П рез лятото (16 август) целият християнски свят отбеляза пренасянето на неръкотворния образ на Господ Иисус Христос (наричан още Убрус). На чудотворната икона е запечатано второто лице на Бога – неговият син Христос, дошъл с мисията да спаси Човечеството. Но как е изглеждал Божият син, никой не знае с точност, тъй като тогава не е имало нито фотоапарати, нито толкова живописни художници.
Лик
Християните вярват, че именно затова Бог е поставил своя лик с едно чудо. Избърсал лицето си с парче плат и така чрез неземната енергия на Св. Дух се е отпечатало само лицето му за идните поколения. Това се е случило в сирийския град Едеса. Именно на този самоизписал се образ се основават всички икони на Божия син вече 2000 години, вярват християните. Образът на Христос обаче е изгубен, а от него тръгват няколко копия под формата на икони, които шестват по света.
Неръкотворният Спасител на света - икона на Симон Ушаков.
В Западна Европа те са известни като Мандилион, идващо от старогръцка дума за плащаница. Другото име е Воалът на Вероника, който се свързва с алтернативна легенда. В славяноезичния свят иконата е наричана „Неръкотворният Спасител“ („Спас Нерукотворный“) или Убрус (парче плат, кърпа).
Ватикана
Едно от най-известните му изображения се пази във Ватикана и се счита за чудотворно. Рисувано е върху картон и следователно почти сигурно не е оригиналната кърпа с отпечатъка на Иисус. Наричано е още Светия лик от Сан Силвестро, тъй като през XIX век е пазено в катедралата „Св. Силвестър“. След това иконата е преместена в параклиса на Матилда във Ватикана.
Мандилионът, пазен във Ватикана.
Там образът на Христос е сложен в барокова рамка, дарена от сестра Дионора Киаручи през 1623 г. Най-ранните известни доказателства за съществуването на реликвата датират от 1517 г., когато на монахините е забранено да я показват, за да се избегне конкуренцията с кърпата на Вероника - друг артефакт, свързан с лика на Иисус, тачен през Средновековието.
Генуа
Доста поклонници привлича скромната църква „Св. Вартоломей на арменците“ в Генуа, тъй като там се пази Светото лице на Иисус. Неговата история реди, че то е подарено на дож Леонардо Монталдо през XIV век от византийския император Йоан V Палеолог. А в Константинопол попада през X век. През 944 г. пълководецът Йоан I Цимисхий, наречен Куркуас, отвоювал Едеса от арабите и отвел в плен 200 знатни пленници. Емирът предложил да размени тези люде срещу съхранявания в града неръкотворен лик на Христос. На 15 август, Успение Богородично, Константин VII Багренородни и тъст му Роман Лакапин посрещнали неръкотворния образ в Константинопол.
Неръкотворният образ на Иисус от Генуа, считан за оригиналната реликва.
Картината е проучена подробно през 1969 г. от Колет Дюфур Боцо. Ученият датира външната рамка от края на XIV век, докато вътрешната рамка и самият носител на образа се смятат за по-ранни. Точна датировка не е възможна, но очевидно това е картина, рисувана в традицията на Мандилиона. А не е изключено това да е едно от копията от Едеса. Изследователи изтъкват, че със сигурност обаче това не е оригиналният Убрус, който би бил твърде ценен за византийците, за да бъде изпратен по-късно като подарък в Генуа.
Воалът
Базиликата „Свети Петър“ в Рим съхранява изображение, за което се казва, че е Воалът на Вероника. Според католическата легенда това е жената, която е избърсала потта и кръвта от лицето на Иисус Христос с кърпа, докато е вървял към Голгота, носейки собствения си кръст. Това изображение се намира в параклиса, разположен зад балкона на югозападния стълб, който поддържа купола. Според изследователи реликвата е средновековен мит.
Петър I
Едни от най-чудотворните и въздействащи икони тип Убрус са създадени около 1650 г. в работилница на великия императорски зограф Симон Ушаков. Император Петър I е считал иконата за своя пътеводна светлина и закрилник. Той я е носил в съдбоносното Полтавско сражение във Великата северна война през 1709 г., където побеждава шведските войски. Чудотворната императорска икона днес се намира в Преображенския манастир в Санкт Петербург. Самата икона се счита за закрилница и даваща здраве и мъдрост както на обикновени хора, така и на властимащи люде от миналото до наши дни - царе, императори, премиери и президенти. Тя е отрупана с множество дарове от благодарни поклонници заради многото чудеса на изцеление и житейските успехи, които е донесла.
