П реполовение, който тази година се пада на 29 май, се празнува доста отдавна по нашите земи. Той винаги се пада в средата на периода между Пасха и Петдесетница, тоест в срядата преди неделята на Самарянката. Корените на празника и неговият произход обаче са забулени в древността.
Смисъл
Той не е толкова популярен сред народа, но има огромен смисъл, защото разкрива делата на Христос (и по-точно, към казаното, извършеното и претърпяното от Него заради спасението на човешкия род) в периода от Неговото кръщение в Йордан до преображението и страданията му.
Икона за празника Преполовение.
На Преполовение се празнува Иисус Христос като Божия Премъдрост. Ето защо всички катедрални храмове, носещи името „София”, т.е. „Премъдрост”, са били осветени не в чест на някаква светица с името София, а в чест на Премъдростта (София) Божия, която е Иисус Христос (виж повече в карето). Храмовите празници на тези църкви според различни изследователи са били именно на Преполовение. Характерен пример е църквата „Св. София” в Константинопол, която става първообраз на много църкви.
Църквата Света София в Константинопол (дн. Истанбул) е осветена за пръв път през 360 г., като през XV век е превърната в джамия.
Любопитен факт гласи, че цялото пространство на необятната Римска империя се измервало с разстоянието от храма „Св. София” в Константинопол до даденото селище. Той бил считан за своеобразен център на света - толкова голямо значение е имало Словото и Божията Премъдрост в живота на Византийската империя.
Шатри
Преполовение съвпада с еврейския празник Шатри, който е третият по значение за юдеите след Пасха и Петдесетница. Еврейският историк Йосиф Флавий нарича Шатри „много свят и велик празник за юдеите”.
Бил установен за спомен на 40-годишното пребиваване на Божия народ в пустинята по пътя от Египет към Обетованата земя. Ако Пасхата била установена за спомен на преминаването през Червено море, Петдесетницата – в чест на изкачването на Моисей на Синай за получаването на Десетте Божи заповеди, то Шатри идва, за да помнят евреите своето чудотворно опазване по време на 40-годишния им път към Обетованата земя.
А името му тръгва от начина на неговото отбелязване. През този ден юдеите разпъвали шатри на площадите, в дворовете и даже върху покривите, в които живеели в продължение на седем дни. Така юдеите си спомнят за покрова и Божественото водачество във вида на светъл облак по време на тяхното пътешествие през пустинята.
Този празник бил установен от Самия Бог чрез дадената на Моисей заповед:
„Кажи на синовете Израилеви: от петнайсетия ден на същия седми месец е празник Шатри, седем дни за Господа; в първия ден да има свещено събрание, никаква работа да не вършите; през седемте дена принасяйте жертва Господу; на осмия ден да имате свещено събрание, и принасяйте жертва Господу: това е отдание на празника, никаква работа да не вършите”. (Левит 23: 34-36)
Мозаечно изображение на Христос Пантократор от Св. София в Истанбул.
Тъй като този празник съвпада с времето на събирането на плодовете, то заедно с различните жертви към Бога е отправяно и благодарение, като са принасяни начатъците на събраната реколта. Затова той се наричал още Празник на жътвата или Празник на събранието и бил много тържествен и обичан от евреите.
Сам Бог заповядал на евреите през седемте дни на празника Шатри да живеят в палатки, казвайки им чрез Моисей:„В сенници живейте седем дена; всеки туземец израилтянин трябва да живее в сенници, за да знаят поколенията ви, че Аз в сенници поселих синовете Израилеви, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, Бог ваш”. (Левит 23: 42-43)
По време на целия празник евреите извършвали две необичайни символични действия. Те са особено интересни.
Първо. Всяка сутрин свещениците извършвали жертва и носили вода от Силоамския кладенец, която, смесена с вино, изливали върху жертвеника. Това символизирало, от една страна, слизането на Светия Дух върху светите дарове, а от друга – чудотворното избликване на водата от камъка, която утолила жаждата на скитащите из пустинята евреи.
Второ. През първия ден на празнуването в храма, в двора на жените, по време на вечерната жертва запалвали светилниците. Тяхната височина била петдесет лакти (около 25 метра) и техните пламъци се виждали в целия град.
