В тези августовски дни вярващите православни хора спазват Богородичния пост до 15 август. Както и всеки от другите пости, това е време за по-усърдна молитва и по-дълбоко покаяние.
Примерът
Обръщайки се към Новия Завет, се вижда, че Сам Господ Иисус Христос е осветил поста. Дал е и пряка заповед, като е искал да предпази християните от лицемерния пост. В проповедта Си на планината Спасителя казва: “Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:16-17). Също така Иисус изтъква поста като средство на нашата любов и благодарност към Него с думите: “Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят” (Мат. 9:15). Така сам Христос предрекъл, че дните на въздържание ще станат традиция сред християните. Традиция, запазила се днес в най-чист вид при православните.
Подвиг
По правило за вярващите хора постът е избрано от Църквата време за духовен подвиг. Той се изразява не само в отказ от блажни храни - месо, яйца и млечни продукти, но и в следване на едно по-смирено поведение с ограничаване от веселие, алкохол и интимност. Духовници казват, че постим, за да можем с по-голям успех духовно да се подвизаваме, молитвата ни да бъде по-съсредоточена и дълбока, размисълът ни за временни и вечни неща да бъде по-трезвен. Постим и за да се смиряваме и да бъдем снизходителни, кротки, търпеливи, да помагаме на ближните в техните духовни, морални, социални и материални нужди.
Добро време
Винаги е добро време човек да нахрани гладен, да купи дрехи на бос, да утеши скръбен, но ако не се е решавал до днес, то може да започне от дните на Богородичния пост. Посред лятното настроение, тласкащо човека към плътски наслади, той предразполага към послушание и смирение, укротява плътта и уякчава свободната воля, възбужда и поддържа чувството на съкрушение за греховете.
А що касае характера на Богородичния пост, той е строг, което се обяснява с голямата любов и почит, която се отдава към Божията майка. Тя е считана за вярна застъпница на човека пред Бога.
Разделението
Историческите данни сочат, че Богородичният пост е въведен сравнително късно, имайки предвид другите три големи поста през годината. Според някои автори в началото постът бил разделен на две – първо християните постили за празника Преображение Господне, който предшества Успението на Пресветата Майка. Този първи пост продължавал пет дни – от 1 до 5 август.
Месо
На празника Преображение Господне се разрешавало месо. По сведения на Свети Атанасий Велики императорът Лъв Философ забранил приемането на месо на Преображение Господне и свързал двата поста, като утвърдил на празника Преображение да се приема само риба. Празникът Успение Богородично се появил най-напред на Изток, по исторически данни - в Палестина, началото на V век, а празнуването му на 15 август по цялата Византийска империя било въведено със заповед от император Маврикий (582-682).
Установяване
Малко по-късно започнали да го празнуват и на Запад, и сега почти всички християни го отбелязват заедно. Така денят за прослава на Успението на Пресветата Майка на нашия Господ се e превърнал в най-големия Богородичен празник.
Благочестие
Не на последно място най-същественото на поста е да подготви душата на човека за Църковните тайнства Изповед (Покаяние) и Причастие. С последното се приема Живия Христос в душата и тялото на човека. Това се случва чрез претворените от Св. Дух хляб и вино в Неговата плът и кръв. “Истина, истина ви казвам – казва Спасителя – ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него” (Иоан, 6:53-56).
