С поред изследователи Синайският кодекс (Codex Sinaiticus) е може би най-старата запазена Библия в света, датирана от IV век. Написан ръчно преди повече от 1600 години, артефактът съдържа Евангелието, включително най-старото завършено копие на Новия Завет. Доста интересна е историята на тази реликва. Тя е била в Синайския манастир, откъдето монаси твърдят, че е открадната с измама. Известно време тя е била в ръцете на атеиста Сталин, който, невярвайки в Бога, я продава за доста пари заедно с шедьоври от Ермитажа.
Юстиниан
Според изследователи импeратор Юстиниан намерил светата книга през 530 г. и я предал за съхранение на древния манастир „Св. Екатерина“ в Синай, днешен Египет. Там ръкописът е запазен до 1844 г., когато е открит случайно от саксонския учен Константин фон Тишендорф – един от най-големите откриватели на християнски реликви. Той е на посещение в обителта под патронажа на саксонския крал Фридрих Аугуст.
Константин фон Тишендорф
Тишендорф открива 43 листа, съдържащи Летописи, Еремия, Неемия и Естир. Както сам споделя в своите спомени, монасите на обителта били складирали пергаментовите листи като ненужни и дори се готвели скоро да ги унищожат чрез изгаряне. Има обаче и друга версия за откритието. Според нея ръкописът е бил увит в черна кожа и се пазел в килията на библиотекаря. Така или иначе на учения се удало да го изнесе, като направил щедро дарение.
Битие
Немският Индиана Джоунс обаче знаел, че големи части от кодекса са останали в манастира, което не му давало мира. Затова през 1853 г. Тишендорф се връща в Синай и откупува само два къси фрагмента от книга „Битие“, иска и други части от ръкописа, но му е отказано.
Протестантският учен хитро решава да потърси съдействието на православна Русия. По това време там има дефицит на учени, познаващи еврейски текстове и езика от Светите земи. През 1859 г. изследователят прави трето посещение на Синайския манастир, този път под патронажа на цар Александър. Тогава успява да намери голямата част от кодекса, съдържаща голяма част от Стария Завет и целия Нов Завет. В тежките предговори монасите се съгласили да предадат реликвата срещу 9 хиляди златни рубли. При тяхното решение обаче натежал и фактът, че руският монарх е покровител на православието, което Фридрих Тишендорф умело използвал.
Издание
Синайският кодекс е издаден през 1862 г. в Санкт Петербург. Пергаментовият ръкопис съдържа пълния текст на гръцки на Новия завет и много от книгите на Стария завет. Според лингвисти буквите в кодекса са изписани поне от трима души между 325 и 360 г., а поправки в ръкописа били вписвани до XII век. Последното дава храна на скептиците. Появяват се гласове от страна на учени, че всъщност Синайският кодекс е по-късен препис или дори модерен фалшификат. Тишендорф оборва тези твърдения. Манускриптът съдържа и раннохристиянски произведения, които преди това са били известни само с латинските си преписи, като „Посланието на Варнава“ и др.
Новозаветният том на Codex Sinaiticus отворен на Йоан, глава 5.
Древната Библия остава в Русия до 1933 г. След Октомврийската революция от 1917 г. като държавна доктрина там се установява атеизмът. Лидерът на СССР Йосиф Сталин решава да продаде библията в опит да капитализира икономиката със западна валута.
Валута
Редом с ръкописа на тезгяха са сложени още яйца на Фаберже, а от галериите на Ермитажа са свалени шедьоври на Рембранд и Рубенс за над 10 млн. долара. Документи показват, че конкретно продажбата на кодекса е станала по предложение на шефа на външната търговия Аркадий Розенголц. Когато във Великобритания разбират каква реликва има на пазара, християни събират с дарения огромната за времето си сума от 100 хил. лири стерлинги. С тези пари Британският музей откупува ръкописа. Очевидци разказват, че когато Синайският кодекс влиза в музея, хора падат на колене или си свалят шапките в знак на почит. По-късно монаси се опитват да си върнат кодекса, твърдейки, че той е бил откраднат - взет с измама от Тишендорф, но без успех.
Свитъците от Мъртво море били по-древни
Учените още спорят коя е най-старата Библия в света. Според изследователи това обаче е сложен въпрос. Ако се говори само за фрагмент, то рекордът за древност се държи от свитъците, открити в Мъртво море. Те са от най-стария библейски текст на иврит. Според други най-пълната и стара библия е Ленинградският кодекс, който датира от X век. Други изследователи сочат, че най-древното евангелие е Кодексът от Алепо, Сирия. Той е обявен за най-авторитетното копие на еврейската Библия - създаден е от книжовници в Израел, наричани масорети, през 930 година.
