С мяната на сезоните е съпроводена и с резки промени в температурите, влажността и налягането. Особено с наближаването на пролетта често сме свидетели как един ден може да е топло, а следващите няколко дни времето рязко да застудее и да е направо зимно. Това може да доведе до различни неразположения и стрес за организма.
Една от причините за по-честите главоболия е рязко спадане на налягането. Тогава налягането в кухините – например синусите, се променя значително по-бавно от атмосферното. Така през времето, в което съществуват тези разлики, е налице изразен в различна степен дискомфорт, който е пряко зависим от скоростта, с която организмът се адаптира.
Други последици от промяната на атмосферното налягане са зачестяващите оплаквания от световъртежи и вариране на кръвното налягане. Много хора с травми в ставите също се оплакват от болки, които дори предшестват промените във времето. Обяснението е, че между ставните цепки, които се образуват между ставните повърхности, също се упражнява определено налягане, което при промени в атмосферното налягане се отразяват по подобен начин както и при главоболията.
Много е важно да съобразим облеклото и приема на течности през различните сезони. Така например през зимните месеци често забравяме да приемаме повече вода, мислейки, че щом не се изпотяваме, течностите в тялото се запазват и нуждите са ни по-малки. Но това е погрешно схващане. С издишания въздух през зимните месеци губим много повече вода под формата на водна пара, с която се цели носната лигавица да остане влажна и затоплена.
Пристъпи
Рязкото спадане на температурите се отразява върху кръвоносните съдове и по-конкретно оказва съдосвиващо действие. С това се обяснява и зачестяването на т. нар. стенокардни пристъпи поради нарушеното кръвоснабдяване на сърдечния мускул като резултат от редуцирания просвет на коронарните съдове. Освен това кръвта започва да оказва по-изразено налягане върху съдовата стена поради по-малкото пространство. Последствията са повишено кръвно налягане. Друга промяна, която се наблюдава под влиянието на студа, е сгъстяването на кръвта, което при пациенти с предразположеност към тромбообразуване създава риск от внезапни инциденти.
Според кардиолозите температурата между 18 и 25°C на околната среда е най-ниската сърдечносъдова смъртност.
Ако се налага да се адаптирате към ниските температури, е желателно диетата ви да бъде високоенергийна, с повече мазнини, витамини, но също и плодове и зеленчуци. Препоръчва се и допълнителен прием на витамин С. Не забравяйте също така, че спортът, физическата активност и закаляването също ускоряват процеса на аклиматизацията.
Затоплянето на времето също може да доведе до световъртежи и неразположения, сърдечни проблеми, мигрена.
Сън
Опитайте се да спите достатъчно. Стандартната препоръка е 7-8 часа в денонощие, въпреки че върху потребността от сън влияят възрастта и някои заболявания. Например хората с понижено кръвно налягане, за да възстановят силите си, се нуждаят от около 10 часа сън.
Друго важно правило е да бъдете активни и да се движите повече. Това ще ви позволи да тренирате сърцето си и да повишите еластичността на кръвоносните си съдове. По този начин организмът по-лесно ще се приспособява към промените в околната среда.
Най-добрият начин да тренирате кръвоносните си съдове е контрастният душ. Пуснете топлата вода, постойте под нея 2-3 минути. После увеличете температурата за 1 минута, а после постойте под хладка вода 30 секунди. Според специалистите контрастният душ трябва да завърши с хладка вода. Разликата между горещата и хладката вода не бива да превишава 15 градуса.
Съвети
- Старайте се по-често да бъдете на чист въздух
- Хипертониците е добре като профилактично средство да приемат чай от глог, шипка и арония
- Не пренебрегвайте натуралните билкови успокоителни средства
- За хипотониците са препоръчителни тонизиращи чайове от елеутерокок или женшен.
Ана Иванова
