В сички Христови църкви, ползващи новоюлианския календар почитат на 4 декември Света Варвара.
Тя е родена около 270 г. в семейството на аристократа Диоскор от Никомедия, Мала Азия. Преданието реди, че за да я предпази от похищение, баща й я затваря в кула. Там младото момиче е осенено от Божия дух и става християнка. Възмутен от решението й, бащата нарежда да я бичуват, след което получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. Варвара е обезглавена около 306 г. Според легендата още на същия ден жестокият баща и управителят са поразени от мълния.
Светицата често се изобразява на фона на оръдие.
Гробницата на мъченицата става източник на чудеса. През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През XI век част от тях са преместени във Венеция, а през XII век останалите отиват в Киев, където и до днес се съхраняват в катедрала „Свети Владимир“.
Закрила
През вековете историята за възмездието, достигнало палачите на мъченицата, добива широка популярност в цял свят. И когато през XIV век в Европа отекват първите топовни изстрели, напомнящи светкавиците и гръмотевиците, артилеристите избират за свой покровител именно Света Варвара, като дори кръщавали на нея своите оръдия. Италианци и испанци наричали и оръжейниците Санта Барбара (santabarbara), а иконата на светицата задължително присъствала в барутните погреби и арсеналите.
Орденът Санта Барбара
Миньорите също я почитали. Първата им работа при започването на нов проект била да направят малък олтар с нейната икона, за бъдат благословени по време на работа. Това се правело за всеки нов тунел и за всяко ново разклонение. Днес в Полша 4 декември е официален Ден на миньора.
Православие
Иначе тази дата във всички християнски държави се счита за празник на артилеристите. В България началото на тази традиция е поставено сравнително скоро - през 2005 г., по предложение на инициативен комитет от Шуменския военен факултет и с благословията на тогавашния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.
Шествие
Доста почитан е култът към светицата в Украйна. Там всяка година на 4 декември се извършва тържествено шествие с нейните мощи около църквата на Михайловския манастир до Киев. Литийно шествие с иконата й се извършва и в Москва, след като през 1995 г. с указ на президента Борис Елцин този ден е обявен за празник на ракетните войски.
Коняк и ябълки
Гръцките артилеристи честват празника още от 1829 г., когато страната извоюва своята независимост от Османската империя.
Празничен водосвет в 4-ти артилерийски полк в Асеновград.
На 4 декември същата година е създаден Първият артилерийски дивизион в армията, носещ името на мъченицата. От тогава до сега на тази дата всички посетители и гости на гръцките артилерийски части се черпят с коняк и ябълки.
Награждаването на американски артилеристи на 4 декември.
Луи XIV
Във френската армия празникът се почита от 1671 г. със създаването на ,,Полка на кралските стрелци”, чийто командир е самият крал Луи XIV. Той е създаден като пехотен, но впоследствие е обучен да служи и с оръдия. Ето защо той се счита за първото щатно артилерийско формирование във френската армия.
В Страната на шансона тя е покровителка и на пожарникарите. А причината е вярването, че небесната застъпничка е повелителка на огъня и с нейната милост може да се очаква успешното завръщане на всеки пожарникар.
Ордени
В армията на САЩ 4 декември също е съпроводен с големи армейски тържества. Тогава става връчване на специални ордени, учредени на името на Света Варвара. Могат да ги получат както военнослужещи, така и граждански лица, служещи в артилерията на сухопътните войски и в артилерията на морската пехота.
Народът ни я наричал Баба Шарка
Според българските народни вярвания на Света Варвара от Бога е дадена особена сила да спасява от неочаквана смърт, от мор и от други внезапни бедствия. Но най-известна е тя като Баба Шарка - покровителка на детските болести. Представата за нея е като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. В миналото на празника й три, пет или седем деца отивали на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варели и го оставяли за Баба Шарка. За здраве и за омилостивяване на болестите жените месели пресни погачи, приготвяли и обредно вариво и го раздавали с мед по махалата.
Празникът се наричал още Варварица, Варваринден или Женска Коледа. На този ден млади девойки "варварки" с нови премени обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.
