Ч етирима от най-именитите ни културни дейци живеят в един блок в столичния квартал „Надежда“. Това са кралицата на любовната поезия Маргарита Петкова, шоуменът и автор на някои от най-забавните хитове Венци Мартинов, композиторът Александър Кипров, автор на знакови хитове на Лили Иванова, и младият музикант и аранжор Алекс Нушев. „Телеграф“ ги събра за първи път в близкото заведение и стана свидетел на запознанството на Нушев и Петкова. Най-младият съсед е заедно с 6-месечния си син Борис и е категоричен, че заради ангажиментите на всеки от тях е невъзможно това да се случи по тяхна инициатива, затова е благодарен за тази среща.
Венци Мартинов: Аз съм най-отдавна в блока!
Маргарита Петкова: Не е вярно! На мен ми направиха въвод на 5 май 1988 г.
В: Вярно, че си 5 дена преди мене. Това е, защото вход А са го отворили първи, а аз съм в последния.
М: Преди това живеех в апартамента на майка ми и баща ми с двете деца и бременната ми сестра с мъжа й. 5-6 г. го чаках.
В: Аз също живеех с майка ми, баща ми и сестра ми в едностаен апартамент в центъра.
М: Със Сашко Кипров имаме отдавнашна локационна дружба - живеехме на бул. „Христо Ботев“.
Александър Кипров: Аз се появих в блока преди 20 г. Дойдох при Маргарита да пишем песен за Богдана Карадочева - "На тротоара в 12 без 5 ти ми извика „Върни се". После направихме още една - за луната, която е готова да залитне в чая.
М: Неговата съпруга Роси ни нарече и двамата гугутки - пишем песни, без да си уговаряме нещата, не питаме за парите. А ние със Сашко чакаме те да се сетят. Те ни викат - вие я напишете, пък ако спечелим конкурс, и вие ще имате отчисления. Пратихме ги в духовата секция.
Алекс Нушев: Аз се появих преди 2 г. Цяла година си търсех апартамент и дойдох при една много чистоплътна възрастна дама, която имаше 4-стайно жилище. И само като влязох, си казах - край, това е моето. Дойдох на оглед без брокери и всичко се оказа 10 от 10. Знаех, че Кипров е в блока, защото съм идвал при него на гости много пъти. Венци го видях как разхожда кучето, но той не си спомня, че сме се запознали в студио „Рей“. Той си мисли, че се познаваме покрай дует „Ритон“, но не е вярно. Аз съм правил аранжимент на негови песни, но не сме се виждали физически. Аз бях в студиото чирак. И Кипров оттам го познавам.
К: Записвахме песен с Лили. 41 песни съм й написал.
В: Аз пък записвах хумористичните албуми от серията "Усмивките на Венци", която тази година навършва 30 г. Там съм записал и моя албум, и на Шкумбата, Радка Куршума, Бабаджанката, Весо Парцала... на Катя също песни сме записали там.
М: Навремето СГНС проучваше хората и събираше гениалните в един блок. До всеки композитор - поет. Имаше ред и порядък.
В: Ние дължим това, че имаме апартаменти тук, на Политбюро и лично на другаря Живков.
М: Това е така. Венци може дословно да предаде неговите думи: "Вижте какво, тъй като вие сте стожери на тая нация, е по-добре да бъдете на едно место". А ние с Венци се познаваме много преди да вземем тук жилища. Обикаляхме България по участия с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, той правеше хумора.
В: За пръв път се докоснах до Маргарита Петкова в един панелен блок в Плевен - не знам защо.
М: Бях омъжена за заместник-началника на училището в Долна Митрополия. Първо живеехме там, после в Плевен.
В: Синът й лети със самолет и ходи на такива острови, на които не са били нито Тръмп, нито Нетаняху, нито...
М: Той е инженер по образование и това работи. Но изкара и за гражданска авиация. Всестранно развита личност. Много добри деца имам и Венци ги знае много добре. В най-страшните години, когато нямаше нищо, той осигуряваше на децата бонбони, ръкавички, шапки, брашно, захар...
В: Това не е било току-така. Цяла България знае биографията и произведенията на Маргарита Петкова, но не знае какво е написал входът за нея - че тя активно участва в Домсъвета, чисти стълбите от време на време, помага на възрастните хора. Като влязохме в началото, бях домоуправител. За мен е голямо удоволствие, като цъфнат дърветата, узреят ябълките, да погледна към балкона на Маргарита Петкова.
М: Събирах всички деца от входа вкъщи като детска градина. Имахме традиция да седим долу пред входа. Още в първите години бяхме засадили три брезички и там на пейките Венци купуваше кафе и обмисляхме творческите си планове. Той написа прекрасна детска книжка - аз помагах за дребни неща като коректор, тъй като аз съм издателски работник. По всички детски градини тази книга се изкупи.
В: След 50 г. на вратата й ще пише: "Тук идваха Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Добромир Банев и други".
М: Мога ли да издам, че Венци нямаше домашен телефон? А аз имах. Като майка на три деца теглиха кабела от друга централа. Държавата се грижеше за многодетните майки. Венци идваше вкъщи, за да си урежда участията. Аз му бях секретарка и приемах обажданията. Но пък той ми плащаше телефона, защото водеше междуградски разговори.
В: На втория етаж на вратата на Сашо Кипров ще пише: "Тук живя верният ятак на Лили Иванова - съратник, боен другар. Тук се творяха 80% от песните на примата". А след 50 г. ще има туристически маршрут "По стъпките на дует „Ритон" - ще се обикаля апартаментът на Алекс Нушев, моя. Той може и да е гид. Очертава се творчески блок в творчески квартал.
