П оне още 40 години последиците от аварията в Чернобил ще вземат жертви. Това сочат данните на Международната агенция за ракови изследвания, според които от заболявания вследствие на катастрофата ще загинат над 16 000 европейци до 2065 година. Сред най-засегнатите у нас е т.нар. радиационно поколение – родените след 26 април 1986 г.
Според доклад на „Грийнпийс“, изготвен 20 години след катастрофата, до 2006 г. са регистрирани над 250 000 случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални.
Експлозията в Чернобилската АЕЦ през април 1986 г.
През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предполага, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил в следващите 40-50 години ще варира около 25 хиляди. Последствията за човечеството са необратими, а зоната около аварията все още е опасна и радиоактивна.
Отровен
На 26 април се навършват 39 години от аварията на 4-ти реактор в атомната електроцентрала „Владимир Илич Ленин“ до град Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света. Експлозията изхвърля облаци радиоактивен материал, а въздушните потоци го разнасят над цяла Европа. За експлозията обаче не се разбира в продължение на три дни. Първо държавната информационна агенция на Съветския съюз - ТАСС, пуска кратко съобщение за инцидент два дни след него – на 28 април вечерта.
Пожарникари са изпратени на сигурна смърт след експлозията.
На 29 април Министерският съвет на СССР разпространява официално съобщение, в което се признава, че е имало „известно изтичане на радиоактивни вещества“ и че при аварията са загинали двама души. Това става едва след като на 28 април през деня Финландия и Швеция съобщават за радиация и че облакът вече е преминал над Полша. На 30 април полските власти са принудени да съобщят за радиацията и препоръчват първи мерки. Следват протести, хората искат допълнителна информация, сухо мляко за децата и други пакетирани продукти. Комунистическа България също упорито крие за аварията, дори по-дълго от другарите в Съветския съюз.
У нас на 1 май 1986 г., ден сряда, е празник. Хиляди българи са изведени на манифестация. Масовите улични шествия за Деня на труда са в София и големите градове. Ръми лек майски дъжд, по-късно този дъжд ще стане известен като „радиационния дъжд“. Оказва се, че ако не е валяло, радиационният облак е щял да мине над България и да ни засегне далеч по-малко, но уви. Дъждът над България се оказва отровен. Съдържа силно радиоактивните елементи цезий 137 и стронций 90, но това хората го научават години по-късно, чак в зората на демокрацията (виж карето).
Бригади
Въпреки че в следващите дни вече има официална информация от СССР и се знае за опасностите, комсомолът изпраща на летни бригади над 50 000 ученици и студенти на възраст между 14 и 28 години. Комсомолците са на полето и садят продукция в отровената от радиация земя, а след това наесен тя се бере и превръща в плодове, зеленчуци и консерви, които народът изяжда. Даже не само в комунистическа България, но и в целия соцлагер, тъй като страната ни в онези години е един от основните износители на селскостопанска продукция за Източна Европа. Години по-късно ще стане ясно, че всичко на открито е било силно радиоактивно. Въздухът, водата, почвата, плодовете и зеленчуците. Млякото и месото на животните. Кърмачетата, родени през 1986 г., са закърмени с радиация. Тези деца, които днес вече имат собствено поколение, продължават да са известни като „радиационното поколение“.
Мълчание
Изхвърлената в атмосферата радиация след експлозията е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати от американците над Хирошима и Нагасаки в Япония през август 1945 г. Огромен радиоактивен облак от Чернобил преминава над повече от 200 хил. кв. км към Западна Европа от територията на тогавашния СССР - сегашните територии на Беларус, Украйна и Русия.
Най-близкият до АЕЦ град Припят остава призрачен и до днес.
Докато в другите държави от соцлагера все пак се появява по-подробна информация, то у нас подобно нещо не се случва и има пълно мълчание. То се свежда до съобщението: "В Чернобилската атомна електроцентрала стана авария. Повреден е един от атомните реактори. Вземат се мерки за ликвидиране на последиците", отразено в бюлетина на държавната Българска телеграфна агенция (БТА) на 29 април. За разлика от мълчанието тук, на 2 май румънският тоталитарен диктатор Николае Чаушеску от ефира на радиостанциите информира населението и го предупреждава да не пие вода от открити водоеми.
На същата дата и властите в Белград, Югославия, предупреждават и съветват бременните жени и децата да не излизат навън, а да останат на затворени прозорци. Дават се указания плодовете и зеленчуците да се измиват обилно с вода и да не се консумират директно. Години по-късно мнозина анализатори ще определят информационното затъмнение в България като най-тежко след това в СССР.
Едва на 7 май тогавашният шеф на комитета за ядрена енергия Иван Пандев и тогавашният главен санитарен инспектор Любомир Шиндаров споменават, че „има някаква радиация, но тя не е опасна". Те препоръчват две "дребни мерки": да не се ядат марули и листни зеленчуци и децата да не играят в пясъчници и да се мият по-често. В същото време за цялото Политбюро на ЦК на БКП и висшата номенклатура са доставяни чисти храни и вода, включително от „братски“ държави от Африка и Латинска Америка.
Само две присъди у нас
След демократичните промени на 10 ноември 1989 г. Главна прокуратура образува дело за скриването на истината, а съдебният процес започва през 1991 г. Като обвиняеми са привлечени Григор Стоичков, зам. министър-председател (1977-1989) и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, и Любомир Шиндаров, главен санитар инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазването. Те са обвинени, че са нарушили нормативните документи за санитарните правила за радиационна защита и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на българското население след чернобилската авария.
Григор Стоичков и Любомир Шиндаров в съда
Съдебният процес срещу тях продължава до 1994 г. Двамата са признати за виновни и са осъдени – Григор Стоичков на 3 г. затвор, а Шиндаров – на 2 г. затвор. Те обжалват и през 1993 г. Върховният съд променя присъдата на Стоичков, като я намалява на 2 г. През 1994 г. това решение е потвърдено, а присъдата на Шиндаров от 2 г. ефективна е променена на 2 г. условно с 4 г. изпитателен срок за скриването на истината и омаловажаването на последиците от чернобилската авария.
Захари Белчев
