*Смоците пият мляко и нападат крави и деца кърмачета
Един много стар мит гласи, че някои змии крадат мляко от крави, увивайки се около вимето и смучейки мляко. Друг мит гласи, че смоците нападат пеленачета, защото миришат на мляко. Тези „млечни“ змии са били наблюдавани около обори или навеси, където семействата са имали дойни крави. Около оборите и селскостопанските животни има много храна за мишки и плъхове. Истината е, че змиите са там, за да ловуват гризачи и нямат никакъв афинитет към млечни продукти и изпитват силен страх от хора. Змиите не могат да храносмилат млечни продукти и са жертва на невежество и легенди.
*Камилите складират вода в гърбиците си
Камилските гърбици всъщност съхраняват богати мазнини, което им позволява да издържат дълги периоди от време, без да ядат или пият, защото тялото им преобразува натрупаните мазнини в необходимата енергия.
*Орлите и лебедите умират от мъка след смъртта на партньора им.
Орлите и лебедите са моногамни и остават с партньора си цял живот, но при смърт на една от птиците другата намира нов партньор.
*Гълъбите са мръсни и глупави
Проучванията установят, че начинът, по който гълъбите решават проблеми, съответства на изкуствения интелект в някои аспекти. Често пренебрегвани като вредители, гълъбите всъщност са изключително интелигентни животни, които могат да запомнят лица, да виждат света в ярки цветове, да навигират по сложни маршрути, да доставят новини и дори да спасяват животи. Поради тяхната способност за самонасочване, скорост и способност да намират дома си те често са били използвани като военни пратеници. Пощенските гълъби са били използвани за пренасяне на съобщения през Първата и Втората световна война и 32 такива гълъба са били наградени с медал за храброст “Дикин”.
*Tаралежите носят плодове на бодлите си
При таралежите храната не се връща в гнездото за малките, нито се складира храна. Дори предмети, използвани като материал за гнездене, се носят в устата, а не на бодлите. Това прави умишленото изнасяне на ябълки или други плодове по този начин малко вероятно.
* Автор: Д-р Йоан Славчев
