П осредствеността срещу таланта. Пласидо Доминго излезе победител в битката, която последователки на #MeToo решиха да водят срещу него.
Нито една от „жертвите” не подаде иск в съда срещу него. Сред обвиненията имаше твърдение, че целунал на една от жените ръка. Направил комплимент на друга. Пред трета отправил непристойна реплика. С четвърта се возил в асансьора. Певици и танцьорки, получили шанса да се допрат до звездата. Техните думи срещу неговите. Това му костваше много – някои театри подклекнаха на “падението“ на амазонките, чиято памет се пробуди в детайли много години след досега със знаменития испански тенор. Гонеха го от сцената, принудиха го да подаде оставка като директор на Лосанджелиската опера. Но при целия този лов на вещици никой не можа да пречупи духа на този прекрасен артист. Преди дни Пласидо Доминго навърши 84. И може би някой ден ще чуе извинението на тези, които потърсиха петминутна слава, споменавайки името му, за да потънат отново в бездарността, анонимността и посредствеността на нереализираните си амбиции.
Когато говорят за Пласидо Доминго, критиците и журналистите използват не само емоции, но и числа. Репертоарът му включва 150 роли, около 3800 изпълнения като певец и около 500 като диригент. Доминго държи рекорда на Гинес за най-дълги овации: след изпълнение на „Отело“ във Виенската държавна опера през 1991 г. публиката го аплодира 80 минути, той излезе да се поклони 101 пъти. На 21 януари 2025 г. Пласидо Доминго става на 84 години – повод да му поднесем виртуално букет и да се преклоним пред таланта му. Въпреки тази достолепна възраст артистът е запазил силата на гласа си и сценичния си чар. А понеже кръвта вода не става, от 26 март до 1 април любителите на оперното изкуство ще се насладят на гласа на Пласидо Доминго-младши, който ще поднесе на публиката в седем български града концертното шоу Volver – Anima Tango. Националното му турне ще е в Пловдив, София, Велико Търново, Габрово, Бургас, Варна и Русе.
В Селска чест през 1975 г.
Стил
Възпроизвеждайки буквалното значение на името си (Plаcido – „спокоен“ на испански), Доминго твърди, че неговият характер няма нищо общо с рутината и той ръждясва, когато си почива („Ако почивам – ръждясвам”, казва изпълнителят). Уникален е и фактът, че певецът, направил шеметна кариера в тенорови роли, изпълнява блестящо и баритонови партии. Стилът на пеене на Доминго е единодушно признат за безупречен и изискан въпреки факта, че известният тенор не се ограничава до изпълнение на класически репертоар и често се изявява и в други жанрове. В същото време на неговия актьорски талант и ниво на трансформация, особено в ролята на Отело, могат да завиждат много сценични и екранни знаменитости. И накрая, животът на великия певец винаги е бил изпълнен с любов - след като се жени за първи път на 16-годишна възраст, Пласидо се радва на семейно щастие с втората си избраница повече от половин век.
В Трубадур
Пълното име на певеца е Хосе Пласидо Доминго Ембил. Той е роден в Мадрид на 21 януари 1941 г. Баща му - Пласидо Доминго-старши, и майка му Пепита Ембил са известни изпълнители на сарсуела, испанска форма на оперетата. През септември 1942 г. се ражда и сестричката му Мария Хосе. След успешно турне в Латинска Америка през 1949 г. цялото семейство се премества в Мексико Сити, където Пласидо-старши и Пепита организират собствена трупа за сарасуела. Бъдещият певец посещава училище, обича да посещава коридите и играе футбол до самозабрава, страст към която поддържа и до днес (доказателство за това са многократните му изпълнения на церемонии, свързани с футболни събития). Паралелно с това Пласидо учи музика, а на четиринадесет години става студент в консерваторията, където освен пиано учи и дирижиране. Това интензивно обучение не е пречка за младия музикант да се ожени за своята съученичка Анна Мария през 1957 г. и да стане баща на син Хосе през 1958 г. Студентското семейство се оказва с кратък срок на годност, но принуждава Пласидо да поеме всякакъв вид доходи. Той придружава певци в ресторанти и майка си на концерти, дирижира театрален хор, играе епизодични роли за телевизията и води музикални програми по радиото.