М: Марги Михнева живееше през улицата. А в този, малкия блок, живееше Александър Йорданов, с извинение.
В: Сега тук наблизо се прави къщата на Фицата. Отсреща, в първа част, открай време живееше Надка Караджова с мъжа си Стефчо, сега там е дъщеря им Светла с мъжа си. Панайот Панайотов също е в квартала.
М: В шеста част са Краси Гюлмезов и Вили. Диомов има там апартамент. Ваня Костова живееше в трета част. В мазето на нашия вход имаше кафене и сме сядали много. Нови години сме карали тук. Сашо Кипров свири жестоко, такива купони сме правили. Имахме прекрасни съседи.
Н: С адаша Кипров, като се видим, не си говорим за професионални неща, а за плетки. Ха-ха-ха. Ако трябва да съм честен, обсъждаме плъгини, програми, нови технологии, за такива плетки става дума.
В: Не малко неща в „Надежда“ се направиха благодарение на Маргарита Петкова и Александър Кипров. Пред техния вход се вдигна това заведение, за да може, слизайки, те направо да влязат тук и да хапват и пийват. Излизайки от блока, се направи метростанцията, за да може Маргарита Петкова бързо да отива да разнася своите творби, а Сашо Кипров да отива към Лили Иванова и другите изпълнители с новите си песни. Благодарение на мен до моя вход вдигнаха месарски магазин. Убеден съм, че след тази наша сбирка, благодарение на "Телеграф", ще привлечем много нови млади творци. Току-виж дошъл Фики Стораро - Марги се зарадва много в момента. Край нас живее и вратарят на младежкия национален отбор по футбол Никола Виденов. Толкова е екологично чисто, че се събират и дейци на спорта, и на културата.
М: Тази пицария е наричана "Офисът на Маргарита Петкова". Тук са ме снимали от всички телевизии, всички срещи си ги правя тук. Йорданка Христова побърка персонала с толкова непринуденото си държание. Пием кафе и говорим по работа - правим една песен. Тя изведнъж вика: "Олеле, падна ми кръвното". Питах я да викам ли лекар, тя: "Не, не" и легна на тревата. Каза: "Ей сега ще ми мине". Целият персонал идва после да взима автографи. С Ваня Костова често идвахме тук. Тя казва: „Тихичко да ти изпея една песен, да ми кажеш мнението си“ и всички млъкваха от нейното тихично пеене. На Косьо Филипов тук му редактирам стихосбирките. А Косьо прави етюди като идва да ме вземе, на които съседките пред блока са ставали свидетелки. А как ни разкриха? Аз си бях майка заедно с другите майки. Но един ден давам интервю в една от телевизиите. Връщам се и една съседка вика: "А защо не казваш коя си". Ти ме знаеш коя съм - от шестия етаж. "Неее, дават те по телевизията" - отвръща тя.
В: Ние тук имаме много постижения - Марги си роди тук третото дете Николай, на Алекс му се роди Борис, пък аз 10 г. живях с Катя Близнакова - това са все лични постижения. Каква издръжливост, нали! След такива битки човек е кален... Искам да отбележа, че „Надежда“ е модерен квартал - старите къщи почти изчезнаха, бул. „Ломско шосе“ е хубава писта за Формула 1 между 1 и 3 часа нощем, когато човек се чувства все едно е на Монца или за голямата награда на Сингапур. Криминалната обстановка е сравнително спокойна - освен първите етажи и гаражи и някои по-хубави коли друго не се пипа. Палежите не са много чести - 3-4 пъти в годината.
М: Не забравяй, че имаме и друга писта - бул. „Рожен“, и те се конкурират. А в затишията се чува тракането на влаковете.
В: Според това в коя част живееш спират топлата вода: „Надежда 1“ - 1 ден, във втора част - два дена, шеста част - вече за една седмица.
М: Нашият блок бяхме много облагодетелствани. Тука живееше Рогачев - шефът на парното някога. И не спираха топлата вода. Откачваха ни от „ТЕЦ-София“ и ни закачват за „Люлин“.
В: Но това беше, когато другарят Живков беше млад още.
М: Тогава нямаше профилактика. Живяхме 2 г. и започнаха с профилактиките. Тая година пак не са ни я спирали. Наскоро направихме една песен със Стефан Димитров, в която участва Стоичков. Аз не го познавам, не съм се срещала с него, но той е голям патриот и иска да пее за България. Текстът е: "Хайде, всички да се хванем на хорото и така да си оправим сами живота".
В: Като автор на весели песенни текстове ми е много интересно с какво си римувала Стоичков...
М: Той пее, не е за него текстът. "Българи сме още" е заглавието. Стефи каза, че е странно, но пее хубаво. Със Сашо Кипров може да му направим още една песен и да издаде един албум. Има нужда от такава песен, която вдига духа. Не съм чувала още готовия запис.
К: Продължавам да пиша музика! В момента правя детски песни, имам и други поръчки.
В: Смятам да отбележа тържествено дълголетието и юбилея на "Усмивките на Венци".
Н: Последната ми песен е за триото Криско, Мария Илиева и Любо Киров - химн за олимпиадата за хора със Синдром на Даун догодина. Те искаха целият стадион да пее припева. Чудех се как ще стане, но с изкуствен интелект се получи, чак се разплаках – толкова хубаво звучеше. С Катя и Здравко готвим новия концерт в НДК, пак ще пеем песничките на Венци. С Деси Добрева също работим, отделно правя два спектакъла. Пожелавам на читателите на „Телеграф“ весели празници, творческо и сексуално здраве!
Лео Богдановски
