Н а 15 юли светата ни църква отбелязва паметта на светите мъченици Кирик и Юлита. На тях е посветен един от най-красивите български манастири, намиращ се в асеновградския квартал Горни Воден.
Под гръцко
Обителта е основана по времето на Втората българска държава, най-вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо.
Разрушен е по време на ислямизацията на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името „Света Петка”. По-късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г.
Манастирът е изписан от Алекси Атанасов през 1862 г.
В годините на османското владичество манастирът е станал гръцки и остава такъв и след учредяването на Българската екзархия. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал, били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 г. от майстор Никола, по времето на игумена йеромонах Стефан и проигумена Теофан, е запазен възпоменателен надпис на български език.
Превъплъщения
Манастирът „Свети свети Кирик и Юлита“ преминава към БПЦ едва през 1930 г. След руската революция от 1917 г. тук намират подслон белоемигранти, а през 20-те и 30-те години на ХХ век в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-1944 г. той е превърнат в концлагер. След 944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за хора с душевни недъзи.
Милионери даряват за църквата в Банкя.
В периода 1983-1987 г. манастирът е преизграден изцяло и е превърнат в творческа база на Съюза на българските архитекти. След демократичните промени БПЦ започва да води съдебни дела за връщане на манастира. Те продължават цели 6 години, докато най-сетне на 11 септември 2015 г. Пловдивският митрополит Николай влезе в него с тържествено шествие.
Банкя
Единственият храм в България, посветен на двамата мъченици, се намира в Банкя. През 1925 г. местното църковно настоятелство с председател отец Цветан Стоянов взима решение за строежа на храм на мястото на старата дървена църквичка. Изработването на плановете са поверени на архитект К. Цветков, специалист по църковно строителство.
Дарения
За кратко време са събрани от дарения над два милиона лева. Голяма заслуга за даряването на един милион лева от семейство Теневи има Домна Тенева, вдовицата на майор Коста Паница. Впоследствие тя става съпруга на Михаил Тенев, тогава министър на финансите, който притежава много земи в Банкя. Под влиянието на Домна Тенева Крум и Стефан Чапрашикови - едни от най-богатите хора в България, предоставят 142 хиляди лева. Христо и Елена Трънкарови даряват 537 хиляди лева. Банчанинът Божил Спасов подарил камбаната за храма. Трогателни са даренията, направени от по-бедните хора. Населението се включва в докарването на камъка от кариерата край село Мало Бучино. Изграждането на църквата започва през 1930 г. и завършва в средата на 1932 година. Храмът „Св. св. Кирик и Юлита“ тържествено е осветен на 24 юли 1932 година от Софийския митрополит Стефан - бъдещия Български екзарх, в присъствието на цар Борис ІІІ, председателя на Народното събрание Александър Малинов, министри и депутати.
Убиват тригодишният Кирик пред очите на майка му
Света Юлита произлизала от стар род на римски царе. Тя била предадена на Христовата вяра и кръстила своя син Кирик веднага след рождението му и на три години го научила на вяра и молитва. За съжаление в същата година съпругът й починал. Точно тогава
император Диоклетиан (284-305) започнал голямото гонение срещу християните. Юлита взела Кирик и с двете си верни слугини избягала в Селевкия, после в киликийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена заедно със сина син на съд.
Иконата на мъчениците в Горноводенския манастир.
Управителят я запитал за нейното име, род и отечество. Тя нарекла себе си само християнка. Тогава управителят й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!". И взел с ръчичките си да драска управителя. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа.
Виждайки как Кирик пострадал преди нея, света Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, задето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 г.
Телата на пострадалите за Христа майка и син били хвърлени без погребение, за да бъдат изядени от зверове. Но двете слугини ги взели през нощта и погребали.
Едната от тях доживяла до възцаряването на свети Константин Велики. Тя показала на вярващи мястото, където били погребани мъчениците. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от техните мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица".
