Продължава поредицата от материали с преподавателя от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Костадин Нушев. В настоящия брой ще потърсим корените на поредната война, пламнала в Светите земи.
- Доцент Нушев, за пореден път светите земи са в център на вниманието на световната общност. Как ще коментирате разгорялата се война там?
- Войната на Израел срещу палестинската групировка „Хамас“, която извърши терористично нападение срещу еврейски селища и брутални убийства на мирни граждани, наистина отново фокусира световната политика към „вечния конфликт“ между евреи и палестинци и предизвика реакции на международните организации на различно равнище за ограничаване на ескалацията на военните действия. Съседните на Израел държави в региона на Близкия изток също са засегнати от новата брутална вълна на терористична активност, която разруши усилията за мирни преговори и уреждане на вековния конфликт в светите земи. А сега ескалацията на военните действия заплашва мира не само в размирните територии на палестинците, но и в съседни държави.
- Къде са корените на конфликта?
- Този конфликт не е обикновен междуетнически сблъсък. Той има дълбоките си хилядолетни корени. Според „патриарха“ на световната геополитическа мисъл Хенри Кисинджър, който през 1968-1974 беше държавен секретар на САЩ, а след това посредничи между Израел и арабските страни за уреждане на помирението след войната „Йом Кипур“ през 1973 г., този вековен конфликт прилича на религиозните войни в Европа след Реформацията. Тогава католици и протестанти в продължение на 30 години водят ожесточени и кръвопролитни войни отначало в Германия, а след това във Франция. И дори в днешно време отглас от този конфликт е останал на някои места като Северна Ирландия.
И двете страни в израелско-палестинския конфликт гледат на светите земи и на град Йерусалим като на свои свещени места и обетовани земи, които са от ключово значение за тяхната религиозна и културна идентичност. И това прави конфликта в древните библейски земи още по-сложен и труден за решаване.
- А Йерусалим е свещен град не за две а за три религии...
- Да, Йерусалим и светите земи са център и на трите световни монотеистични религии, които водят своето начало от завета на Бога с Авраам и старозаветните пророчества за идването на Спасителя, които за християните се реализират в историята чрез живота, учението и кръстната саможертва на Иисус Христос. Те протичат в тези библейски и свещени земи и в град Йерусалим, наречен от древните „Град на мира“, за който са се водили много войни в историята и в днешно време.
- Какво е било християнското присъствие в Палестина и какво е то днес?
- Християните в светите земи присъстват още от библейските времена на Новия завет и от епохата на земния живот на Иисус Христос и дейността на апостолите при създаването на Църквата. По произход те са били както от евреите, така и от народите населяващи по това време светите земи – гърци, римляни, арамейци, сирийци, самаряни, етиопяни и персийци. За това четем в новозаветната книга „Деяния на апостолите“ и за историята на ранното християнство и разпространението на Древната църква в земите на Юдея, Самария, Сирия, Мала Азия, Северна Африка и Балканите.
Първите християни в светите земи и Йерусалим са апостолите и техните ученици и последователи от еврейски произход и елинизирани групи от разнороден произход. Постепенно с разрастването на християнството към големите градове на Римската империя - Антиохия, Александрия, Ефес, Смирна, Филипи, Солун, Атина и Рим, към светите земи се насочват и различни поклонници, които се заселват там и създават много нови храмове и манастири. След разрушаването на Йерусалим от римляните през 70-а година евреите и християните се разселват и на това място са заселени различни римски колонисти. С признаването на християнството от император Константин Велики за позволена религия в Римската империя започва едно заселване на християни и завръщане на евреи в светите земи. Но там присъстват и общности от местните народи от семитски и арабски произход.
В днешно време светите места и храмове на Витлеем и река Йордан са в палестинската автономна територия на Западния бряг. Там съществува Йерусалимската патриаршия, която представлява източноправославното християнство. В тази православна църковна общност има много гърци, но също и араби и местни палестинци. През вековете в тези области възникват и други християнски местни общности, които заедно с православните манастири се развиват самостоятелно.
- Към какви деноминации принадлежат днес християните в Израел?
- Това са църковните общности на сирийски християни, сиро-яковити, арменци и източнохристиянски общности, които се отделят през VI век от православието, което те възприемат като византийско християнство, и образуват в днешно време местните нехалкидонски християнски общности там. Те имат самостоятелни богослужения, особено в храма на Божи гроб и при честването на големите християнски празници в Йерусалим, но си сътрудничат с другите църкви за опазване на християнските светини и духовно наследство. В днешно време Йерусалимският патриарх и главите на другите християнски общности се стремят да живеят в мир и добросъседство както с евреите, така и с палестинците.
- Как реагираха те на избухналия конфликт?
- Още в първия ден на войната на Израел срещу „Хамас“ в Ивицата Газа те призоваха за помирение, за спиране на огъня, за хуманитарна подкрепа и защита на децата и цивилното население в Ивицата Газа и зоните на въоръжени действия.
- Какво е положението на християните в тази част на света?
