Предлагаме ви първата част от интервюто с доц. д-р Веселина Вачкова по случай 11 май - църковния празник на светите братя Кирил и Методий. Доц. Вачкова е изследовател в Института за исторически изследвания към БАН, София; директор на Историческия музей в гр. Перущица. Автор е на 10 монографии на български, френски и английски език.
- Доц. Вачкова, на 11 май църквата почита деня на равноапостолните Св. св. Кирил и Методий. Как и кога се е установил този празник?
- В българската история, за добро или зло, много неща са или двойствени по природа, или умишлено разделени. 11 май в качеството му на национално събитие е прекрасен пример за това. През 1851 г. по предложение на Найден Геров в Пловдив денят 11 май е отбелязан едновременно и като традиционен църковен празник – с литургия и водосвет, и като общонароден празник. Последват чествания в Цариград (1857 г.), в Стара Загора (1858 г.) и т.н. Тук двойствен е не само фактът, че често светски лица (като Н. Геров и С. Иванов в Стара Загора) „налагат“ честване на светци в Църквата. Двусмислено е и самото избиране на 11 май като ден на Светите братя. В България още от края на IX в. има тяхна обща служба, запазена в т. нар. Житие на св. св. Кирил и Методий от Простия (нестихотворен) пролог. Там светците са почетени като „отци наши и Моравски архиепископи – Константин, наречен Кирил Философ, и брат му Методий, учители на словенския народ“. Паралелно е имало отделни празници на успението на светците – 14 февруари, за Кирил, и 6 април – за Методий.
Средновековният български житиеписец и неговите читатели и слушатели не са имали съмнение по въпроса защо общата памет на Кирил и Методий е на 25 август. Това тогава е бил, а и до днес е денят на св. апостоли Вартоломей и Тит. Двамата апостоли са проповядвали през I в. съответно в земите на Северното Черноморие и на Балканите. Следователно е налице отлична основа за сравнение на житията на старите (Вартоломей и Тит) и новите (Кирил и Методий) Христови апостоли.
През 1700 г. обаче Димитрий Ростовски налага в своя монументален труд „Жития на светците“ утвърдилата се по неясни причини малко по-рано в Русия дата за честване на Солунските братя – 11 май. Най-вероятно към това време 25 август или е бил в забвение, или е бил нарочно „избърсан от минеите на фанариотската черкова“, по думите на Христо Ботев. При всички положения за българските възрожденци от Неофит Бозвели, който пръв издига датата 11 май като емблема на обновяващата се Българска църква (1849 г.), до кахърния памфлет „Празнуването на Кирил и Методий“ на Ботев (1875 г.) празникът на Светите братя вече е 11 май, а не 25 август.
Следва разделянето и на датата 11 май. През 1916 г. в България е приет Григорианският календар. Църквата ни запазва някои централни празници по Юлианския календар – такива са Възкресение Христово и… Денят на св. братя Кирил и Методий. Същият празник, но по нов стил – 24 май, става, до известна степен парадоксално, ден на делото на св. св. Кирил и Методий.
Едва ли е нужно да се припомня, че към XVII-XVIII в. паралелно с подмяната на въведеното от дейците на Златния век българско определение „словени“, т.е. хора на Словото, с етническото название „славяни“, се забравя и другият празник, в който двамата братя са чествани заедно – Св. Седмочисленици. Този празник, установен на 27 юли още през Средновековието, впрочем съществува и до днес.
- Наричаме ги Солунските братя, априори ги приемаме за българи, но защо въпросът за техния произход се счита за дискусионен?
-Това е въпрос колкото важен, толкова и много труден за кратък отговор. Всъщност официалната богословска, езиковедска и историческа книжнина у нас категорично не приемат Солунските братя за българи. Добронамерено се допуска смесен гръцко-славянски произход, по алюзия с рожденото място на светците Солун и произтичащото от това тяхно паралелно прекрасно „гръцко“ образование и знаене на „местния славянски диалект“. Опитите истинските личности на Кирил и Методий да се потърсят в контекста на българската и византийската история са не само плахи, а и напълно игнорирани. Такъв е да речем случаят с хипотезата на Е. Статева да изведе (впрочем доста убедително) родословието на Кирил и Методий от българския владетел Телериг. Телериговият син от сродницата на император Лъв IV Хазарски е Константин Пацик. Последният е Крумов зет и изявен дипломат, а сетне и баща на друнгария Лъв. T.е. Телериг е прадядо на светите Солунски братя, които се оказват „солунски“ единствено по назначението на баща им като подуправител на втория по значимост град в империята.
Същевременно масовото българско съзнание също толкова категорично не приема Кирил и Методий за „византийски мисионери“ със „смесена гръцко-славянска“ кръв. За масовата представа Солунските братя са българи, които са „устроили“, по думите на Черноризец Храбър, българската писменост и език. Неслучайно всички изображения на светците ги представят не с глаголицата, с която ги свързва науката, а с кирилицата, която няма общо нито със Солун, нито изобщо с някакви други мисии на Кирил и Методий извън тази в България. А официално мисия в България светите братя не са имали.
- Има и Брегалнишка легенда, според която просветителите са имали контакти с българската държава в лицето на княз Борис I и дори го покръстват лично?
- Допускането за „Брегалнишка мисия“ преди Моравската става винаги с много уговорки. И това не е учудващо: едно покръстване на българите и владетеля им Михаил Борис на Брегалница с азбука, създадена през 855 г. (според Черноризец Храбър), обезсмисля целия по-късен официален разказ за Моравската мисия и покръстването на България през 864 г.
- Как бихте коментирали хипотезата на проф. Божидар Димитров, че светците имат корени от славяните, населявали Родопите. И можем ли да се доверим на чешките извори, които назовават рождените им имена Църхо и Страхота?
- Поначало да се говори за „славяни, населявали Родопите“ около времето на Кирил и Методий е доста, нека го наречем, условно. Славянската теза е априори атакуема, понеже до XVI в. терминът „славяни“ не съществува. Той се заражда в Русия и обслужва нейните интереси чрез внушенията на панславизма.
Що се отнася до Църхо и Страхота, наистина има едно късно чешко „Житие на Светия Църх и Страхота“, като учените са склонни да подозират Методий зад името „Страхота“. Това (както и хипотетичният им родопски корен) „пославянчване“ на светците обаче в никаква степен не разкрива личностите и делото им. Кирилицата се използва векове наред сред народи, които по никакъв начин не могат да се определят като „славянски“. Тя е официална писменост на румънците почти до последната четвърт на XIX в.
Следва продължение...
Във втората част на интервюто на 17 май(сряда) очаквайте:
-Защо Солунските братя се отказват от светска кариера
-Сложните им отношения с Константинопол и папата в Рим
-Има ли връзка глаголицата с прабългарските руни
-Пазят ли се мощи на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“
-Ще научим ли някога къде гробът на Методий
-Защо братята-светии са изобразявани със скрижали като Моисей
Любомир Старидолски