Дебют
Доминго прави своя сценичен дебют през 1957 г. Участва в постановките на семейната трупа, като пее баритонови партии. Тези роли обаче, както и участието в мюзикълите "Червенокосата", "Моята прекрасна дама" и други, са само пролог към бъдещата слава. През 1958 г. Доминго се явява на прослушване за Националната опера на Мексико Сити. Пласидо изпява пролога от операта „Палячи“ и арията на Жерар от операта „Андре Шение“ от Умберто Джордано. Комисията е във възторг от гласа му. Но специалистите смятат, че Доминго има тембър на тенор, а не на баритон, затова му предлагат договор да изпълни партията на придворния Борса в операта "Риголето" на Джузепе Верди. Без да изоставя навика си да работи здраво, младият певец не се ограничава само с класическия репертоар. Изпълнява различни роли в оперети и мюзикъли, продължава да води музикални предавания по радиото, играе малки роли в пиеси на Лорка, Чехов, Пирандело и дори е беквокалист в рок групата на Сезар Коста „Черни джинси“.
Главните роли не закъсняват - през 1961 г. младият певец се появява на сцената като Алфредо в "Травиата", след което се представя в Далас, пеейки ролята на Артуро в "Лучия ди Ламермур" с Джоан Съдърланд в главната роля.
Междувременно чаровният изпълнител, за когото неведнъж са казвали, че е като магнит за жените, се запознава с певицата Марта Орнелас, лиричен сопран и победител в конкурса за мексиканска певица на годината, и се жени за нея през 1962 г. Младата двойка подписва шестмесечен договор с операта в Тел Авив, който беше удължен с още три години. През това време Доминго изпълнява 12 главни роли и усъвършенства вокалната си техника. След завръщането си от Израел Пласидо Франсиско Доминго-младши (Plácido Francisco) е роден през 1965 г. и Алваро Маурицио през 1968 г. Както често става в такива семейства, Марта жертва кариерата си и се посвещава на семейството. Години по-късно се връща отново в операта, но като режисьор.
След като семейството се завръща в Мексико, Доминго е поканен в Ню Йорк. Там се готви да дебютира в ролята на Хосе в операта „Кармен” от Жорж Бизе, но това се отлага, тъй като междувременно трябва спешно за смени тенора в операта „Мадам Бътерфлай” на Джакомо Пучини.
Американската премиера на операта "Дон Родриго" на Алберто Хинастера е истински триумф за певеца. Критиците се възхищават не само на гласа на изпълнителя на главната роля, но и на майсторското му превъплъщение в средновековен испански крал. Пласидо Доминго става истинска оперна звезда. От 1967 до 1971 г. Доминго дебютира във всички големи оперни театри по света: Хамбург (1967), Виена (1967), „Метрополитън опера” в Ню Йорк (1968), „Ла Скала” в Милано (1969), „Ковънт Гардън” в Лондон (1971).
Форсмажор
Дебютът в „Метрополитън” е придружен от форсмажорни обстоятелства: буквално няколко часа преди началото на представлението на „Адриана Лекуврьор“ Рудолф Бинг (по това време генерален мениджър на „Метрополитън опера”) се обажда на Пласидо и му казва, че Франко Корели няма да може да пее този ден. Готов ли е Пласидо да го замести? Без да се замисли, Доминго се втурва към театъра, за да стигне навреме за началото на представлението. Оттогава той е открил 21 сезона в този театър, надминавайки постижението на великия Карузо (17 пъти).
Интензивността на изявите на Доминго понякога предизвика известна критика. Той отговаря на тези обвинения в книгата си „Моите първи четиридесет години“ (1983), където заявява, че гласът му не е повреден от чести изпълнения, интензивни репетиции или постоянни промени в репертоара.
На въпрос коя оперна роля му е любима обаче, маестрото обикновено не дава отговор. И това не е изненадващо - до момента той е изпълнил 147 роли на италиански, френски, немски, английски, испански и руски език, а по-голямата част от репертоара му се състои от опери на Верди.
Отело
В Палячи през 1970 г.
По всеобщо съгласие перлата в репертоара на Пласидо Доминго е изпълнението му на ролята на Отело. От 1975 г. насам певецът е излизал на сцената в тази роля 226 пъти, а самата опера е записана три пъти в звукозаписно студио и четири пъти е филмирана. Според великия Лорънс Оливие Пласидо Доминго играе ролята на Отело толкова добре, колкото и самият той, но освен това пее.
В началото на седемдесетте години известният тенор се пробва като диригент в „Сити опера” (Ню Йорк), Ковънт Гардън и други театри.
През осемдесетте години, когато е на върха на славата си, певецът започва да си създава име и в други жанрове. Той записва латино и популярна музика, а албумът със съвместната му работа с кънтрипевеца Джон Денвър става платинен. Доказателство за високия професионализъм и безупречния вкус на Пласидо Доминго са многобройните награди „Грами”, които той получава за своите аудиозаписи от различни жанрове.