- Християнските общности в светите земи и Близкия изток са подложени на различни ограничения и понякога на религиозни гонения от различни екстремистки и радикални групировки. Много християни от Сирия бяха изгонени от ислямистите по време на окупирането на земите там от терористичната групировка „Ислямска държава“, която унищожи много християнски храмове и манастири. В израелската държава християнските общности се ползват с религиозна свобода и имат своите храмове, манастири и светини, а на Божи гроб, във Витлеем и Назарет те провеждат своите традиционни богослужения или имат свои храмове и манастири. Но като цяло християните са малцинство в днешните реалности на населението в Израел или палестинските автономни области. По време на сегашната война гръцкият премиер Мицотакис се застъпи за запазване на храма и светините на православния манастир „Свети Порфирий“ в Ивицата Газа, където също имаше бомбардировки, както и в християнските болници, които са възниквали през вековете в тези земи от християнските църковни общности, монашески ордени или от англиканската църква по време на британския мандат (1919-1947) над Палестина. В земите на Газа е имало процъфтяващо християнско монашество през византийския период и голяма духовна школа на палестинското християнско монашество, която е дала на християнството големи учители като авва Доротей и други богослови. Християнските поклонници са посещавали тези духовни центрове и манастири около Йерусалим и река Йордан и винаги са подпомагали християните в тези свети места.
- А какво е било присъствието на българската църква в светите земи?
- Много исторически свидетелства показват, че в светите земи и на Божи гроб е имало българско християнско и църковно присъствие от поклонници и монаси още от самото покръстване на нашия народ. В началото на Х век вече е имало и български поклонници, пътуващи до светите земи, както и български храмове и параклиси за тях в Йерусалим.
Като придобили първата по време и най-авторитетна в продължение на дълги векове сред славянските народи патриаршия, българите са имали и своето място и присъствие на Божи гроб и на светите земи. По времето на разцвета на българската държава при цар Симеон Велики и въздигането на Първата българска патриаршия се съобщава за български храмове и параклиси в светите земи и за български свещеници и монаси, които са присъствали там и са просъществували чак до XVI век.
Свещеното предание за пренасянето на чудотворната икона на свети Георги Победоносец на Света гора и нейната чудотворна поява при създаването на българския атонски Зографски манастир показва наличието на връзки между български и палестински монаси през Средновековието. Чудотворните икони на свети Георги в Зографския манастир са именно с арабски (аравийски) произход, което показва наличието на дълбоки духовни и църковни връзки с монашеските центрове в Палестина, Йерусалим и светите земи.
- Какво се случва след падането на земите ни под османско владичество?
- След загубата на държавната и църковната независимост на българите с падането на Второто българско царство и закриването на Търновската патриаршия по време на османското владичество подкрепата за българските храмове на Божи гроб от български дарители изчезва. А тези християнски свещени места на българите, които са били част комплекса на Божи гроб и други свети обители, са включвали според свидетелства на поклонници и пътешественици гробницата на светите мъже Йосиф Ариматейски и Никодим, които са свалили пречистото тяло на нашия Господ Иисус Христос и са го положили в гробницата. Тези важни параклиси и храмове са предадени за опазване и стопанисване на други християнски общности и в днешно време вече не са достояние на българите. Но традицията на поклонничество сред православните българи - духовници, монаси и миряни, се е запазила през вековете и особено през Възраждането със замогването на много търговци отново се засилва.
- Имали ли сме свой храм в Йерусалим?
- Успоредно с възстановяването на Българската независима църква в края на XIX век се възражда и желанието да се изгради отново параклис за българските поклонници на Божи гроб. Някои български монахини в светите земи са направили свои дарения за тази благочестива и благородна цел и са предложили на църковните власти в България да се изгради български храм или манастир в светите земи. През 30-те години на ХХ век по този повод има създаден от Светия синод на Българската православна църква специален фонд за построяване на български храм в Йерусалим. Но с идването на комунистическата власт след Втората световна война през 1950 година държавата е конфискувала средствата от този църковен фонд и така тези планове не са се реализирали.
- Нищо ли не се предприе по този въпрос след 1989 г.?
- След началото на демократичните промени тази идея отново беше възродена от наши духовници, политици и общественици. Тя получава подкрепа и от много наследници на българските евреи, спасени с участието и на Българската православна църква от депортиране и унищожение в нацистките концлагери по времето на Холокоста. Става въпрос за създаването на български храм – в Йерусалим или на река Йордан - на мястото, където Йоан Предтеча е кръстил Христос. Идеята се възобновява периодично от депутати, министри и кметове, но все още не е намерила своето окончателно решение. Някои предложения са насочени към израелската държава за предоставяне на недвижим имот в стария град в Йерусалим, други към православните църковни власти за създаване на параклис в частен дом и превръщането му в подворие на Българската патриаршия към Йерусалимския патриарх.
- Значи такъв бъдещ храм би бил на двойно подчинение?
- Светите земи са под църковната юрисдикция на Йерусалимската патриаршия, която има канонични права в диоцеза на земите и християнските храмове на територията на Израел, палестинската автономия и Йордания. Затова храм в Йерусалим или проект за поклоннически християнски център на брега на река Йордан (по модела на Румънската църква, която построи подобен православен център) задължително трябва да има благословение от православния първойерарх на християните в Йерусалим и позволение от израелските държавни власти.
Константин Събчев
