Д енят на Свети Георги Победоносец е сред най-любимите празници на българина от време оно. Не само защото небесният воин е покровител на земеделския труд и военното дело, но и защото е символ на възкръсналата след дългата зима природа. Затова на него са посветени десетки църкви и манастири във всички краища на страната, които са стари колкото и държавата ни. На 6 май те ще привлекат поклонници от близо и далеч за молитва и вкусен курбан в чест на конника светец.
Ротондата
Прочутата Ротонда „Свети Георги“ е най-старият архитектурен храм-паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града, датираща от далечния IV век. Името на черквата идва от кръглата й форма. В самото начало е била в ролята на мартирион. След Миланския едикт (313 г.) Ротондата е превърната в баптистерий поради масовите християнски покръствания и малко по-късно става храм. Смята се за седалище на Сердикийския събор през 342-343 г. В храма вероятно се е черкувал лично Константин Велики, който е управлявал близо десетилетие империята, докато резидирал в Сердика.
През Средновековието за Ротондата като действащ храм се споменава от Владислав Граматик в разказа му за пренасяне на мощите на Свети Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г. По това време църквата е била и митрополитска катедрала, в която се намирали мощите и на Свети крал Стефан Милутин. През 1530 г. до нея е погребан един от първите софийски мъченици – свети Георги Най-нови.
Малко по-късно ротондата е превърната в джамия, наречена Гюл-джамеси. Петте слоя стенописи от създаването й са заличени с бяла мазилка и са изписани с растителни мотиви. След Освобождението джамията е изоставена. При смъртта на Александър Батенберг през 1893 г. Ротондата е пригодена за временен мавзолей, в който са поставени тленните му останки, докато бъде построен днешният му мемориал. Което се случва през 1898 г. През 1915 г. е съборено минарето, вътрешната мазилка е изчистена и се открива средновековната живопис, състояща се от няколко пласта. А най-голямото чудо е, че след реставрирането си през 1980 г. храмът, в който са влизали свети отци и мъченици, днес отново е отворен за делнично богослужение.
Зограф
Атонският манастир „Свети Георги Зограф“ е най-величественият паметник на хилядолетната история на Българската православна църква. Той заема 9-о място в йерархията на светогорските манастири.
Легендата гласи, че е основан от трима братя боляри от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван) Селима, през 919 г. Понеже не могли да се съгласят помежду си на кой светец да бъде посветена църквата, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. През нощта върху нея се появил образ на свети Георги. В памет на това чудо манастирът получил името на този великомъченик и бил наречен „Зограф“ (Живописец). Според друга версия обителта е основана от зографа Георги, чийто подпис на гръцки стои под светогорския устав от 972 г. Първото категорично свидетелство за монаси българи там се отнася към 1169 г.
Манастирът Зограф е символ на историята на държавата и на БПЦ.
На 10 октомври 1276 г. манастирът е опожарен от латински наемници, изпратени от император Михаил VIII Палеолог, тъй като отказва да се подчини на унията с Рим, при което загиват 26 монаси и миряни.
В края на XV век „Зограф“ се замогва под щедрото покровителство на молдовския войвода Стефан Велики. От 1521 г. манастирът е ставропигиален, т.е. подчинен на Цариградската патриаршия.
Историята на самата обител е като огледало на българската държавност. Днес обителта включва три черкви и шест параклиса, a вън от нея – още 8 параклиса. Зографският манастир е бил обитаван от много български светци и просветители, като Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Козма Зографски, Пимен Зографски. В него Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“. Днес манастирът е обитаван от 31 монаси и 10 послушници.
Ферман
Пловдивският храм „Свети Георги Победоносец“ не случайно носи името Храм на националното достойнство.Той е символ на борбата за самостоятелна българска църква в средата на XIX век в Града под тепетата. Тогава местният възрожденец Стоян Чалъков успява да издейства ферман за построяване на нов храм в Пловдив на място, където не е имало храм преди това. Той е издигнат със средствата на Чалъков и на неговите родственици – братята Салчо и Стоян Чомакови. Осветен е през 1848 г. като първи български храм в града. По време на боевете за освобождението на Пловдив в началото на януари 1878 г. църквата е разрушена от случаен снаряд.
Свети Георги в Пловдив е първият български храм през Възраждането.
През февруари 1881 г. църковно-училищното настоятелство взема решение за построяване на нова сграда на храма. Настоятелството получило дарения от големия български благодетел Евлоги Георгиев – 600 златни франка, и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ – 300 златни франка. Към средата на 1883 г. строежът е завършен и на Димитровден – 26 октомври, през 1883 г. храмът е осветен. Неговите камбани първи известяват за извършеното Съединение на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. А на 16 юли 1906 г. техният звън обявява края на църковно-националната борба в града.
Велбъжд
Най-старата средновековна църква, носеща името на светеца воин, у нас е тази в Кюстендил, който бил митрополитски център по времето на Османската империя. Съществува предположение, че около нея се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.
Това се счита за най-старата средновековна черква, посветена на светеца.
Според архитектурните ѝ особености и разкритите стари фрески датирането ѝ може да се отнесе към XI-XII век. Тя е национален паметник на културата с голяма архитектурна, художествена и историческа стойност. Във вътрешността са разкрити стенописи от XII, XV, XVI и XIX век. Средновековната иконография е дело на майстори зографи от Солунската школа. След Освобождението църквата е обновена. Към нея е построена допълнителна част – преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори. Реставрационите работи по храма започват през 1974-1976 г. През 1985 г. стенописите от притвора са свалени, а притворът и камбанарията са съборени. С това църквата е възстановена в нейния средновековен вид. През 1990 г. започва цялостното разкриване на запазените средновековни стенописи. Окончателната реставрация на църквата в чест на свети Георги е завършена през 2004 г.