Тези две символични действия по непосредствен начин се отнасяли към личността на Иисус Христос, както казва апостол Павел: „И всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос”. (1Кор. 10: 4)
Христос дал на юдеите вода в пустинята, Той бил и светлият облак, който покривал бягащите от Египет юдеи през деня и осветявал нощта им по думите на апостол Павел: „Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето”. (1Кор. 10: 1-2)
Съвпадение
Тълкуватели на свещените текстове изтъкват, че неслучайно (като юдеин и старозаветен законодател) Христос в продължение на целия си земен живот нито веднъж не е нарушил дадения от него закон. Ето защо той празнувал и Пасха, и Шатри. Евангелист Йоан е запазил описание на идването на Христос за празника в храма, както и на случилия се там между него и юдеите инцидент.
Намирайки се седем дни в Йерусалим, Иисус отишъл в храма и преподал своето учение на народа. По време на всички богооткровени беседи Христос разкривал две основни тайни, произлизащи от неговите Божествени свойства, които и днес са жизненоважни за спасението на човешкия род:
Първа тайна
„който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода”.
Свети отци изтъкват, че това кореспондира с водата, която са пили юдеите в пустинята, бликнала от камъка. Тук обаче Христос има предвид Светия Дух, Когото ще могат да приемат всички повярвали в Него (Йоан 7: 37-39). Както пояснява сам евангелист Йоан, става дума за дара на Светия Дух, който ще бъде даден на всички повярвали в Христа. А „утробата” според тълкуванието на Свещеното писание е човешкото сърце. В Стария завет с думата „утроба” обозначават не стомаха, а вътрешния свят на човека, съпоставим с живота на сърцето. Пророк Давид казва: „желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми” (Пс. 39: 9).
Река
Христос говори и не просто за река, а за реките на живата вода, подразбирайки изобилната благодат на Светия Дух. Ако Светият Дух дойде в някоя душа, то от всеки неин извор ще блика богата и изобилна вода. Пример за това са светите апостоли, на чиято нечовешка мъдрост никой не успял да противостои (блаж. Теофилакт).
Втора тайна, дадена от Христос, гласяла:
„Аз съм светлината на света, който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Йоан 8:12).
Отново със словото си Христос кореспондира с юдейския празник - със светлия облак, който съпровождал израелския народ през пустинята, но той бил Христос. Именно това чудотворно събитие си припомняли израилтяните, когато ежегодно запалвали светилниците на празника Шатри.
Тъжно, но въпреки че празнували това чудесно събитие, юдеите все още се съпротивлявали на Христос, който е бил и е светлият облак. Нещо повече – те даже пожелали да го убият.
Невидим
В онези дни юдеите непрекъснато се противели на апокалиптичните слова на Христос. С насмешка му задавали провокативни въпроси и отричали казаното от него, като се опирали на Божия закон. Дотолкова го ненавиждали, че решили да го пребият с камъни и да го лишат от живот. Наричали го бесноват: „Не казваме ли ние право, че Ти си самарянин и в Тебе има бяс?” (Йоан 8: 48).
Юдеите искали да заловят Христос, но не можели да се допрат до Него, тъй като още не било дошло времето Му” (Йоан 7: 44-46).
Накрая, като не издържали повече на думите му и като го мислели за светотатец, понеже наричал себе си равен по чест с Бог Отец, те взели в ръце камъни, за да го убият: „Взеха камъни, за да ги хвърлят върху Му”.
В кулминацията на озлоблението им Иисус се скри и излезе от храма, като мина през тях, и така си отиде” (Йоан 8:59). Думите на евангелиста „скри се” не бива да се разбират в смисъл че Христос избягал в някой от близките домове или че се скрил зад някой ъгъл, а че по силата на своята Божествена власт станал невидим и преминал през жадуващата смъртта му тълпа (блаж. Теофилакт).
От това кратко описание на празника Шатри ясно се откроява както Божественото естество на Христос, така и съпротивата срещу него на евреите, които заради коравосърдечието на сърцата си не били в състояние да приемат истината, че той е очакваният от тях избавител на Израел – Месия. Тук също така ясно се откроява истината, че без очистване и съответната подготовка човек не може да познае Христос. Нещо повече, в такова състояние съществува възможност човек да се превърне във враг Божий даже ако пред него се изправи самият Иисус Христос.