Деветдесетте години са белязани от нови посоки на дейност на известния певец. Разширява оперния си репертоар, като изпълнява ролите на Лоенгрин, Парсифал и Зигмунд в оперите на Вагнер, Идоменей в едноименната творба на Моцарт и пее Херман в „Дама Пика“ на руски език. Присъединявайки се към ръководството на оперните театри във Вашингтон и Лос Анджелис, Пласидо Доминго поставя нови опери, включително и на американски композитори.
Тенорите
Тримата тенори
Проектът „Тримата тенори“, в който участват още Хосе Карерас и Лучано Павароти, се превърна в събитие от световно значение. Първият им съвместен концерт е на церемонията по закриването на Световното първенство по футбол (Рим, 1990 г.), а приходите бяха дарени на фонда за левкемия, основан от Карерас. Съвместни изпълнения се провеждат многократно, включително на футболни първенства до 2002 г., а също така са публикувани под формата на албуми. Със значителен успех се радва и проектът „Коледа във Виена“, в който участват Виенският симфоничен оркестър, детски хор, Хосе Карерас и Даяна Рос. Съвместните изпълнения са излъчени по телевизията, последвани от поредица от концерти, посетени от много зрители по целия свят. Впоследствие подобни концерти с участието на известни оперни и поп изпълнители се провеждат многократно.
Важна област от дейността на Пласидо Доминго е подкрепата на млади певци. През 1993 г. се организира конкурсът „Опералия”, чиито победители могат да разчитат на договори в най-добрите оперни театри в света. Този конкурс се провежда редовно в различни градове по света.
Земетресение
След ужасното земетресение в Мексико Сити през 1985 г. Доминго се втурва към града, в който е израснал, където живеят семейството и приятелите му, и лично разчиства развалините заедно с всички хора и спасители. След това той отменя много театрални представления и прекарва почти година в пеене на концерти на големи стадиони по света с цел да събере възможно най-много пари за реконструкцията на Мексико Сити. Благодарните мексиканци не забравят всички усилия на Пласидо и през 2007 г. в Мексико Сити, в присъствието на самия Доминго, тържествено е открита негова бронзова скулптура в реален размер, излята от ключове на апартаменти в разрушените сгради. Певецът има значителен принос и за възстановяването на Ню Орлиънс и за премахването на последствията от други природни бедствия.
Експерименти
Пласидо Доминго не се страхува да експериментира. Излиза на сцената в ролите на Сирано дьо Бержерак, Распутин („Николай и Александра“ от Дебора Дрател), Гоя в едноименната опера, написана от Меноти специално за него. На премиерата на китайската опера „Първият император“ от Тан Дун през 2007 г. Пласидо Доминго изпълнява главната роля, през 2010 г. пее Пабло Неруда в операта „Пощальонът“ на Даниел Катан, а през 2011 г. пее Нептун в „Омагьосаният остров“. През 2003 г. той изумява публиката в Лондон, като се появява като солист в дневното представление на „Палячи“ и като диригент вечерта. Още по-голяма сензация е преходът към изпълнение на баритонови партии. През 2010 г. Доминго изпълнява ролята на дожа на Генуа в „Симон Боканегра“ от Верди, в която преди това е изпълнявал ролята на тенор на Габриеле Адорно. Впоследствие изпълнява баритонови партии в оперите „Риголето“, „Франческо Фоскари“, „Таис“, „Набуко“, „Трубадур“ и др., а през 2015 г. дебютира едновременно като три баритонови герои: Макбет в Берлин, Дон Карлос в Ню Йорк и Джани Скики в Лос Анджелис. Такъв колосален обем работа е поразителен не само като се има предвид невероятното сценично дълголетие на Пласидо Доминго, но и неговото здраве.
Здраве
От 2010 до 2015 г. той има 3 сериозни проблема. Налага се операция за отстраняването на злокачествен тумор на дебелото черво. През 2013 г. е приет в болница с белодробна емболия. За щастие за всичко е намерено решение и паузите в изявите му не надвишават месец и половина. Списъкът с награди и почетни звания на великия певец би отнел повече от една страница. Прави впечатление, че той дарява шведската награда „Биргит Нилсон” на стойност един милион долара изцяло на фондация „Опералия”. Освен наградите „Еми” за адаптациите си на оперни постановки Пласидо Доминго участва в дублажа на анимационни филми („Бевърли Хилс Чихуахуа”, „Книгата на живота”, „Семейство Симпсън” и др.). Известният тенор (както и баритон) оглавява организацията Europa Nostra, която се занимава с опазване и възстановяване на европейското културно наследство. Обръща голямо внимание на защитата на интелектуалната собственост в областта на музиката и е в борда на много фондации за подпомагане на млади таланти.
Кристи Петрова
