И дната неделя в родните храмове се чете един препоучителен откъс от Библията (Матей 19:16-26). Той засяга два основни проблема, стоящи пред човека от време оно – спасението на душата му и отношението към богатството, издигнато в култ в съвременното ни общество.
Разказ
Евангелският разказ започва с момента, в който един момък попитал Христа какво добро да стори, за да се сдобие с вечния живот на Небесата. „И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
Трудно дело
Тълкуватели на Светите книги вече 2000 години спорят какво е искал да каже Божият син. Доста и от съвременните хора се обръщат към Христос единствено за материално благосъстояние, за телесно здраве и уреждане на тукашния живот. Богатият момък изпълнил кажи-речи целия старозаветен закон и не му достигнало само едно нещо за придобиване на съвършенство. А кой сега може да се похвали с това? Но защо при това положение Христос изисква от този млад човек такова трудно дело, и то без никакво отлагане във времето? Правдив отговор дава преподобният Нил Синайски, живял през V век на Балканския полуостров. Според него спасителят знаел, че забавянето и отлагането често стават причина за промяна на намерението. Т.е. сега младият мъж искал да спаси душата си, но богатството му скоро щяло да го завлече към грехопадение. А Господ виждал бъдещето до свършека на света, камо ли съдбата на един човек.
Осъждане
Всъщност за просветения християнин нещата днес са повече от ясни. Христос осъжда не богатството само по себе си, а лошото му използване и пристрастяването към него. Осъждат се ония богаташи, които са напълнили сейфовете и банковите си сметки по нечестен път с лъжи, убийства, с машинации, ограбвайки останалите хора. Примерите само в малка България са безчет: показни убийства (продължаващи и днес) в комбинация с рушветчийство, изгонили не един и двама инвеститори, искащи да отворят работни места; криминална приватизация, корупция, незачитане буквата на земния закон и т.н. Всичко това е объркало съдбата на милиони българи.
Апостол Яков в съборното си послание казва за такива виновни: „Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте… Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. (Яков. 5-1,4).
И на друго място Спасителя разказва за такъв човек, а фаталната му отсъда била: „Безумнико, нощес ще ти поискам душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук.12:18-20). С една дума осъждат се всички онези, към които могат да се отнесат думите на Спасителя: „Идете от Мене, проклети, в огън вечен, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях и не ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях и не ме облякохте; болен и в тъмница, и не ме споходихте”.
Заможни
Духовници обаче изтъкват, че Христос не осъжда богатите само за това, че са богати. Между Неговите последователи имало и заможни хора. Той често гостувал в дома на Лазар, който бил имотен човек. Посетил дома на Закхей, началник на митарите - богат човек. Жените мироносци, които приживе следвали Христа, служели с имотите си на Спасителя и апостолите. Никодим и Йосиф Ариматейски били юдейски първенци и богати хора. Богатството на тези хора обаче не им пречело те да бъдат последователи Христови и в живота си да се ръководят от истините на евангелското учение. Апостол и евангелист Матей също бил богат човек, но когато Христос му казал да остави всичко и да Го последва, той не се натъжил, а се възрадвал.
Йоан Златоуст сравни алчността с пиянството
Свети Йоан Златоуст в една от беседите си по повод на богатите казва: „Позволено е на човек да бъде богат, но не и алчен… Аз не отричам богатството, но осъждам злоупотребата с него… и както когато говоря за пиянството, аз не осъждам самото вино, също тъй не осъждам богатството, а неговата лоша употреба“.
Богатството може да бъде много полезно и в същото време много вредно в зависимост от употребата му. То е добро, когато служи на социална кауза, когато допринася за установяване на ред и благоденствие в света. Така че Спасителя Иисус не осъжда богатството само по себе си, а осъжда човешката алчност и корист, които раждат злини, престъпления и неправди.
Разбира се, бедният човек също не е безгрешен. Той лесно може да извърши душегубно дело, ако завижда, лентяйства, хули, пие, краде и не развива талантите си, заложени му от Бог.