Турция
Иконите в този стил из цял свят тръгват от едно древно свидетелство. Според него, когато Иисус е бродил още по земята, в сирийския град Едеса (днес Шанлъурфа в Турция) е управлявал цар Авгар (наричан и Абгар). Цялото му тяло един ден било поразено от проказа. Слухът за големите чудеса, правени от Христос, се разпространили из цяла Сирия („И пръсна се слух за Него по цяла Сирия„ /Мат. 4:24/), достигнал и до владетеля. Без да е виждал Спасителя, Авгар повярвал в Него, че е Син Божи, и Му написал писмо с молба да дойде и да го изцели. С това писмо изпратил в Палестина своя живописец Ананий, като му поръчал да направи портрет с изображението на Божествения Учител. Ананий пристигнал в Йерусалим и видял Месията, обкръжен от хора.
Владетелят на Едеса получава Убруса, икона от Синайския манастир в Египет.
Той не могъл да го приближи заради голямото скупчване на народ, който точно тогава слушал проповед на Спасителя. Тогава царският пратеник се качил на голям камък и оттам се опитал да нарисува образа на Господ Иисус Христос, но това не му се удало. Тъй като всичко става по Божие допущение, а Иисус е виждал назад и напред във времето до свършека на света, той провидял и какво значение ще има този миг за иконографията и християнството в бъдещето. В този миг Спасителят сам повикал художника по име. Иисус проводил по него кратко писмо за Авгар, в което му обещал да изпрати Свой ученик, който да го изцели от проказата и да го насочи по пътя на спасението. След това Христос помолил да му донесат вода и парче плат. Измил лицето Си, изтрил го с убруса и в този миг на него се отпечатал Неговия Божествен лик. Плата и писмото на Спасителя Ананий донесъл в Едеса, считан за първия християнски град.
Изцеление
Управителят приел с благоговение неръкотворната икона и скоро получил изцеление. До пристигането на обещания от Господ ученик на неговото лице останали едва забележими следи от страшната болест. А когато ученикът пристигнал, това бил самият Тадей – един от 70-те апостоли. Той доизлекувал напълно владетеля, а после проповядвал Евангелието и кръстил владетеля и всички жители на град Едеса. След като написал на Неръкотворния Образ думите „Христе Боже, всеки, който се уповава на Тебе, няма да се посрами”, Авгар го украсил и поставил в ниша над градските врати.
Рисуват Бог върху керемида от VI век
Много години жителите на Едеса се покланяли на Убруса. Но един от правнуците на Авгар, който управлявал Едеса, изпаднал в идолопоклонничество. Той решил да свали Образа от градските стени. Господ, във видение, заповядал на едеския епископ да скрие Неговото изображение. Епископът и неговият клир дошли през нощта, запалили кандило, закрили Образа с глинена плоча и зазидали мястото с тухли. Изминали много години и жителите забравили за светинята.
Някъде тук, край римските стени на град Едеса е бил изложен Убруса с лика на Божия син.
Но когато през 545 година персийския цар Хозрой І обсадил Едеса и положението на града изглеждало безнадеждно, на епископ Евлавий се явила Пресвета Богородица. Тя заповядала да се извади ликът на Христос от зазиданата ниша. Защото това бил образът, който ще спаси града от неприятеля. След като развалили зидарията пред нишата, хората видели неръкотворния образ на Иисус, но най-изумителното било, че пред него още горяло кандилото. На глинената плоча, която закривала нишата, се било отпечатало същото изображение.
След като крепостните стени били обиколени с Неръкотворния Образ, персийската войска сама се оттеглила. И до днес причината за това не е известна. От VI век датира и традицията Убрусът да се рисува и върху глинени плочки, керемиди, наричани Керамидони. Но както оригиналният керамидон, така и Убруса попадат в групата на изчезналите християнски реликви, търсени и днес.
Любомир Старидолски
