Отец Ангел Величков е роден в София през 1964 г. През 1987 г. емигрира в Швеция и получава статут на политически емигрант. От 1989 до 1993 г. е студент в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж. През 1995 г. се завръща в България и от 1998 до 2003 г. е главен редактор на "Църковен вестник". През 2002 г. е ръкоположен в свещенически сан по искане на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон. От 2003 до 2005 г. е свещеник в българската енория „Св. Патриарх Евтимий“ в Париж. През 2005 г. става предстоятел на енорията „Преображение Господне“ в Стокхолм. Предлагаме ви негови размишления върху смисъла на поста.
Мисля, че е време да обобщим някои прозаични теми на православното благочестие, докато не сме го превърнали в самоцел, в крайна сметка чужда на християнския дух.
Практиката
За духовното ръководство най-лесно и безопасно е безкомпромисната строгост. Наложи сухоежбина и няма да сбъркаш, забрани кафето, премахни растителното масло, сложи марката „чревоугодие“ на всяко ястие с изключение на хляб с вода и сурови зеленчуци, и ще си спечелиш авторитета на строг и свят радетел на добрите нрави. После, като за утешение, постът се поставя в атмосферата на една православна романтика, мечтателност за непостижимите подвизи на древни аскети, добротолюбие на фантазията. А гузната съвест е мощен инструмент да се манипулират хората през пости и добър начин да се изпратят на изповед.
Посланието
Само че това ли е посланието за поста, което трябваше да достигне до сърцата и да преобрази нравите на християните от „последните времена“? Две хиляди години по-късно сякаш сме пренаписали книгата „Левит“ за християни с нов кодекс от педантични правила на хранене и поведение – цяла една схоластика на маслината и охлюва, която понякога ни отнема твърде много сили и внимание и всъщност незабелязано ни отдалечава от Христос. Постът е свят и необходим, но не в контекста на този тип нравоучителност, занимаваща се на дребно с детайли, които в дългата история на християнството често са се променяли според мястото и времето.
В крайна сметка обаче е останал един общ и прост принцип по отношение на телесния пост: благодарим Богу за всяка храна, но в отделни дни и периоди доброволно се отказваме от месо и животински продукти. Гледаме да не преяждаме, за да не се помрачи умът ни. Понякога временно усилваме поста, до пълно въздържание от храна, но според индивидуалната мярка на всекиго, за да не изпаднем в немощ, възгордяване или болезнен дискомфорт, което не е по Божията воля.
Изток
Пост и въздържание съществуват както сред неправославните, така и в нехристиянските религии. През последните години се надигна и едно религиозно-неутрално аскетическо движение, нещо като пост на секуларизма: веганството. Въпросът е също дали то наистина е толкова „неутрално“ или в крайна сметка съдържа религиозни идеи от Изтока, и даже от окултизма. А новото в тази стара съблазън е, че тя все повече придобива политическа украска и агресивно поведение в обществото.
Тревожна е и една истинска епидемия сред младите, предимно жени, която бих нарекъл болести на бездуховното въздържание: анорексията и булимията. Виждаме колко важно място заема храненето, далеч не само в църковния живот. И колко практики, нямащи нищо общо с християнството, външно приличат на пост. Това ни напомня, че освен практиката, постът има и своята символика и доктрина.
Просвещение
В храмовете ни и в неделните училища е необходимо да се обнови и усили богословското просвещение на православните, а не само да се проповядва морал. Постът ни трябва да е поставен не само на нравствена, но и на смислова, богословска основа, понеже той съдържа и съществена част от евангелското учение.
Въздържали ли са се от храна и секс Адам и Ева
Някой може да попита: Защо Адам и Ева, бидейки безсмъртни, е трябвало изобщо да се хранят? Учението за въплъщението на Словото осветлява този въпрос: Бог ни посети, облечен в нашата природа, като я очисти от греха, но не я лиши от нищо, което й е присъщо. В съвсем различни обстоятелства един ден Христос ще каже: „Отдайте, прочее, кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“. Можем да направим един свободен смислов превод на тези думи, които навярно в Едемската градина биха прозвучали така: „Дай духа и мислите си на Бога, предай Му своята свободна воля с взаимна любов, а с плътта си участвай разумно в материалното, съобразно с нейната природа, приеми всяка храна с радост и благодарение като дар от Всеподателя. Но не вкусвай плода на непослушанието, което е грях“.
Така че и в рая храната присъства, тя е добра, вкусна и благословена. Но и постът присъства в най-положителната си проява, като доброволно послушание заради любовта.
Колкото до сексуалното въздържание, то не е било усилие за надарените с безсмъртие Адам и Ева, а естествено състояние, свързано с тяхното благодатно пребиваване в Бога. Единението в Светия Дух и дарът на безсмъртието издигат човека над страстното телесно единение. Така виждаме, че християнското въздържание – съвършено в монашеството и частично в съпружеския живот – е отражение на рая, макар и вече да е свързано с усилие и подвиг поради действието на страстите.
Следва продължение – защо месото е греховно