Оказва се, че именно Христос е бил безплътният Божествен Логос, явявал се на Моисей и всички пророци. Показателен е фактът, че когато безплътният Логос (утолил жаждата на измъчените в пустинята и на когото в знак на благодарност юдеите извършвали този символичен обряд). Сам дошъл в храма и провъзгласил, че той е водата, утоляваща духовната жажда на човека, се сблъскал с яростната съпротива на децата на „спасените”!
Тропари
Живо и красноречиво разказват за това събитие тропарите на Господския празник Преполовение. В отпустния тропар се пее: „На преполовението на празника напои моята жадуващата душа с водите на благочестието, защото всички, Спасителю, Ти призова: жадуващият да дойде при Мен и да пие. Източнико на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе”.
Христос не само казва, че той е водата и живият източник, но и подчертава, че у този, който повярва в него, „от утробата ще потекат реки от жива вода” (Йоан 7: 38).
* Текстът е със съкращения от анализ на митрополит Йеротей Влахос, публикуван в "Християнство и култура", бр. 7 (54), 2010 г.
Цар Соломон разкри Премъдростта Божия
Празникът Преполовение има отношение и към храмовете на св. София. Те обаче не са вдигнати в чест на мъченицата София, а на въплътената Премъдрост – Словото Божие т.е. на Иисус Христос. Всъщност този въпрос е една голяма загадка, чието разбулване тече вече 2000 години. В Стария и Новия завет нееднократно се говори за Божията премъдрост. Някои мислители в опитите си за обяснението й дори я изкарват четвъртото лице (същност) на Светата Троица (Тази теория бе развита от отец Сергий Булгаков).
Доста информация може да се почерпи от един от най-мъдрите хора, живели на земята цар Соломон. Показателна е молитвата му, с която проси от Бога да му изпрати мъдрост. Но не става дума за някаква абстрактна мъдрост, а онази „приседнала” с Бога:
„Дарувай ми приседналата до Твоя престол Премъдрост”. (Премъдрост Соломонова 9: 4)
Тази премъдрост сяда на престола на Божията слава и може да помага на човека:
„Прати я от светите небеса, прати я от престола на славата Си, за да ми спомага в трудовете ми и за да зная, какво е благоугодно пред Тебе” (Премъдрост Соломонова 9: 10).
Премъдростта знае всичко и ръководи човека във всички негови действия: „Защото тя всичко знае и разбира, и мъдро ще ме ръководи в делата ми, и ще ме запази в славата си" (Премъдрост Соломонова 9:11). Чрез тази Премъдрост Бог е сътворил света: „Който си устроил с премъдростта си човека, за да владее над създадените от Тебе твари” (Премъдрост Соломонова).
Разбира се, чрез нея било извършено и спасението на човека: „И се спасиха чрез премъдростта”. (Премъдрост Соломоновa 9: 19)
В книгата Притчи Соломонови се казва, че Божията премъдрост си построила жилище и го утвърдила на седем стълба. След това тя приготвила трапеза, заколвайки жертва и изливайки вино в огромни съдове. Премъдростта повикала на тази трапеза множество гости, като им казала:
„Дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила”. (Притчи Соломонови 9: 1-9)
В тези думи също се сочат като пророчество за влизането в човешко тяло на Премъдростта Божия като Иисус Христос. Но и не само това, а и за създаването на Църквата, в чието лоно съществуват тайнствата и преди всичко, Божествената евхаристия, чрез която вкусват Словото Божие. А именно Божието слово е Божествената енергия, правеща чудесата. Както Господ каза: „Да бъде светлина. И стана светлина” (Битие 1: 6),
Така и чрез словото си Господ нееднократно е вършил удивителни неща – ние ги наричаме знамения, чудеса.
Христос нищо не е вършил без цел и причина. Изследвайки Свещеното писание, се убеждаваме, че Христос понякога е говорил и като завършек и в потвърждение на думите си е вършил и чудеса. А друг път е извършвал първо чудесата, а след това е откривал на хората някоя велика богословска истина.
Божието слово е нетварната енергия на Троичния Бог, която очиства, просвещава и обожва човека.
