800 звезди изчезнаха от небето и това породи съмнения и притеснения сред учените, защото засега няма логично обяснение, макар да са изведени няколко теории.
Проблемът е познат от години, но в последно време започва да тревожи не само учените, а и хора, занимаващи се с духовни дейности и размисли по въпросите за същността на нещата в света.
Стари
Астрономите взели стари снимки от 50-те години на ХХ век, правени преди ерата на спътниците и ракетите, когато небето над Земята било чисто и незамърсено от космически апарати и боклук. И ги сравнили с нови снимки. Така са преброили над 800 звезди, които преди 70 години и по-малко ги е имало заснети, но вече не се намират там. Феноменът обаче продължава и в наши дни, когато най-изненадващо сравнително наскоро заснети звезди се губят в дебрите на Космоса и не могат да бъдат намерени. Просто в един момент звездата си е там, свети си нормално и нищо не предполага, че на следващата нощ вече ще е липсваща и повече никога няма да се появи.
Тези странни липси накарали учените да правят всякакви теории, с които да обяснят странностите в звездната карта на Вселената и защо се появява ефектът, който родните шмекери отдавна и по друг повод са формулирали като „Тука има, тука нема“.
Мистерия
Сред най-интересните теории за изчезването е как в космическото пространство освен мистериозната тъмна материя има и още една, която е по-тайнствена и по-заплашваща съществуването на звездите, но засега не е обяснена. Точно тя взима в жертва слънце след слънце – все звезди в цветущо космическо здраве.
Друга теория, вариант на първата, пък твърди, че въпросната тъмна материя, с която според някои е запълнено пространството между небесните тела и дори тя е създател на всичко съществуващо (Божествената частица), при определени обстоятелства развива апетит за звезди. И точно тя е причината като с магическа пръчка в един миг да премахне съществуващото небесно тяло.
И двете теории са обезпокоителни за човечеството, защото може да се окаже, че подобна материя или материи са в близост до нашето Слънце и са готови да го изядат с все планетите и другите небесни тела около него.
Нилс Бор
Сега от института към университета в Копенхаген, носещ името на Нилс Бор, издигат още една теория, която е достатъчно сложна и завъртяна и изглежда като почти напълно обясняваща феномена на изчезващите звезди. Та тези астрофизици са изследвали как черна дупка съществува със звезда в системата VFTS 243 в Млечния път и нарекли това „пълен колапс“, защото няма никакви външни признаци на поглъщане. Пълният колапс според тази хипотеза се случва, когато звездите се сринат под собствената си тежест в последните фази от живота си. И учените от датския университет стигнали до идеята, че подобно нещо може да се случи и със свръхмасивна звезда, която без „фанфари и фойерверки“, т.е. без никакви специални ефекти, се превръща в черна дупка. Звездата изпада в много бърз колапс и не изхвърля материя, поне в познатите на учените варианти.
Двойната звездна система VFTS 243 има голяма звезда и черна дупка, която е десет пъти по-голяма от нашето Слънце. Двете – звезда и дупка, обикалят една около друга на всеки 10,4 дни. Ето къде става интересно: когато се опитват да потърсят признаци на експлозия на свръхнова (която може да е довела до черната дупка), учените се натъкват на нищо – няма дори намек за това.
Очаква се според сегашните разбирания свръхновата да бъде придружена от изхвърляне на барионна маса – нещо като раждащи ритници за нова бъдеща звезда - която ускорява орбиталните обекти. Но в случая не е така. И това кара астрофизиците да изследват идеята звездата да губи по-голямата част от своята маса-енергия чрез неутрино, може би дори от гравитационни вълни, играейки екстремния сценарий на пълен колапс в черна дупка.
Колапс
„Ако човек стои на едно място на Земята и гледа видима звезда, преминаваща през пълен колапс, може точно във въпросния момент да види как звездата внезапно угасва и изчезва от небето. Колапсът е толкова пълен, че не се получава експлозия, нищо не излиза и човек не би видял ярка свръхнова в нощното небе, каквато се предполага, че би трябвало да се появи при подобен случай“, казва съавторът на изследването Алехандро Виня-Гомес от института „Нилс Бор“ в Копенхаген.
Ако тази хипотеза е вярна, това може да е една от причините, вероятно дори единствената, за мистериозното изчезване на големи звезди. Но засега си е само едно предположение, което тепърва трябва да се потвърди.
Прераждане
В Индия обаче има друг вид хора, които се безпокоят от съобщенията за изчезнали звезди. Там, както и на много други места по света, е разпространено схващането, че звездите представляват душите на отишлите си от този свят предци. За някои това идва като истински груб шок. Защото, ако звездите изчезват, това може да означава, че изчезва и душата на предтечата и той не може да се прероди отново. И започват гадания и спекулации дори за свършека на дните с финалния край на света, когато никой от нас няма да се прероди, както гласят разпространени вярвания.
Георги П. Димитров
