Всеки с глава на раменете, която ползва по предназначение, а не като рупор или латерна, има своята истина за 10 ноември. За някои тази знакова дата е символ на свободата и демокрацията. Други си спомнят с носталгия за времето преди нея.
Събитията, довели до детронирането на бившия Първи – Тодор Живков, подлежат на оценка и преоценка. В колекционерската поредица на „Златно време“ не залитаме в една или друга посока, а се опитваме да постигнем баланс. Да покажем някои неща, които ни липсват – като игрите на воля от детските ни години. Да разкажем за събития, които може би не са зависели точно от нас. Да намигнем на читателите с вицове и забавни лозунги от отминало време. И да сложим многоточие, защото темата за Десети ноември и прехода е неизчерпаема.
Да се обърнем с усмивка към миналото, като се разведрим със спомена за лозунгите и плакатите от времето на соца. Плакати, които тогава ни се набиваха натрапчиво в очите ни под път и над път преди всеки конгрес на партията майка БКП. Или всяка година преди Девети септември или Седми ноември.
С изненада, но и с горчивина забелязваме, че само ако се промени числото в „25 години от славния Девети“ със 79, или „социализъм“ с „демокрация“, повечето от лозунгите биха били актуални и в наши дни.
Някогашният светлинен надпис на купола на Софийския цирк по случай 25-годишнината от 9 септември 1944 год.: „25 години народна власт – 25 години цирк“ е достоен девиз на редица административни сгради. Само трябва да сменим цифрите – и готово.
Лозунгът „Да живее несломимата българо-съветска дружба между народите“ в наши дни има превратно звучене. Но навремето туристическата агенция „Интурист“ даваше любопитна оферта: „Който не познава Сибир, не познава СССР“. Край жп линиите се поставяха дълги плакати: „СССР – родина на всички безотечественици“. Незабравими са и плакатите: „След глад и мизерия – тежка индустриализация“. Както и „Да строим социализма с подръчни средства“.
Пред всяка служба по водоснабдяване и канализация: „На партията вярност – на народа чиста вода“. За хляба е актуален и днес „Час по-скоро да приберем хляба на народа“, поставян някога на входа на всяко АПК. Или пък плакатът на каменните кариери „Повече камъни за народа“.
Под земята
Преди всяка смяна миньорите са посрещани на входа на рудника с „Всички достойни комунисти – дружно под земята“. В тази връзка е и плакатът в кожарска фабрика „Повече кожи за партията“. Или пък в обущарницата: „Правим обувки с кожа на клиента“. А в болниците навремето окачваха плаката: „Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ“. В поликлиниките предупреждаваха от стената: „Не слагай чужди тела в устата си“. Зъболекарите се обединяваха с лозунга: „В чест на 9 септември да озъбим целия български народ“. В психиатрична клиника се набиваше на очи агиттабло с призив към пациентите: „Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм!“.
Земеделците от АПК се надъхваха с „Всеки набран домат, кабърче в леглото на Кенеди“. И още: „Да не оставим неодрусана слива в нашето село“, „Във всеки дом – добитък“, „Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите“, „Всяко яйце над плана – тухла в строителството на социализма“ и „Селянино, изми ли си яйцата“.
В плевенско село апелират за усилено частно отглеждане на свине с призива: „Всеки кооператор – свиня, всеки комунист – две“. Другаде кичат плакат: „Любимата партия ни осигури първокачествен нерез за общо ползване, който желае, да се запише в кметството“.
.
В Пазарджик още си спомнят плаката, окачен някога на входа на консервната фабрика: „Всеки буркан с компот – юмрук в лицето на империализма“. На опаковката на кутията локум по случай 25-годишнината от 9 септември 1944 година грее реклама: „25 години обикновен локум“.
Милиция
Всеки участък на МВР в цялата страна посрещаше гражданите с плаката: „Народната милиция – биещото сърце на партията“.
Пожарникарите се призоваваха за бдителност така: „Дръж маркуча си винаги в изправност!“.
Актуален в наши дни е и лозунгът: „Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание – а после цял живот мъртъв“.
Гостите на град Батак са посрещани на входа на града с плакат: „35 години социалистически Батак“. А библиотеките понякога посрещаха читателите си с табела „Днес цял ден е санитарен полуден“.
Във всяка градска хигиенна баня в цялата страна се окачваха настойчиви предупреждения и призиви: „Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен“ и „Събличай се бързо и други чакат след теб!“.
На вратите на някои шефски кабинети висеше предупреждението: „При директора се влиза само по голяма нужда“. В заводите напомняха: „Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 ст.“. На заводски огради окачваха надпис: „Всеки комсомолец – пример за хулиганите“.
.
По-възрастните си спомнят, че в училища и предприятия често се организираха кампании за събиране на вторични суровини с призив: „Граждани, гответе се за отпадъци“.
На кебапчийниците имаше агитация: “Всяко кебапче – куршум в сърцето на световния империализъм“, на ваксаджийниците: „Да влезем в комунизма с лъснати обувки“. В кафе-сладкарница информират: „Днес баклавата с орехи е с фъстъци“, а в кръчмите предупреждават: „Преди пиене не употребявай алкохол!“.
За финал – обобщение с плаката „При капитализма човек експлоатира човека, при комунизма е обратното!“.
Румен Жерев
