О свен престола, Чарлз наследи от кралица Елизабет Втора и короната с диаманта „Кохинор“, чиято история започва преди много векове. Смята се, че короната с този диамант носи нещастие на всички мъже. Днес обаче ще разсеем лошата слава с помощта на науката.
Диамантите са най-добрите приятели на момичетата – възкликна преди години незабравимата Мерилин Монро. И ни остави да гадаем каква част от твърдението й е закачка и къде започва истината.
При споменаването им най-често си представяме ослепителни бижута, носени от елегантни жени с фатален чар, но и заплетени истории, пълни с коварства и мистерии, нерядко опръскани с кръв. Според мълвата над някои от тези скъпоценни камъни сякаш тегне зла прокоба.
Рядък и тайнствен, спиращ дъха с красотата си скъпоценен камък, диамантът е синоним на богатство и разкош, но и символ на твърдостта, безстрашието, храбростта и гнева. Колкото и да не ни се вярва, изграден е просто от въглерод.
Наименованието му произхожда от гръцката дума „адамос” – непобедим, поради високата му твърдост (най-твърдият минерал в природата), химична (не се разтваря в киселини и основи) и механична (практически не се износва) устойчивост.
Диамантите са безцветни или греят в различни оттенъци в небесносиньо, жълто, зелено, розово, кафяво и други цветове. Багрите се дължат на намиращите се в тях примеси (хром, желязо, титан), дефекти в кристалната решетка, въздействие на природни радиоактивни лъчения и други фактори. Имат силен блясък и са прозрачни като бистра вода.
Известни са на човечеството от незапомнени времена. Най-ранното споменаване на думата диамант е намерено в ръкопис на санскрит, останал от северноиндийската династия, датиращ от 320-296 г. пр.н.е.
В своята „Естествена история“ Плиний Стари твърди, че диамантът се цени най-високо от всички скъпоценни камъни. В Древния Рим за диаманти се говори още през I век. Столетия наред хората са им приписвали магически и лечебни свойства.
Пазар
През ХIII век най-големите пазари на диаманти се намират в Персия и Венеция. За откривател на шлифования диамант се смята фламандският бижутер и ювелир Лодевейк ван Беркен от град Брюж, живял през втората половина на XV век. Той изобретява устройство, което прави възможно да се полират всички фасети на диаманта симетрично, под ъгли, които най-добре отразяват светлината. Постепенно Брюж става център както на търговията с диаманти, така и на тяхната обработка. Тънкостите на последната още дълго са пазени в тайна.
През 1498 г. португалският мореплавател Вашку да Гама открива морския път до Индия, минаващ край нос Добра надежда. Това дава тласък и на търговията с диаманти, която бързо се разраства и центърът й се премества в Лисабон. По-късно в Антверпен е изобретено шлифовъчното колело, позволяващо оформянето на диаманти с геометрично правилни фасети, а градът става световен център на търговията с тези скъпоценни камъни. През ХVII век започва шлифоването на диамантите в най-разнообразни форми – овали, капки, маркизи и други.
До 1725 г. основният доставчик на диаманти е била Индия. Впоследствие диаманти са намерени в Австралия (1851 г.), Южна Африка (1866 г.), Южна Родезия (днес Зимбабве, 1903 г.), Ангола и Белгийско Конго (днес Демократична република Конго, 1907 г.), Танзания и Либерия (1913 г.), Сиера Леоне (1932 г.) и др.
През 1869 г. на брега на Оранжевата река в Южна Африка овчар открива впечатляващ 48-каратов скъпоценен камък (9,54 г, 1 карат = 200 мг) и го продава на местен предприемач за 500 овце, 10 вола и един кон. По-късно стойността на диаманта е оценена на 21 200 лири стерлинги (равностойно на 1 363 334 паунда през 2020 г.), а той е наречен Звездата на Африка. Избухва диамантена треска, която по своето безумство надминава златната треска, описана от Джек Лондон. От Европа, главно от Великобритания, пристигат хиляди нови заселници. Опитът на британските власти в Южна Африка да наложат контрол над диамантените и златните залежи през 1899 г. води до началото на Втората бурска война.
Предполага се, че първите диаманти, наречени „огнени камъни“, са донесени в Европа през 327 г. пр.н.е. от войските на Александър Македонски. Намерени са по време на похода му в Индия в непристъпната Долина на диамантите, пазена от огромни чудовища, които с един поглед убивали всичко живо. Великият пълководец успява да ги победи с хитрост и така скъпоценните камъни се оказали в ръцете му. Тази история е разказана в една от приказките от „1001 нощ”.
Легенди
Няма друг скъпоценен камък, с който да са свързани толкова много предания и легенди. Символ на разкош за едни, на други той е причинявал множество страдания. Спасявал е живота на владетели и на цели народи или обратно – ставал е причина за военни сблъсъци и проливане на кръв.
Широко известни са Голямата и малката императорска руска корона (със 783 диаманта от цял свят), Шапката на Мономах, жезълът на руските царе (със знаменития диамант Орлов) и т.н. Испанският крал Карл V е притежавал десетки корони, украсени с диаманти, а върху дрехите на английската кралица е имало толкова много скъпоценности (в т.ч. и диаманти), че тя трудно влизала в тронната зала.
През 1526 г. в битка край Панипур в Индия пада убит раджа Бакрамаджит. Неговите роднини и старейшините на племената поднасят в дар на новия господар от династията на моголите купчина скъпоценности, сред които е и диамантът Великият Могол. Така успели да откупят живота си.
Друг изключително ценен диамант – Шах (88.7 карата), който също произхожда от индийските находища, през XIX век е поднесен от персите на руския цар Николай I като „извинение” за убийството през 1829 г. на известния поет Александър Грибоедов – посланик на Русия в Техеран по това време. Този жест предотвратява назряващия сблъсък между двете страни.
Мълвата приписва на диаманта Хоуп (45.5 карата) низ от убийства, интриги и катастрофи. Това създава впечатление, че нито един от неговите собственици, като се започне от Людовик XIX и се стигне до богатата американска наследница Евелин Уолш, не се е спасил от свързаните с камъка нещастия.
Диамантът Кохинор (първоначално 190 карата), известен още като Планината на светлината, също идва от Индия, където е открит през XIII век. Става собственост на британците през 1849 г. Вярването, че камъкът предопределя лош късмет на всеки мъж, който го носи, довело до това, че само жените от Британската монархия са имали удоволствието да го притежават.
В края на XX век приходи от незаконна продажба на диаманти са използвани за поддържане на кървави военни конфликти в някои африкански държави, поради което ООН ги нарича „кървави диаманти“. В отговор Международният съюз на търговците на диаманти започна кампания за проследяване на произхода на тези скъпоценни камъни.
Оскари
Разтърсващата история, разказана в едноименния филм от 2006 г. с Леонардо ди Каприо, донесе пет номинации за „Оскар“ на създателите си и насочи вниманието на целия свят към този парещ проблем.
И една добра новина от света на науката и медицината, който оцени високо отличната биосъвместимост на нанодиамантите и техните уникални свойства като голяма повърхност, добра разтворимост и стабилност във вода, разнообразни електростатични потенциали. Специалистите виждат в тях подходящи системи за ефективна доставка на лекарства и нуклеинови киселини, както и средства за образна диагностика. Надеждата е да ни помогнат в борбата с различни, включително ракови заболявания.
През 2021 г. в света са били произведени около 116 милиона карата диаманти, основно в Австралия, Канада, Демократична република Конго, Ботсвана, Южна Африка и Русия.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
