57 години от смъртта на Гагарин – мъглата още не се е разсеяла, а версиите варират от легенди до теория на конспирацията.
Може би най-достоверно звучи хипотезата на бившия военен летец и полковник от ВВС на СССР в оставка Игор Кузнецов, който в продължение на години е изучавал обстоятелствата около гибелта на първия космонавт. Според него Юрий Гагарин и спътникът му, пилот-инструкторът Владимир Серьогин, са се разбили, след като са изгубили управление в резултат на паническа атака.
Мечтата му била да лети, да лети и пак да лети. Екзотични слухове твърдят, че по време на фаталния последен полет не загинал, а бил прибран от НЛО.
Намирайки се на височина около 3000 м, те са открили, че кабината не е херметично затворена, след като един от вентилационните кранове се е оказал развъртян. Пилотите са се опитали колкото се може по-бързо да се снижат до безопасна за полетите в разхерметизираната кабина височина, но в резултат на рязката маневра са изгубили съзнание, и самолетът се е врязал в земята.
Трагедия
На 27 март 1968 г. светът узнава за страшна трагедия – гибелта на първия космонавт в света. Това се случва в Новосьолово, на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Официалното разследване, резултатите от което не са публикувани и до ден днешен, не установява точната причина за катастрофата. Отсъствието на окончателни изводи пък поражда множество версии. Според една от тях изтребителят на Гагарин може да е попаднал във въздушното пространство на друг самолет. Според друга хипотеза вината за произтеклото е на Владимир Серьогин, който получил нервен пристъп и изгубил контрол. Има включително и предположения, че двамата пилоти са били пияни.
Тази снимка е направена през 1946 г. в Гжатск, където семейството му отива след войната.
Един човешки живот след фаталния тренировъчен полет, версиите са все така объркани, както и в началото. Сред любимите “дъвки” на космическа тема е, че причината за падането на самолета УТИ МиГ-15 е диверсия. Това се съпровожда от разказа, че Гагарин е станал неудобен за управляващата върхушка и, ползвайки се с правата на народен депутат, се е опитвал да противостои на режима. Диверсията била толкова внимателно подготвена, че никой не съумял да открие следите.
Никой не знае какво де факто се е случвало с Юрий Гагарин в последната година от живота му. Спомени на очевидци обрисуват част от картината. Казват, че избягвали да го канят на тържества, защото нападал бара и не спирал да пие, все едно си е поставил за цел да опустоши и последната бутилка. Пак заради тежкото му пиянство не му давали да лети, а това го депресирало още по-силно.
Гагарин по време на волейболен мач. Ръстът му е 157 сантиметра.
За гибелта на Юрий Гагарин и полковник Серьогин е виновен пилотът на друг самолет – Су-11, нарушил правилата на летателната си задача. Такова мнение изразява космонавтът Алексей Леонов през 2003 г.
Съществува и легенда за това, че Гагарин, след като осъществил първия в света полет в Космоса, обикалял света и в една страна бил вербуван от западни спецслужби. Когато разбрал, че са го разкрили, решил да се самоубие, за да запази славата си на космонавт №1. Тренировъчният полет с инструктора му дал възможност да осъществи замисъла си.
Екзотика
Има и такива, които не могат да приемат смъртта на човека, превърнал се в кумир на милиони. Така се раждат легенди, че авиокатастрофата е била инсценировка, а Гагарин е продължил да живее някъде тайно, под друго име. Хората не могат и не искат да повярват, че този целеустремен и жизнерадостен човек си е отишъл завинаги.
Разбира се, не минава и без екзотични слухове: в зоната на полета, където Гагарин и Серьогин изпълнявали заданието, имало НЛО. Чрез телепатичен сеанс, проведен от кораба на пришълците, екипажът бил парализиран и самолетът изгубил управление.
Случаят “Гагарин” е описан най-подробно в 29 тома с гриф “Секретно”. Изводите на държавната комисия, разследвала смъртта на космонавта, не се оповестяват и това подхранва въображението на любителите на митотворчеството. Може би най-обсъжданата от версиите е тази, че убийството е било “решено” на тайно заседание на правителството.
Юрий (седящият) заедно с братята си Валентин, Борис и сестра си Зоя.
Самолетът, на който са Гагарин и Серьогин, се откъсва от земята в 10,19 ч. на 27 март 1968 г. Радиообменът с ръководителя на полета осъществява самият Гагарин. Неговият глас, запечатан на магнетофона в командния пункт, звучи спокойно и отчетливо. След три минути докладва на каква височина се намират и получава разрешение да се вдигнат до 4200 метра. След още няколко минути самолетът ще се вреже в земята.
Девет години по-късно група независими експерти ще излязат с резултатите от алтернативна проверка, която са правили. С помощта на компютърни технологии екипът, ръководен от Игор Кузнецов, стига до извода за разхерметизирането на кабината на изтребителя, в която са се намирали Юрий Гагарин и Владимир Серьогин. Но това със сигурност не е последната дума по случая.
