империя да вербуват хайдушки чети срещу определена свобода - за да се отърват от тяхното влияние и същевременно да получат охрана за проходите. Леденото хоро имало за цел да вземе превантивно страха на околните села, откъдето можели да се появят разбойници.
Историци като Стефан Дечев и Аса Николова обаче оспорват автентичността на тази традиция. Няма исторически сведения за наличието на такъв обичай назад във времето. Подобно отбелязване на празника Богоявление с хоро не е засвидетелствано по времето на Възраждането, а описанията на Йордановден от периода между двете световни войни свидетелстват единствено за организиране на водосвет. Въпреки това обичаят Ледено хоро се насърчава от местните власти и се изпълнява в много селища с цел туристическа популярност. Британският историк Ерик Хобсбом (1917-2012) назовава подобни обичаи като „изобретена традиция“.
