К ирил Старцев е назначен за кмет на Русе след преврата на 19 май 1934 г., когато на власт идва правителството на Кимон Георгиев, респективно Военният съюз и кръгът „Звено“.
Старцев е завършил Политехниката в Лозана и е работил в Русе като специалист по водоснабдяването. От началото на 1934 г. ръководи отдел по водите в министерството на земеделието и държавните имоти. Той е препоръчан за кмет на Русе от новия кмет на София – Иван Иванов, добре известен със строежа на рилския водопровод. Иванов също е инженер, завършил е Политехниката в Мюнхен. И двамата са офицери и звенари.
Назначаване
Интересни са думите на министър-председателя, с които представя кабинета: „Българското правителство е нито фашистко, нито национал-социалистическо. То ще прокара реформи на държавните учреждения според нуждите и изискванията на Новото време, обединявайки при това нацията!“, но на практика военните играят първостепенна роля в държавните дела.
Кирил Старцев с родителите си в началото на XX в.
Търновската конституция е отменена, разпуснато е Народното събрание, политическите партии – на брой 32 и революционни организации като ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация). И друга, много важна промяна, свързана с настоящата тема – изборите за местна власт се прекратяват, а кметовете се назначават директно от централната власт в София.
Преустройство
Още в началото на кметуването си Кирил Старцев предприеме мерки за промяна облика на центъра на Русе. Радикално е променено оформлението на Централната градска градина. Издигната е сградата на Съдебната палата, а районът около нея е благоустроен и локвите и калта изчезват завинаги. Монтирана е и емблематичната Стъклена будка. Тогава няма молове, но Русе вече има своите Градски хали. Прилежащият им район също е облагороден и се превръща във втори нов център на града. Значително благоустрояване има и по крайбрежния булевард – застлан е с твърда настилка, тротоари, парапет и са засадени кестени, част от които преди две години бяха изкоренени с лека ръка. Също тогава е построен и Мостът на въздишките… И ред други като урбанистичната инфраструктура, свързана с електрическата мрежа, водоснабдяването и канализацията. Обърнато е внимание и на периферията на града - крайните квартали се спасяват от вечната дотогава кал. Инж. Старцев допринася и за въвеждането в експлоатация на ферибота Русе – Гюргево.
Стъклената будка и реорганизираният централен площад на Русе стават емблема на кметските години на Старцев.
Според сведение на Русенското общинско управление за състоянието на общината през 1943 г. Русе има една общинска болница и здравна служба с амбулатории, мъжка и девическа гимназия, техническо и мебелно средно училище, френско училище, германска търговска гимназия, стопанско и занаятчийско училище.
Кирил Старцев значително подобрява и работата на образователните и културните институции на града. полага и за развитието на просветата и културата. В двете покрайнини на града са построени две нови училища „Стефан Караджа“ и „Ангел Кънчев“. Полагат се грижи и за градския театър.
Дейност
Името на кмета Старцев и изключителната му управленска инициативност се прославят из пределите на цялата страна. Затова бива и избран за председател на Съюза на българските градове – еквивалент на днешното Сдружение на общините. Правителството му възлага и специални мисии – след връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България е натоварен със задачата да приложи успешния русенски модел на управление в новоосвободения Добрич... След голямото наводнение на Видин през март 1942 е изпратен, за да организира възстановяването на крайдунавския град. За съжаление всички тези задачи го претоварват и в края на 1943 г. и през 1944 г. той излиза в отпуск заради хронично заболяване. За високия професионализъм на Старцев като ръководител красноречиво говори фактът, че той успешно работи със седем кабинета – правителствата на ген. Пенчо Златев, Андрей Тошев, Георги Кьосеиванов, Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.
След Девети
Само няколко дни след преврата на 9 септември 1944 г. – на 14 септември, Кирил Старцев го „поканват“ да сдаде поста си на новата отечественофронтовска власт. Отначало е ценен като добър управленец и специалист и е назначен за началник на водния синдикат "Русенски Лом". След това работи по организиране на водоснабдяването с питейна вода на Лудогорието. Едва през 1956 г. е репресиран, като е изпратен за три години в Белене, където здравето му се влошава значително. След излизането от затвора работи за малко в проектантска организация, но се пенсионира по болест. Умира на 12 декември 1962 г. в Русе.
Боян Драганов