Приятелите му го описват като добряк и веселяк образ, който не се връзва с алкохолик, какъвто го изкарват в последния период от живота му.
Малцината оцелели съратници на Гагарин от първия космически отряд също си спомнят за него като за жив човек, а не като за легенда. “Ние не го идеализираме, той действително беше необикновен човек” – изразява общата позиция Борис Волинов. - Весел, находчив, невероятно комуникативен, винаги ориентиран към победата – това беше Гагарин”.
Космонавтът от следващия набор Алексей Буборев си спомня, че през 1964 г., вече като зам.-началник на Центъра за подготовка на космонавти Гагарин зарязва заниманията и всички вкупом отиват за гъби.
Според някои версии управляващата върхушка в СССР се уплашила от популярността му и от опитите да противостои на режима.
Гагарин прекарва краткия си живот “на един дъх”. Приятелите му твърдят, че времето с него минавало бързо в шеги и закачки. Но затова пък винаги си имали едно наум. Не било сигурно например, че цигарата, с която ги е почерпил, няма да избухне в пламък.
Името на Гагарин отдавна е станало нарицателно за пионерите във всяка сфера, наравно с името на Христофор Колумб. В негов девиз се превръща фраза, записана в дневника му малко преди смъртта му: “Нямам по-силно увлечение от това да летя. Летецът трябва да лети. Винаги да лети”.
Баба Ванга: Не е умрял, взеха го
Известната наша пророчица Баба Ванга твърдяла, че първият космонавт е жив. Години наред вестниците цитират нейните думи: “Не е умрял, взеха го”, за Гагарин.
Баба Ванга
Няколко години след смъртта на Гагарин вдовицата му Валентина получава прощално писмо от него. Според някои източници писмото е писано преди легендарния полет на 12 април 1961 г., а според други – преди фаталния, последен полет. Според трети – писмото е подправено.
Юрий Гагарин и Валентина Горячева
Всъщност текстът не оправдава чак такива спорове около автентичността на писмото. Става дума за най-обикновена човешка загриженост и послание към Валентина как да възпита дъщерите им Елена и Галина, ако нещо се случи с него. Интригата по-скоро е породена от слуховете, че Юрий не е бил съпруг за пример и е упражнявал над жена си домашно насилие.
С жена си Валентина и дъщеря си Елена през юни 1960 г.
Но дори и в този случай не е изключено в прилив на нежност да е поискал близките му да знаят колко много е държал на тях. Истината за взаимоотношенията на Юрий и Валя по-скоро трябва да се търси в монашеския живот, на който вдовицата се обрича. Тя няма да се омъжи повторно, защото: “На света няма друг мъж като Гагарин”.
Тодор Живков го приветства в България
Тодор Живков приветства скъпия гост.
След историческия полет на 12 април 1961 г. първият космонавт идва и в България.
Посрещането на аерогара София.
На аерогара София на 22 май 1961 г. Гагарин е посрещнат лично от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който произнася тържествено слово: "Скъпи Юрий Алексеевич Гагарин, за нас, българите, днес е необичайно щастлив ден. Вестта за Вашето пристигане на българска земя развълнува дълбоко мало и голямо по нашите градове и села. Вие извършихте в името на мира и за благото на цялото човечество чутовен подвиг. Велико дело, което предизвиква възхищение и гордост за могъществото на човека по всички краища на нашата планета. Вашето име стана близко, родно, скъпо на всяко българско сърце“.
Шефът на УБО ген. Димитър Гръбчев (с каскета) и министър-председателят Антон Югов до него.
„Във ваше лице ние поздравяваме славните труженици на съветската наука и техника, хилядите съветски учени специалисти, които в условията на съветската власт и от позициите на марксистко-ленинското материалистическо учение оставиха далеч зад себе си науката и техниката в капиталистическото общество, успешно овладяват най-дълбоките тайни на природата. Подчиняват нейните неизчерпаеми сили в служба на човечеството, създадоха условията за постепенно проникване на човека в незнайните простори на Вселената", казва още в приветствието си Живков.
Борис Велчев (със светлия костюм) наглежда другаря Гагарин.
По време на обиколката на Гагарин в страната го придружават секретарят на ЦК на БКП Борис Велчев и началникът на УБО - ген. Димитър Гръбчев. В София се придвижват с открита лимузина, а Гагарин приветства събралото се множество от трибуната на мавзолея на Георги Димитров. Обиколката продължава чак до юни и в други градове, сред които Варна, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Стара Загора, Бургас. Стотици хиляди българи излизат по улиците, за да видят космонавта, навсякъде го посрещат с хляб и сол.
Дечица посрещат космонавта в 138-о училище в София, което вече е кръстено на него.
Кристи Петрова
