Г робът на основателя на масонството у нас Иван Ведър в Парка на възрожденците в Русе тъне в забрава. Макар че съществуват доказателства и е установено къде е местонахождението на последния дом на Ведър, то не е обозначено дори с един скромен надпис, който да показва, че тук лежат костите на човека, спасил населението на Русе от масово клане.
Ежедневно по малката странична алея на парка минават десетки хора, но едва ли ще се намери и един, който да знае, че на четири-пет метра от нея е бил погребан Иван Ведър. Преди повече от 20 години бе поставен паметник, посветен на спасителя на русенци, но не на последния му дом, а зад Пантеона на възрожденците в близост до гробницата на Захари Стоянов.
Последната фотография на Иван Ведър
ИЗ АРХИВИТЕ: Големият столичен кмет Иван Иванов сложил свое протеже в Русе
По въпроса за местонахождението на гроба на Иван Ведър е работил русенският историк д-р Иво Жейнов, който си отиде от този свят преди година. По повод 110-годишнината от смъртта на Иван Ведър и 10-годишнината от възстановяването на ложата „Дунавска звезда“, през 2008 г. той издаде книгата си „Неизвестни страници за българското масонство“, в която една от темите е за гроба на основателя на българското масонство.
Снимка на описанието, публикувано в книгата на д-р Жейнов
Територия
Иван Ведър умира на 8 август 1898 г. и е погребан в старото русенско гробище, върху чиято територия е създаден Паркът на възрожденците. В миналото то се е намирало извън града, но с разрастването се оказва в централната част. По тази или по някаква друга причина през 1961 г. тогавашната управа на Русе решава да затвори гробището. Въпреки че примери за гробищни паркове в гъсто населени части съществуват достатъчно – като в румънската столица Букурещ, където гробището „Белу“ се намира в едно от най-оживените райони.
Някъде в средата на 70-те хората са уведомени, че могат да преместят костите на близките си на други места поради превръщането на гробището в парк. Не всички обаче могат да сторят това. Някои отдавна живеят в чужбина, за други е невъзможно да дойдат по различни причини. Така костите на стотици хора остават в земята.
БЕЗУМИЕ: Лукс вагони гният на селска гара! (СНИМКИ)
Преди откриването на Пантеона на възрожденците по повод 100-годишнината от Освобождението на България костите на наши национални герои като Любен Каравелов, Стефан Караджа, Захари Стоянов, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова и др. са изровени и положени в новопостроения пантеон. Разрушени са семейни гробници. Оцеляват само четири от тях, една от които е на Захари Стоянов. С тежки машини надгробията са съборени, а мястото е изравнено и превърнато в парк. И сега при изкопни работи техниката попада на паметни плочи и останки от погребения.
При изкопни работи в парка продължават да се изравят надгробни плочи
Преди няколко години при разкопаване за полагане на кабели бе изровен надгробният камък на жена, живяла от 1871 до 1926 г. Той още си стои там.
Скица
За близките на Иван Ведър също не е било възможно да пренесат костите му на друго място и те са останали в старото гробище. В книгата си за българското масонство д-р Иво Жейнов публикува документи, които указват къде е бил гробът на Ведър и други негови родственици, чиито тленни останки са били положени на същото място.
Приживе д-р Иво Жейнов е показвал, че вдясно от алеята до първото дърво се намира гробът на Иван Ведър
Ценни сведения оставя синът инж. Димитър Ведър. Той прави скица с точно описание на местонахождението на гроба на Иван Ведър и друга – на гроба на съпругата му Стоянка. От първия документ става ясно, че надгробният камък е бил с формата на обелиск, „имащ отгоре обикновен железен кръст и друг гравиран, под който е гравиран надпис: Този паметник е на Хаджи Станчо Данаилов-Драгошинов и фамилията му, погребани тук – Приеми ме в твоето царство“.
САКСКОБУРГГОТСКИ ЗА ЦАРСКИТЕ ИМОТИ: Тъжен период на интриги и удари под кръста!
Тялото на Иван Ведър е положено във фамилен гроб с още други 7 негови родственици, пише в изследването си д-р Иво Жейнов. На същото място са погребани: Радка х. Станчева, Александрина и Еленка Ив. Ведър, д-р Димитър х. Станчев, Тодор х. Станчев. Отдясно на Ведър (сега от другата страна на алеята – б.а.) е било положено тялото на първия руски генерален консул в Русе Алексей Сученков (в Русе е имало над 20 консулства – б.а.), чийто гроб също е заличен. Северно е разположен гробът на Стоянка Ведър, родена през 1828 г. в Русе и починала на 1 януари 1918 г. в Русе, посочва д-р Жейнов.
Той публикува и една много ценна фотография. Тя е на внука на Иван Ведър – Милко Ведър, и е направена през 50-те години след излизането му от лагера в Белене. Тогава той посещава Русе и гробището и си прави снимка пред камъка, останал от обелиска на неговите роднини и дядо му. С блажна боя написва: „Иван Ведър“, за да се знае. В по-късни години, когато старото гробище вече е заличено, Милко Ведър неколкократно посочва мястото на погребението.
Спасил населението на Русчук от масово клане
Иван Ведър е роден в Разград на 2 юли 1827 г. Приет е за масон в 1864 г. в „Ориентал ложа“ №687, съществуваща под покровителството на United grand Lodge of Ancient, free and accepted Masons of England, притежаващ степен майстор от английската ложа в Цариград, посочва в изследването си д-р Иво Жейнов. През 1880 г. Иван Ведър създава в Русе първата българска ложа след Освобождението – „Балканска звезда“.
По време на Руско-турската война, през месеците юли и август 1877 г., руските войски започват обстрел на Русчук от румънския бряг, и то предимно на турската махала. Турските управници решават да изведат цялото българско население от града и да го избият. Хората са отведени във Владиковата бахча, където остават няколко дни.
„След като научава страшната вест, Иван Ведър, когото турците наричали Ходжа ефенди Джони, се среща с редица влиятелни лица, които могат да се застъпят за спасението на града... С подкуп от 40 английски лири охраната пуснала Ведър в главното управление Левент табия при пашата, но вместо него заварил командващия египетската армия Дилявер паша, арабин, египтянин, масон от ложата The Star of the East №1355 в Бейрут. На поздрава пашата отговорил веднага: „Разчитайте на братска услуга.“ Египтянинът издал заповед да се приберат башибозуците и черкезите в казармата, а населението да се върне по домовете си, което било изпълнено надвечер“, пише д-р Жейнов, позовавайки се на документи от Димитър Ведър.
Жанета Йорданова
