– Д-р Антонова, като изследовател сте непримирима към твърденията за вина на Никола Обретенов в убийството на Христо Ботев. Защо?
– Това е доста дълга и сложна тема. Трудовият ми стаж започна в музея „Баба Тонка“ в Русе. Оттогава е и интересът ми като историк към семейство Обретенови и архива на Никола Обретенов. Той е оставил един изключително богат архив, който, за съжаление, все още не е пълноценно изследван и публикуван. Точно това е и странното – без да се познава изцяло оставеното от него наследство, в обществото, в началото на ХХI век и почти 150 години след събитията, винаги около датата 2 юни се появяват в периодичния печат и в интернет пространството публикации, които хвърлят сянка върху името на Никола Обретенов. Любители на сензации буквално го посочват като убиец на Христо Ботев. Тези автори имат изключително бегла представа за Никола Обретенов и живота му. Казвам го не като обвинение, а като факт, защото съм чела тези публикации, които са прекалено манипулирани. Манипулирани са и спомените на Никола Обретенов и там вече се губи логиката на неговия разказ. Искам да подчертая, че архивът му е недостатъчно проучен (най-вече богатата му кореспонденция с изследователите на възрожденската история) и непознат за широката публика. Досега има три издания на спомените на Никола Обретенов (1942, 1970, 1983 г.) под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. Той предоставя ръкописа на младия тогава учен Александър Бурмов. При работата ми с архива на Никола Обретенов установих неточности, непълноти, пропуски и недопустими корекции по автентичния текст. Ново издание няма и очевидно вече е дошло времето поне спомените на Никола Обретенов да бъдат публикувани в оригинал. Той започва да пише мемоарите си през 20-те години на миналия век, а неговата съпруга Димитра ги преписва и редактира, като пропуска някои детайли. Но най-сериозната редакция е на младия учен Александър Бурмов, т.е. днес четем не оригиналния, а текст след две редакции на „Спомени за българските въстания“. Наскоро спорих с колеги, които също се съмняват в коректността на Никола Обретенов. Добре, казвам им, първо да издадем спомените му в оригинал, да ги прочетем задълбочено и тогава да критикуваме. А сега се уйдурдисва, тази дума ми се струва най-точна, манипулира се историческата истина и това се прави много тенденциозно и настъпателно. Бих казала дори, че професионално се манипулират текстовете на Никола Обретенов. Имам чувството, че някои хора, като четат спомените, изваждат отделни изрази от контекста на цялото съдържание и на епохата и ги натаманяват според тяхната крайна цел да обвинят Никола Обретенов, че лъже, че манипулира и че е участвал в убийството на Ботев.
– Припомнете какви са заслугите на Никола Обретенов.
– Никола Обретенов е един от основателите на Русенския частен комитет и на тайната комитетска поща, която осигурява безпрепятственото преминаване през Дунава на кореспонденцията на БРЦК, революционни дейци и разпространението на вестниците „Свобода“ и „Независимост“ в българските земи. Участвал е в сформирането на Червеноводската чета и е един от апостолите на Гюргевския революционен комитет, член на щаба на Ботевата чета. Никола Обретенов живее в сянката на великите мъже на епохата – Христо Ботев, Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, работи неизменно за общата кауза и съдейства за реализирането на политическите и творческите им идеи. Благодарение на неговия усет за важността на епохата, днес в архивохранилищата се съхраняват стотици безценни ръкописи, издирени и запазени от Никола Обретенов. Бил е изключително уважаван в обществото човек и сега, почти 150 години след събитията, съвременни публикации го превръщат в убиец на Ботев.
– Какво е било отношението на Венета и Иванка Ботеви към Никола Обретенов?
– Когато във Враца през 1890 г. се открива паметникът на Христо Ботев, присъства и Никола Обретенов. Той отива на тези чествания, там са Венета и Иванка Ботеви. В архива на Никола Обретенов открих един много любопитен текст, за който никъде досега не се споменава. На връщане те пътуват заедно с парахода от Козлодуй до Русе и тогава Венета и Иванка гостуват два-три дни в дома на Никола Обретенов. Ако Венета е имала някакви съмнения, че той е участвал в убийството на Ботев, би ли завела дъщеря си на гости на убиеца на нейния баща?
– Кога се появяват първите обвинения срещу Никола Обретенов?
– Те са публикувани на страниците на в. „Час“ през 1937 г. от Тодор Н. Христовски. Появяват се провокативни заглавия „Мистерията около Ботевата смърт“, „Защо обвиняваме Н. Обретенов в укриване на истината“, „Тайната, която той иска да съобщи само срещу клетва“, чрез които журналистът внушава на читателите, че в лицето на Никола Обретенов е открил убиеца на Ботев. Пише това 60 години след събитията, когато почти няма живи свидетели на случилото се.
Прави ми впечатление, че през последните години тази кампания за вината на Никола Обретенов отново започна и тя тръгва пак от тези статии на Христовски. Един-единствен публицист срещу мнението на уважавани, авторитетни, цитирани и до днес български учени! Няма нито дума. 150 години след събитията активно и настойчиво се внушава на аудиторията и на младите хора, че видиш ли, Никола Обретенов е сред убийците на Ботев. И става така, че е дошъл моментът, в който ние трябва да оправдаваме Никола Обретенов, че е останал жив и е бил свидетел на убийството на Христо Ботев. Стигнахме до този парадокс. Аз в момента правя това – оправдавам един човек, който няма никаква вина, че е останал жив и че е бил свидетел на важни исторически събития.
Това е тя:
Родена е в Русе
Изследовател е на възрожденската история на Русе и на семейството на Баба Тонка
Завършила е специалността „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
Работи 10 години в Русенския исторически музей като уредник и научен сътрудник в музея „Баба Тонка“
Дълги години е била експерт в Държавен архив-Русе
Сега е архивист в Държавната опера в града
Жанета Йорданова
