- Отец Попов, каква е историята на спектакъла „Рилският пустинник“?
- В Православната църква вярваме, че всичко е Божи промисъл, т.е. грижа на Бога за човека. И именно по Божия промисъл преди няколко години открих в моя личен архив една малка книжка, озаглавена „Рилският пустинник“. Когато я разгърнах, видях, че това са едни боговдъхновени поетични текстове, написани през 1937 година от големия наш писател, поет и общественик Тихомир Павлов в прослава на преподобни Йоан Рилски Чудотворец според неговото житие. Тази поема още същата година е одобрена и препоръчана от тогавашното Министерство на просветата.
Искрено се помолих Бог да ми даде здраве, сили и живот, за да облека в музика тези свещени текстове. Това като време се случи след пандемията през 2022 г. Искам специално да отбележа, че благодаря от сърце на скъпия маестро академик професор Пламен Карталов за неговото любвеобилно отношение и цялостна подкрепа за реализацията на това богоугодно дело. Също така искам да благодаря на младия български диригент и композитор Георги Стрезов, който направи оркестрацията по един блестящ начин. През месец май миналата година се състояха премиерните спектакли на тази духовна музикална поема. По решение на Светия синод на Българската православна църква те бяха посветени на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия. През настоящата година спектаклите бяха посветени на 100-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.
Този храм-паметник е сърцето на нашия столичен град. А сърцето на България е в Рилската света обител, в която се покоят светите нетленни мощи на преподобни Йоан Рилски. За всички нас в случая е важно да извършим едно преклонение пред неговия велик духовен подвиг, както и преклонение пред паметта на хилядите воини, паднали на бойното поле за нашата свобода и вярата Христова.
- Как съчетахте традициите на православната музика с елементите на светската опера?
В Православната църква категорично има изискване за акапелно изпълнение на църковните песнопения, т.е. без музикален съпровод. Когато обаче сме извън храма, се допуска някои музикални произведения с църковна тематика да имат подкрепата и на оркестър. Мога да кажа, че такива творби има в много православни страни, а у нас през първата половина на XX век големите наши композитори Добри Христов, Петър Динев и др. са писали детски музикални пиеси. Наистина мащабът е бил по-малък, а не какъвто е при най-големия музикално-сценичен жанр – операта. Така Тихомир Павлов е написал либрето за музикална поема в две действия и десет картини.
Рилският пустинник стана духовното събитие на годината.
Общо се получават 50 музикални номера, от които 25 хора. Всички хорове имат указание: хор от монаси, хор от послушници, хор от поклонници, ангелски хор и др., като много от тях са на църковно-славянски език, за да се придаде свещеният характер на поемата. За разлика от светските музикални произведения композиторът няма пълна свобода на творчество при разпяването на богослужебните текстове. Нужно е при всички случаи да се съобразява с църковния стил. Така и мое смирение имах ясното съзнание, че това е една поема – молитва. Искрено се молех пред една икона на свети Йоан Рилски да имам вдъхновение и славата да бъде за него, а не за мен.
- Разкажете нещо за съвместната си работа с режисьора Пламен Карталов.
- Със скъпия маестро Пламен Карталов имам честта и радостта да се познаваме отдавна. Като хоров диригент съм участвал на негови постановки. По време на една среща с него в операта му споделих, че съм открил тази малка книжка „Рилският пустинник“, а той, без да се двоуми, веднага каза, че иска да я постави. Каза ми: „Пиши!“. Винаги ме е впечатлявала неговата одухотвореност, всеотдайност в работата и на световно ниво висок професионализъм, неговите чудесни идеи, уникална сценография и режисура, неговата любов, идваща от дълбините на сърцето му. Наистина той е един съвременен народен будител. Още в началото на нашите срещи във връзка с поставянето на музикалната поема той ми заяви: „Искам от всичко да лъха святост“! И го постигна.
- Чия беше идеята да се използва площадът пред „Св. Александър Невски“?
- През септември миналата година по предложение на маестро Карталов „Рилският пустинник“ се постави на открито в античната крепост „Цари мали град“ край Белчин. В началото на тази година, отново по идея на проф. Карталов, се осъществиха в камерната зала на операта при много голям интерес четири представления на музикалната поема, адаптирана за деца и ученици. Забележителната идея и основната заслуга, за да се представят спектаклите пред храм-паметника, разбира се, има маестро Пламен Карталов. Всички представления минаха под патронажа на кмета на Столичната община г-н Васил Терзиев. Трудно можем да си представим колко огромен труд и средства са вложени в тази реализация.
Маестро Пламен Карталов, отец Кирил Попов и Ириней Константинов в ролята на Йоан Рилски.
Както велик е духовният подвиг на свети Йоан Рилски, както велика е саможертвата на хилядите воини, както храмът е величествен, така и прославата беше духовна и величествена. От сърце благодарим на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и на Светия синод на Българската православна църква, на Столичната община в лицето на г-н Васил Терзиев, на проф. Пламен Карталов и целия му екип, на многобройните солисти, инструменталисти, хористи с техните диригенти: Старозагорски митрополит Киприан, маестро Жорж Димитров, Виолета Димитрова, Димитър Костанцалиев, спомоществувателите и всички, които са дали своя ценен принос, за да станат тези чествания събитие в нашия църковен и културен живот.
Константин Събчев
