П ърви юни е Ден на детето, учреден през 1949 г. по идея на Международната демократична федерация на жените. Християнската църква веднага откликва на този призив за защита на подрастващите, защото Господ Иисус Христос основа Църквата и я освети, за да проповядва и насажда обич към всички хора и да бъде кораб за спасението на цялото човечество. Но изключително е важно как се развива и възпитава индивидът в морал и обич от малък.
Ценности
Според Библията децата притежават непреходна лична ценност, понеже са сътворени по Божи образ, носят в себе си зачатъците на безсмъртието и са предназначени за безкрайно усъвършенстване и вечен живот. Бог се радва най-много на децата и тях повече обича от всичко, защото в чистотата на детската душа, в нейната невинност и искреност се оглежда в най-непокътнат вид Божият свят, пречист и съвършен образ.
Храм на Всевишния
Сърцето на детето представлява храм на Всевишния, където обитава Светият Дух и се извършва непрекъснато богослужение. Това е изразил Свети цар и Псалмопевец Давид, възхвалявайки Бога: „Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител“ (Псалом 8:3). Тези думи особено ярко показали своята истинност при Входа Господен в свещения град Йерусалим. Докато юдейските властници кроели съдебния процес и подготвяли смъртното наказание на Богочовека, децата му пеели възторжено: „Осанна на Сина Давидов!“ (Матей 21:15).
Дар
Във всяко отношение Библията гледа на децата като на най-скъп дар. Свети цар Давид казва: „Ето, наследие от Господа са децата; награда от Него е плодът на утробата“ (Псалом 126:3). Както ако Господ не съзижда къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата – така и ако Господ не е отключил отначало майчината утроба и не е вложил в нея зародиш на живота, тя не може да стане вместилище на бъдещата рожба и да се увенчае със славата на майчинството. (Битие 2:7). Апостол Павел допълва тази мисъл: „Жената „ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие“ (1 Тимотей 2:15).
Наследство
Наследството на Господа са децата, понеже Той отначало сътвори човека, мъж и жена ги създаде (Битие 1:27) и им отстъпи част от Своята творческа сила и власт, та и те подобно на Него да бъдат създатели на живот, да се плодят и умножават, да изпълват земята и да я владеят (Битие 1:28).
Християнството гледа на детето като на нещо свето, понеже откакто Единородният Божи Син стана дете и мина по Своя спасителен път през детската възраст, всяко дете е получило освещение. Оттогава да приемем дете и да се грижим за него с обич означава да приемем Самия Господ Иисус Христос и да се грижим за Него. Нали божественият Спасител изрично каза: който приеме дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приема, приема Този, Който Ме е пратил (Матей 18:5; Марк 9:37; Лука 9:48). Във всички християни обитава Светият Дух и те са негов храм (1 Коринтяни 3:16), но най-чистият храм на Светия Дух са децата, понеже в светия купел те са измити от петното на първородния грях, а лични грехове нямат.
Старият завет
Старият завет непрекъснато наставлява да обичаме и да възпитаваме децата. Премъдрият Соломон казва: „Поучи момъка в началото на пътя му: той не ще се отклони от него и когато остарее“ (Притчи Соломонови 22:6). Но и децата се наставляват да уважават родителите си и да ги почитат, да напредват в знание, мъдрост и добродетелност. Всички знаем петата Божия заповед, която изисква от децата да почитат баща си и майка си, за да живеят дълго на земята (Изход 20:12, Второзаконие 5:16, Матей 15:4, 19:19, Евреи 6:2-3). Бог се обръща чрез премъдрия Соломон към нас така: „Деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея… Престани, синко, да слушаш внушенията, които те отклоняват от думите на разума!“ (Притчи Соломонови 8:32-33, 19:27). И още „Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си, защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти…
Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; вържи ги за всякога на сърцето си, обвържи с тях шията си! Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе; защото заповедта е светило, и поуката – светлина, и назидателните поуки – път към живота“ (Притчи Соломонови 1:8, 6:20-23).
Христос
Разбира се, за нас най-голяма сила имат примерът и посланията на Иисус Христос. През целия Си земен живот Той е проявявал безкрайна обич към децата, като не само ги е дарявал с благата Си усмивка и милувка, нито само кротко ги е благославял и всячески покровителствал, но при нужда ги е избавял от беда и дори ги е изтръгвал от студените обятия на смъртта. С обичта Си към децата и не по-малко с учението Си, че децата са най-близко до Царството небесно и че ще наследят Царството Божие (Матей 19:14, Марк 9:14, Лука 18:16), Той е придал особено религиозно-нравствено значение на децата и посочил тяхната чистота, невинност и смирение като пример за следване от страна на възрастните, дори на Собствените Си ученици.
