„Вижда ли ти се нещо тягостно и безизходно? Униваш ли? Отчайваш ли се? Или обстоятелствата ти се виждат непреодолими? Знай, че при всички тези случаи насреща е дяволът и поради тази причина веднага започвай да повтаряш многократно молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“... “Христос изисква да бъдем като децата. Детето се чувства уверено, когато се държи за ръката на баща си. У него няма и следа от съмнение, че добрият татко ще му даде, каквото то поиска. Когато се молим на Бог, трябва да имаме същата детска жива вяра по отношение на нашия Небесен Отец. Това е едно от условията молитвите ни да бъдат чути. То е дар от Бога и затова преди да се помолиш за каквато и да било нужда, първо измоли Бог да те избави от неверието и да усили вярата ти”. Това е учил приживе миряните Св. Серафим Софийски Чудотворец, чието успение православните християни честват на 26 февруари.
Крипта
Мощите на архиепископа се намират в криптата на църквата „Св. Николай“ на жълтите павета. Отдолу има помещение, където поклонници от цял свят пишат писма с желания до светеца, а после ги пускат в неговата пощенска кутия. Още приживе владика Серафим бил удостоен с даровете на чудодейната молитва и ясновидството. Той казвал на духовните си чеда, че след смъртта му трябва да продължат да идват с неволите и молбите си при него като при жив и ще получават отклик на молбите си. Има вече доста свидетелства за посмъртното застъпничество на св. Серафим пред Твореца дори срещу бича на нашето време рака. Ето и част от записаните свидетелства:
Съпругата на д-р К. Я. от Нова Загора – Р. се разболяла от рак на стомаха. Мъжът й като лекар се погрижил да й бъдат направени всички изследвания и след поставянето на диагнозата я изпратил на операция в столицата. Като пристигнала, Р. първо отишла на гроба на владика Серафим, когото още преди това дълбоко почитала, и горещо му се помолила операцията да мине благополучно. След това постъпила в болница. Преди самата операция отново й били направени всички изследвания. Но те показали, че няма никакъв рак!
Тетово
При друг случай свещеник от село Тетово, Русенско, разказва, че неговата жена, презвитера Марина А., била диагностицирана с рак на гърдата.
„Тъжни и потиснати, отидохме в София на прием при професор К. и доктор Д., когото болните наричаха „Златното ножче”. Упреквайки ни, че сме дошли твърде късно, лекарите назначиха операция на другия ден. Когато болните ни видяха в отделението, те заговориха: „Щом и свещеникът е довел при нас жена си, значи няма Бог”.
На другия ден били назначени общо три операции, а първата била на жена му Марина. Туморната тъкан била премахната, но изследването после показало, че няма никакви признаци на раково заболяване. „След това пристъпиха към операция на втората и третата жена. И у двете не откриха рак. Изумлението на лекарите беше безгранично: „Как е възможно, това е истинско чудо!”. Чуха се радостни възгласи: „Има Бог! Има Бог!”. Наистина има Бог!”, разказва свещеникът.
Баща от Монтана твърди, че синът му е спасен от проблеми с бъбреците, след като документално с епикриза било установено, че единият не функционирал.
Известно е още, че гробът на владика Серафим се посещава от студенти и ученици за успешно взимане на изпитите. Едно момче, втори курс по медицина, често получавал помощ от светеца, но не бил кръстен. Веднъж обаче владиката му се явил току над каменния саркофаг и му казал да се кръсти и да вземе да пости.
Спасил сестра си с молитва
Серафим Софийски Чудотворец е роден е на 1 декември (по стар стил) 1881 година в руския град Рязан със светското име Николай Соболев, десето дете в семейството. Когато е на 6, баща му се парализира след инсулт и остава на легло цели 14 години. Като свидетел на мъките на баща си момчето решило да стане свещеник и да измолва здраве и благодат за хората.
Постъпил в Духовната академия в Санкт Петербург. Когато бил първи курс, гостувал при сестра си Варвара в село Политово. От носа й изведнъж рукнала кръв, която не спирала. Майката напълнила два таса с кръв. Момчето започнало да се моли и кръвта спряла.
При обучението си Серафим често беседвал с Йоан Кронщадски. Последната им среща се състояла в Андреевския храм в град Кронщад през 1907 г. Тогава протойереят, сякаш предусещайки, че повече няма да се видят, се спуснал да благослови Серафим. Тогава Св. Дух слязъл върху бъдещия светец като мълния, пронизвайки тялото му от глава до пети.
„Особена огромна радост изпълни моето сърце и цялото ми същество. Аз бях като опиянен и започнах да залитам, страхувайки се да не падна. Целия този ден изпитвах благодатна, особена радост, чувствах се окрилен и сякаш се носех във въздуха“, свидетелства удивеният Соболев.
През 1912 г. йеромонах Серафим е назначен за ректор на Воронежката духовна семинария с издигането му в сан архимандрит. Той е до 1918 г. на поста, когато семинарията е закрита от бездуховната комунистическа власт.
Серафим идва в България три лета след Октомврийската революция. През 1921 г. той е назначен за настоятел на храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в София.
През 1939 г. той е сред свещениците, нарочени от съветското посолство за белогвардейци, които са изгонени за десетилетие да служат в друга столична църква.
Любомир Старидолски
