В нашата народна традиция периодът от 15 до 22 юли е посветен на огъня, мълниите и светкавиците и за предпазване от тях.
На 15 юли празнуваме деня на свети мъченици Кирик и Юлита. На 16 е денят на света мъченица Юлия девица. На 17 юли е денят на света великомъченица Марина.
Традициите и вярванията на предците ни са населени с много вълшебни същества - със самодиви и русалки, със змейове, лами и хали, с храбри и безстрашни юнаци, които не се страхуват да пребродят девет планини и гори, да се преборят със злите сили, да намерят живата вода и вълшебната билка, която цери всяка болест.
Независимо от това, че живеем в ХХІ век и влиянието на ерата на Водолея вече се усеща по-отчетливо, независимо от динамиката на съвременния живот, ние все още се чувстваме очаровани от вярванията и традициите на народа ни в миналото, от ритуалите, които предците ни са извършвали - за опазване на дома, семейството и поминъка, за привличане на богата реколта и благополучие, от гаданията и ритуалите за здраве, любов и благоденствие. И не на последно място за това какво ще е времето и каква реколта могат да очакват през следващия сезон. Ритъмът на живота на народа ни допреди век се е движел според сезоните и тяхното благоденствие или оцеляване са били в пряка зависимост от климата.
Ритуали
Ритуалите, които предците ни извършвали в разгара на лятото, били насочени към омилостивяване на стихията на огъня и за предпазване от летни бури и пожари. В най-горещото време от лятото имало три дни, наречени Горещници. През тези дни дедите ни се прекланяли пред огъня, пред неговата животворна и разрушителна мощ. Това са дните 15, 16 и 17 или 17, 18 и 19 юли. И до днес всеки от горещниците има свое име: Чурлига, Пърлига и Марина Огнена. Или Люта, Чурута и Огнена Марина. Така денят на св. Марина, 17 юли, присъства и в двата варианта. Хората гадаели какво ще е времето през януари, февруари и март или през декември, януари и февруари по това какво е времето през тези три дни. Те вярвали, че ако дните наистина са горещи и сухи, зимата ще е снежна и студена, а реколтата през следващото лято - добра и богата. Но ако дните са студени или вали дъжд, зимата ще е кишава, а следващата година ще е гладна.
По време на Горещниците имало пълна забрана и да се изнася огън от къщата. На Чурлига гасели всички огнища в селото и ги премитали от пепелта. На Пърлига паленето на какъвто и да е огън било строго забранено, а на Марина Огнена вярвали, че от небето слиза нов, жив огън, Божи огън обикновено под формата на светкавица. Тогава хората се събирали на мегдана на селото и ритуално запалвали новия огън, от който всеки занасял борина в къщата си.
Стихия
Предците ни показвали уважението си към стихията на огъня и като по време на Горещниците празнували и не се захващали с каквато и да е домашна или полска работа. Вярвало се е, че който работи на Горещник, имуществото и нивите му ще пострадат от пожар. Но тези дни били вълшебни, когато се отнася за здраве. Вместо да работят вкъщи или по нивите, хората се къпели в топли и лековити извори, за да бъдат здрави за година напред. В Южна България хората почитат света Марина като Висия, господарка на змиите и лечителка на ухапаните от змия.
По време на Горещниците и в деня на Огнената Мария, 22 юли, празнували занаятчиите, работещи с огън - хлебари, готвачи, ковачи и пр.
Пророк
На 20 юли почитаме свети пророк Илия. Илия е библейско име и означава "моята сила – Бог”; „сила Божия”, „якост, крепкост".
В житието на светеца пише, че преди да се роди, баща му видял в пророчески сън как повиват новородения Илия в огън и го кърмят с пламък. А когато като възрастен вече мъж му дошло времето да се представи пред Господ, огнена колесница го отнесла на небето.
Според нашата народна традиция при подялбата на света на свети Илия се паднали летните гръмотевици и трескавици. Той станал господар на мълниите и на градушката, а хората вярвали, че свети Илия ги закриля от тези природни бедствия. В ясен и слънчев летен ден жените разказвали на децата, че облачетата по небето са агънца от стадото на светеца, а когато се разразяла лятна буря, те криели децата в полите си и им казвали, че гръмотевиците идват от препускането на колесницата на светеца по небесния калдъръм, а светкавиците са огнените стрели, които той праща по халата, която яде зърното от нивите. Свети Илия не само брани посевите, той изпраща при хората и напоителния дъжд, и росата. Според народните вярвания ако на този ден гърми, ще има суша, овошките ще се повредят, а орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Само виното ще е добро.
Хората наричат деня на свети Илия, Илинден, "среди лято" и вярват, че на този ден се задава зимата. Край морето казват, че на Илинден "морето се обръща" и става бурно и студено. Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за св. Илия и за това не бива да се влиза в него. Народната традиция повелява още на този ден да не се работи, за да не се разсърди свети Илия.
Като всеки пророк свети Илия бил много разсеян и винаги забравял кога е денят му. На 22 юли той срещнал сестра си и я попитал накъде се е запътила. Мария Магдалина му отговорила, че отива на черква, защото днес е нейният ден. Свети Илия съжалил, че неговият ден още не е дошъл. Тогава Света Мария Магдалина му припомнила, че денят му вече е отминал. „Ех, как бих се повеселил – отговорил светецът.“ Но добре, че светецът пропуснал празника си, защото със своите мълнии и гръмотевици той можел да направи големи поразии на земята.
Свети Илия е най-важният светец градушкар. В негова чест и за предпазване от гръм и градушка на Илинден също се спазва строга забрана за работа. И не само. Вярвало се е, че който работи на Илинден, ще бъде ударен от гръм. Тогава на много места се устройват общоселски сборове и курбани, а в жертва се принася стария петел или бик. По жертвеното животно се гадаело за плодородието на нивите, за късмета на къщата и за задомяването на младите.
Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари. Последните правят колела от непечени керемиди, за които казват, че са колелата от колесницата на светеца. Шивачите също тачат Илинден за свой еснафски празник.
Седем бяса
На 22 юли православната църква тачи паметта на светата Мироносица и равноапостолна Мария-Магдалина, от чието тяло Исус Христос изгонил седем бяса (болести). Тя първа огласила Христовото Възкресение. В нашата народна традиция света Мария-Магдалина се тачи като закрилница от огън и пожари. Нея хората почитат, защото тя предпазила света от разрушителните мълнии на брат си, свети Илия, като скрила от него кога е неговият ден. Народът нарича този ден Огнена Мария. В Панагюрище Огнена Мария се нарича целият период от 15 до 22 юли. В Пиринския край този период се нарича громна неделя, а в Софийско - Мария-Опърлия.
Предците ни гадаели по това какво ще е времето и по поведението на птиците и животните, и по природните явления. Ето няколко примера:
Ако през лятото мухите хапят, ще вали; ако видиш цъфнало плодно дръвче през есента, зимата ще е много сурова; ако убиеш калинка или разровиш мравуняк, на другия ден ще завали дъжд; ако солта в захлупен буркан е влажна, ще вали, ако лястовиците летят ниско, също е на дъжд, дори на буря; там, където щъркел свива гнездо, гръм не пада.
