К осатките си правят експерименти с нас по същия начин, по който ние изучаваме лабораторните мишки.
Поне до подобен извод са стигнали канадски учени, представили изследването си пред Американската психологическа асоциация. Според това косатките ни проучват с две цели – сприятеляване и изследване.
Тези, които са чели един от великите романи от втората половина на ХХ век - „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс, едва ли са изненадани. Там цялото действие се върти около това как галактически развита цивилизация на бели мишки поръчала създаването на планетата Земя, за да изследва хората и да отговори на вечния въпрос за смисъла на живота.
В случая изследователите на косатки стигнали до подобен извод и той хич не е лишен от логика въпреки първосигналните позиви за лудост и излишна екстравагантност.
Улов
Проучването разкрива изненадваща поведенческа особеност на косатките, обясняват от BBC. Те са са най-големият вид делфини. Известни са с високата си интелигентност и сложна социална структура. Оказало се, че има случаи, когато се опитват да споделят улова си с хората. Учените смятат, че подобно поведение, очевидно насочено към изграждане на социални връзки, е изключително рядко срещано при дивите животни и може да е проява на желанието на косатката да си намери приятел, но и като цяло да разбере по-добре човешкия свят. Направо си прави експеримент с даден човек и гледа как ще реагира.
През последните две десетилетия в дивата природа в различни части на света са регистрирани няколко десетки случая, като 34 от тях са проучени задълбочено. Във всеки един косатки доброволно и съвсем целенасочено са споделяли плячката си с хората. Географията на регистрираните случаи е най-широка и обхваща почти цялото местообитание на този вид китоподобни - от бреговете на Калифорния и Нова Зеландия до крайбрежните води на Норвегия и Патагония.
Това предполага, че поведението на тези морски бозайници е глобално по природа и не е специфично за никоя конкретна популация. По време на тези междувидови срещи, документирани от учените, косатките са плували в близост до хора - било то плувци във водата, хора в лодки или дори на брега - и са оставяли плячката си точно пред тях. Давали са пробно на човеците храна: риби, калмари, малки морски бозайници - но е имало също птици и малки влечуги, убити от косатките. Сред най-удивителните неща, предлагани на хората, са фрагменти от водорасли. И всичко това е правено с определено приятелско настроение.
Реакция
Учените подчертават, че определено косатките са чакали с изследователска страст реакция от човека на направеното му предложение с храна и/ли водорасло. Нещо повече, в няколко от случаите, ако първоначалният им дар е бил отхвърлен или подминат, то косатките с упоритост са повтаряли опита и са предлагали отново улова. Според изследователите е трудно това да се тълкува по друг начин, освен като напълно очевидното намерение на този най-голям вид делфини да произведе някакъв ефект с действията си.
„Косатките споделят храна помежду си сравнително често. Това е начинът, по който те строят социални връзки, както изграждат взаимоотношения помежду си“ - обяснява водещият автор на проучването Джаред Тауърс, изпълнителен директор на изследователския център Bay Cetology в Британска Колумбия. И продължава: „Фактът, че споделят храна с хората по подобен начин, може да показва, че те се интересуват от завързване на връзка с нас. Въпросът е дали ни изучават, както ние лабораторните животни или просто са приятелски настроени.“
Братя
Учените отбелязват, че подобен вид алтруизъм е изключително рядък при дивите, неопитомени животни. И точно това прави проучването особено ценно за разбирането на когнитивните способности на косатките. Затова косатките могат да се смятат за наши братя по разум, което е и доста плашещо за някои.
Според изследователите всички тези „жестове на добра воля“ със сигурност не са случайни. В животинския свят косатките се отличават с огромния си мозък, чието тегло може да достигне 6 килограма (това е около четири пъти повече от човешкия). Освен това мозъкът на тези бозайници е невероятно сложен: областите на мозъчната кора, отговорни за емоциите и социалните връзки, са много по-развити при тях, отколкото при повечето други животински видове, включително хората.
Косатките са известни и със сложната си социална структура. Тези върховни океански хищници живеят в стабилни семейства, в почти изключително матриархални групи, в които потомството остава с майката (и по-често с бабата) през целия си живот. Съществува сложна и обширна система за комуникация между членовете на един клан, в която учените могат да различат уникални диалекти - тоест характерен начин на звуци за всяка конкретна група.
Споделянето на храна е фундаментален аспект от социалната дейност на косатките, укрепвайки връзките както с роднините, така и с други членове на същата група. Като отлични ловци те също така предават своите научени от предците си ловни стратегии от поколение на поколение. Дава се пример прочутото целенасочено изхвърляне на брега, за да ловят тюлени по бреговете на Патагония, които правят само две групи. А също косатките решават сложни задачи. Събират се заедно и произвеждат изкуствени вълни, като по този начин бутат при себе си плячката от тюлени в Антарктида. Благодарение на сложните си методи за общ лов косатките често имат излишък от плячка, което прави възможно даряването и размяната. Звучи човешко, сякаш се говори за началните фази на историята на хората с разменна търговия, когато събирачи и ловци са заменяли плячка и добив.
Плячка
„Като предлагат плячка на хората, косатките може едновременно да им предлагат възможността да практикуват научено поведение, да изучават хората или да играят с тях – да научават повече за тях чрез взаимодействие, да се опитват да манипулират хората или да развиват взаимоотношения с тях“, пишат изследователите.
Учените посочват, че е невъзможно напълно да се изключи версията и как отегчените животни просто си играят с хората по този начин, без конкретна цел. Тази версия обаче се опровергава от факта, че подобно поведение не е проявявано само от млади индивиди, склонни към игра. Освен това на хората често е предлагана цяла, прясна плячка и годна за консумиране плячка, която косатката веднага е поглъщала сама, ако човекът е отказвал. И определено косатката не е смятала човека, на когото предлага храна, за заплаха. Възможно е обаче в някои от случаите морският бозайник да е сметнал хората за безпомощни да си уловят плячка и воден от алтруизъм да му предлага такава.
И тук може да се отговори на въпроса дали не сме единственият разумен вид на планетата и дали цивилизацията на косатките не се сформира тепърва. Въпроси много, отговори засега малко.
Георги П. Димитров