Капернаум
При последното си пребиваване в град Капернаум Иисус Христос взел едно дете, изправил го сред учениците Си, прегърнал го и рекъл: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно“ (Матей 18:2-5). А при благославянето на децата Спасителят възвестил на целия народ: „Който не приеме Царството Божие като дете, той няма да влезе в него“ (Марк 9:15, Лука 18:17). Христовите ученици, които Господ Иисус научил на обич към децата и на грижа за тяхното възпитание и спасение, в лицето на апостол Павел поучават бащите да не дразнят децата си, а да ги възпитават в учение и наставление Господне (Ефесяни 6:4). Обаче същият апостол не пропуска да прикани и децата да бъдат послушни на родителите си в името на Господа, защото това е справедливо (Ефесяни 6:1).
Послушание
Свещеното Писание не изтъква само едни или други принципни положения и изисквания относно достойнството на децата и нашите задължения към тях, но също посочва редица примери на послушни и възпитани деца, които и днес не са загубили значение и ни трогват. Всеизвестен е случаят с библейския Иосиф, който при посрещане на баща си в Египет се хвърлил на шията му и дълго плакал (Битие 46:29). Дълбока синовна обич проявил и Юда, който искал да остане заложник и роб в Египет вместо брат си Вениамин, за да не причини на баща си Яков безутешна скръб, а може би и преждевременна смърт. Юда казва: Ако се върна при баща ни и не бъде с нас момчето, „с чиято душа е свързана неговата душа, той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба“ (Битие 44:31-34).
Разбира се, най-възпитателен и поучителен е образът на божествения Младенец Иисус, Който според евангелския разказ бил послушен и във всичко се покорявал на пресвета Дева Мария и на праведния Иосиф (виж Лука 2:52). Дори когато изживявал Голготската трагедия и понасял неописуемите кръстни страдания, в предсмъртната Си мъка Той не забравил божествената Си майка и я поверил на синовните грижи на любимия Си ученик и апостол Иоан (Иоан 19:26-27).
Радост
Според Свещеното Писание голяма е радостта на родителите от възпитаните им и добри деца. В библейската книга „Притчи Соломонови“ нееднократно е посочено и обосновано, че мъдър син радва баща си (Притчи Соломонови 10:1, 15:20, 23:15), че бащата на праведника тържествува и който е родил мъдрец, радва му се (Притчи Соломонови 23:24), че „човек, който обича мъдрост, радва баща си“ (Притчи Соломонови 29:3).
Бог ще спаси всички
Библията не спестява и примерите на лошите деца. Такива са синовете на благочестивия старозаветен първосвещеник и съдия Илия, които според оценката на библейската „Първа книга царства“ (2:13-25) били „лоши човеци“; баща им ги увещавал да се поправят, ала те не се вслушали в гласа му. Но и синовете на неговия наследник – Самуил, не вървели по пътищата на баща си, а се впуснали в користи, вземали подаръци и съдели криво (I Книга царства 8:3). Такива деца са тежко бреме за родителите си (Притчи Соломонови 10:1, 17:21, 25; 19:13). Но бащите и майките никога не трябва да униват и да се отчайват и още повече никога да не престават да вярват в тях. А и Всевишният не желае да погине никой, иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (2 Петра 3:9, 1 Тимотей 2:4), Нали Син Човешки дойде, за да ни спаси и поучи, че нашият „Отец небесен не иска да загине ни един от тия малките“ (Матей 18:14). И още: А който съблазни едного от тия малките, за него е по-добре да му наденат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Матей 18:6 и 10; Марк 9:42, Лука 17:2).
Не ги делете по произход
Страшен и осъдителен е предразсъдъкът на старото общество, което нарича рожбите от незаконните бракове „деца на греха“, лишава ги от едни или други права и ги обрича на незаслужен позор. Не по-малко страшен и осъдителен е предразсъдъкът децата да бъдат делени по расов и класов произход и съответно на това едни да бъдат ограждани с внимание и всяка грижа, а други да бъдат изоставяни на улицата и да не бъдат допускани в храма на образованието и на науката.
По студия на Проф. Иван Пейчовски, публикувана в сп. „Християнска култура“ 1973 г.
