Т я има десетки недостатъци, но се кипри на модния пиедестал до такива силни конкурентки като Нефертити, „Сикстинската мадона“ на Рафаело и „Венера пред огледалото“ на Веласкес.
Поредната интерпретация около Джокондата е, че тя се усмихвала от радост. Така поне твърди неврологът Юрген Корнмайер от Университета във Фрайбург. Той и екипът му променили ъгълчетата на устните на Мона Лиза осем пъти. Веднъж ги повдигнали нагоре, за да докарат по-широка усмивка, друг път натъжили Джокондата, за да анализират разликата. 12-те участници в експеримента видели различните изображения около 30 пъти. И заключили, че оригиналната усмивка е по-скоро радостна. Вече десетилетия изкуствоведи, журналисти и обикновени ентусиасти спорят над усмивката на Мона Лиза и над това дали в Лувъра е окачен оригиналът или пък някакъв фалшификат. Чудят и се маят дали изобщо това е жена или пък е самият Леонардо. Преди време се появи даже версия, че моделката се страхува да се усмихне по-широко, защото ще лъсне, че е останала без зъби. За тайната на Джокондата са изписани стотици трудове. Но малцина се замислят върху основната загадка – как точно тази картина се е превърнала в нещо като визитна картичка на Леонардо да Винчи?
Опитайте се да направите невъзможното и да забравите, че това е онази прословута картина, тиражирана върху картички, шапки, фланелки. Какво виждате сега? Неголям по размери портрет на грозновата и посредствена жена, която не е първа младост. На какво толкова се дължи нейната популярност?
Там е работата, че на картината няма нито подпис, нито дата, нито пък името на модела. Не е съхранена нито една скица за портрета в албумите на Леонардо, а в дневниците му няма и дума за „Джокондата“. Въпреки това никой не се съмнява, че тя е негово дело.
Прието е да се смята, че на картината е изобразена Лиза Герардини - съпруга на богаташа Франческо ди Бартоломео дел Джокондо (1460-1539 г.). Преди да се задоми с 16-годишната Лиза, той вече е уморил двете си предишни съпруги (през 1491 г. се жени за Камила ди Мариото Ручелаи, а през 1943 г. - за Томаса ди Мариото Вилани). Младата булка няма никакво основание да се радва на живота и това обяснява леко кривата й усмивка.
Преждевременно
На портрета тя е около 24-годишна, а визуално е на доста повече. Няма как да е друго, след като за кратко време е родила на мъжа си пет деца. Не е ясно по какъв повод флорентинският търговец на коприна заръчва на Леонардо да увековечи съпругата му, нито се знае дали картината му е допаднала. По това време с открити лица се рисуват най-вече леките жени, а Лиза Герардини все пак не спада към тази категория. Ако наистина е поръчал такъв портрет на съпругата си, богаташът явно е имал нещо предвид.
Някои други елементи от портрета също изглеждат смущаващо, но си имат своето обяснение. Редица изследователи се вглеждат в изскубаните вежди на Джокондата. В края на XV и началото на XVI век на мода са ощавените дъгички. Може да се предположи, че Лиза Герардини или която и да е жената, позирала за портрета, се е съобразила с този еталон за красота. Френският инженер Паскал Коте обаче открива, че на картината е имало вежди. Това той установява с помощта на скенер с високо качество, с който създава копия на картината. Предполага се, че при почистването и опитите за реставрация веждите просто са били изтрити.
Шифър
В книгата „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун уменията на художника да кодира информация са силно преувеличени. Въпреки това не е тайна, че той наистина е обичал да вкарва тайни елементи в картините си. Италианският Комитет по история на националната култура е открил, че в очите на Мона Лиза има миниатюрни буквички и цифри. Те не са видими с невъоръжено око. В дясното око са скрити буквите LV, които може да са инициалите на самия Леонардо, а в лявото е въпрос на догадки дали са били изписани S, B или CE. Символи има и върху арката на моста, който е зад гърба на модела – комбинацията е L2 или 72. На задната част на картината са намерени също така цифрите 149. Възможно е да липсва още една цифра, която да сочи кога е създаден портретът.
Ако се вгледаме в устните, то е видно, че те са стиснати, а това никак не се връзва с размислите и страстите от последните дни, че Джокондата е била чак толкова радостна. В същото време, гледана отдалече, тя наистина като че ли се усмихва. Тази зрителна измама е породила не една теория за изчезващата усмивка на Мона Лиза.
Експертите смятат, че обяснението на този феномен е много просто – изображението на картината не се усмихва, но ако окото на зрителя е замъглено или ако я гледа с периферното си зрение, се създава илюзията за мнимото повдигане на връхчетата на устните.
Телеграф/БТА/БГНЕС/БулФото/Ройтерс
Това, че Джокондата е напълно сериозна, се доказва и от рентгеновите снимки, които позволяват да се види скритото под слоевете боя. Съпругата на флорентинския търговец определено не изглежда щастлива и безгрижна жена.
В ранните копия има по-широка панорама от тази на изложената в Лувъра картина. Там фигурират и колони, които не са се запазили в първоначалния си вид. Дълго време експертите спорят дали картината не е умалена след смъртта на Да Винчи, за да се напасне към някаква по-особена рамка или да се уеднакви с останалите картини на краля. Тези теории обаче така и не намират потвърждение – краищата на картината под рамката са бели, а това показва, че изображението не е излизало от размерите, които виждаме днес.
Совите не са това, което са
По колоните и пейзажа зад гърба на жената може да се направи изводът, че тя е стояла на балкон или тераса. Днес учените се придържат към гледната точка, че изобразените гора, мост, река и пътека са измислени, но са характерни за региона Монтефелтро в Италия. Това пък провокира съмненията, че за картината е позирала не жената на флорентински търговец, а Пачифика Брандано – омъжена дама, любовница на Джулиано Медичи, който по това време се намира в изгнание нейде в този регион.
Американският художник Рон Пичирило смята, че е открил скрити изображения – лъв, маймуна и бик. Според него те се виждат, когато картината се завърти с главата надясно. Твърди също така, че под лявата ръка на жената има нещо като опашка на крокодил или змия. До тези открития достигнал, след като в продължение на два месеца изучавал внимателно дневниците на Леонардо.
Животинските глави, които се забелязват, ако картината се обърне встрани.
Към версията за леката жена препраща и приликата на портретираната с „Дона Нуда“ - творба с неизвестен автор, която някои изследователи приписват също на Леонардо. Тя също е създадена в началото на XVI век и може да е негово дело, а може и да е копие, изпълнено от негов ученик. По една или друга причина оригиналът не е намерен.
Дона Нуда двойничката на Мона Лиза.
Преброяване на скелетите
През 2012 г. италиански учени бяха твърде близо до разгадаването на тайната. При разкопките на манастира Sant'Orsola във Флоренция те се натъкнаха на бедрена кост, за която се предполагаше, че е на Лиза Герардини. След смъртта на съпруга си вдовицата решила да стане монахиня. Според документите там били погребани две жени: Мона Лиза Герардини през 1542 г. и друга знатна дама - Мария дел Ричио. Три години изследователите ровят за останките на някоя от тях. Намират общо осем скелета. Нито един от тях не принадлежи на Лиза Герардини, тъй като анализите показват по-късна смърт. Други 4 скелета са намерени в общ гроб, ползван до 1545 г. От всичките находки там обаче към годината на кончината на Лиза Герардини биха могли да се отнасят само фрагменти от бедрената кост, големият пищял и частица от глезена.
Кристи Петрова