Стамболов
Храм „Свети Георги Победоносец“ в град Априлци е построен в памет на загиналите в Априлското въстание през 1876 г. 142 бунтовници. Инициативата за неговото изграждане принадлежи на участвалия във въстанието Радион Йосифов. Идеята е взета присърце и от тогавашния министър-председател Стефан Стамболов, който е бил главен апостол на Търновския революционен окръг по време на Априлското въстание, в чиито предели е и днешният град Априлци.
Стефан Стамболов помага за храма в Априлци.,
По негово разпореждане правителството отпуска 15 хиляди златни лева за храмовия строеж, който започва през 1895 г. Строителството продължава девет години с помощта на местното население. През 1904 г. на 23 април (Гергьовден) храмът бива осветен от Скопския митрополит Максим.
Идва на бял кон в Арбанаси
Храмът „Свети Георги“ в Арбанаси е навярно най-старият у нас с това име, който никога не е затварял врати за вярващите. В този си вид той е издигнат в началото на XVIII в. – между 1700 и 1709 г. Надпис съобщава кога е завършено зографисването му: „...в лето от Христа 1709, от Адама 7218, рукою даскал Христо и Стойо. Подписа се сия църква в лето от Христа 1710“.
Царските двери на иконостаса даже датират от 1678 г. През 2012 г. църквата е реставрирана и от 2015 г. отново е отворена за посетители.
В Арбанаси свети Георги идва на бял кон.
На 6 май църквата отново ще бъде домакин на традиционното отбелязване на празника Гергьовден. Рано сутринта моми ще закичат с цветя църковните порти и гергьовската люлка в черковния двор. Самият свети Георги ще пристигне в 11 часа на бял на кон, с което ще започне и празничната фолклорна програма. Малки и големи ще имат възможност да се люлеят на гергьовската люлка и по стара традиция да се теглят на голям кантар.
Валия брои 400 жълтици за църквата в Одрин
Църквата „Свети Георги“ в Одрин пази спомена за някогашното българско присъствие в града. Църквата е подчинена на Одринската епархия на Вселенската патриаршия. Заедно с другата българска църква – „Св. св. Константин и Елена“, те са единствените две действащи църкви в епархията. Основите на храма са положени на 23 април 1880 г., като той е изграден още същата година. Това се случва и със съдействието на тогавашния валия на Одрин Рауф паша и с разрешението на султан Абдул Хамид II.
Църквата в Одрин пази спомена за българщината.
Реуф паша отпуска 400 лири за построяването. Българската екзархия продължава да поддържа енорията си в Одрин и до 1940 година църквата има български свещеник. След това богослуженията са извършвани от български свещеници от Цариград. В края на XX век църквата е поддържана доброволно от одринския българин Филип Чъкърък. Синът му Александър завършва Духовната академия в София, след което през 2001 г. е ръкоположен за свещеник и започва да служи в нея. Тогава е изготвен бг проект за реставрацията на църквата, извършен от местния архитект Али Ерол. Ремонтът приключва на 30 април 2004 г. и храмът е открит тържествено на 9 май в присъствието на множество и турски официални лица и министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски.
Христос възкръсва в Дахау
На 29 април 1945 г. войници от 45 пехотна американска дивизия освобождават един от най-страшните нацистки концлагери – Дахау. Оцелелите затворници са живи скелети. Те продължават да лежат в бараките, за да се възстановят поне малко под грижите на военните медици. Но някои така и не успяват. Но Великден, 6 май 1945 г., който тогава съвпаднал с Гергьовден, 18 православни свещеници, един дякон и няколко вярващи влизат в барака 26, където лежат руснаци, украинци, белоруси, сърби, гърци. Нямали официални книги, икони, свещи, просфор и църковно вино. Но вярата и Божията милост се появили на това ужасно място.
През цялата история на Православната църква не е имало такава Пасхална литургия като тази на 6 май 1945 г. – деня на великия православен светец и воин Георги Победоносец. Самоделни ризи на свещениците от кърпи с болничните кръстове са слагани директно върху раираните затворнически халати. Служи се по памет. След обявяването на свещеника хорът пеел химни на гръцки, а след това на църковнославянски език. Младият дякон с трепетен от вълнение глас започнал да чете наизуст Словото за Великден на свети Йоан Златоуст. Той изричал словото и плачел. И всички наоколо също плачели. От самото сърце на смъртта, от дълбините на този земен ад, изниквали думите: „Христос Воскресе!“ И в отговор: „Наистина възкръсна!“, от болните и умиращите, възкръснали за свободата.
Патриархът служил пред конника от Хаджидимово
Когато говорим за празника на св. Георги, не може да не споменем и храмовете с негови икони, считани за чудотворни. Една от тях се пази в Хаджидимовския манастир, Неврокопска епархия. Това е мястото, където за монах през 1999 г. е постриган сегашният български патриарх Даниил. Всяка година в нощта срещу Гергьовден (5 срещу 6 май), когато е храмовият празник на обителта, стотици миряни от цял свят идват в манастирската черква на бдение пред древната икона на светеца. Неми деца проговарят, сакати прохождат, а бездетни булки зачеват след молитвите, които отправят към конника светец.
Друга чудотворна икона на св. Георги се слави, че помага дори при онкологични заболявания. Тя се намира в Гложенския манастир, Ловчанска епархия. Светата обител се издига върху скала над село Гложене.
Цели три чудотворни икони на Свети Георги има в българския манастир на Атон. Едната се нарича Фануилска, другата – Аравийска, а третата – Молдавска. А с копие на Фануилската икона с обков скоро се сдобива Кремиковският манастир край София.
