В секи днес може да излезе на жълтите павета и да се прави на мъж. Може да се ежи от парламентарната трибуна и да налита на бой. Може да се прави на голям пич във Фейсбук, нищо че в живота е сива мишка. Може да псува политици и известни личности и да се гаври с тях, без да му мигне окото. Но имаше и времена, в които вицовете се разказваха заговорнически, с озъртане и шепнешком - за да не се озовеш в затвора. Ето една колекция от стари, но златни вицове за време, за което мнозина си спомнят с носталгия и усмивка.
….......................
- Другарю Живков, вие имате ли си хоби?
- Да, колекционирам политически вицове.
- И много ли сте събрали?
- Три-четири лагера.
…...................................
Нова година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
- За много години, за много години!
…..................................
1988 г. Декември. Гласува се Бюджет 1989...
Тодор Живков вика Станко Тодоров и го пита:
- Стане, абе да вземем да прехвърлим от парите за образование към парите за затворите?
- Защо бе, другарю Живков? - попитал онзи.
- Ами да не мислиш, че догодина ще ни пратят на училище?
…...................................
По време на соца Бай Тошо извикал вътрешния министър и му казал:
- Отсега нататък нареждам милиционерите да обикалят по трима!
Другият се осмелил да попита:
- А защо точно по трима?
Живков обяснил:
- Единият трябва да знае да чете, вторият - да пише.
Кратко мълчание. Министърът се поинтересувал:
- Добре, другарю Живков, а третият какво ще прави?
Тодор Живков присвил очи:
- Е, той ще следи отблизо тая съмнителна интелигенция!
…................................
Трима политически затворници си говорят за какво са се озовали в една килия:
- Жега, митинг, аз нося един билборд с Людмила Живкова, а един отзад само ме настъпва по мазола. Че като се обърнах и му викам: „Като те фрасна по главата с тая ку*ва, ще се научиш да маршируваш“... Докато се обърна, вече ме бяха проснали на земята.
- Аз бачках в една кравеферма. Дойдоха от профсъюза и ни викат: „Бай Тошо ще идва на посещение, турете му една снимка“. Къде-къде, сложих я между портретите на кравите рекордьорки. Идва делегацията, гледат стената, гледат мен: „Какво е туй говедо на стената?“. А аз викам: - Койо от всичките?
- Аз в един завод бачках. Пак така - щяла да идва делегация. Идват едни костюмирани преди Тато и компания, оглеждат се, викат: „Иде Политбюро. Какво е това колело отпред на входа?“. А аз: „Нема страшно, заключил съм го колелото да не ми го краднат“.
…...........................
1988 година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват:
- Хванете го, убийте го!
Един заспал, стреснат от виковете, се събужда и започва да вика:
- И сина му, и сина му!
.......................................
Умрял Бай Тошо и отишъл в ада. След една седмица Сатаната се обажда на Бога:
- Моля те, прибери си го тоя! Накара дяволите да се организират в профсъюзи, всичките малки дяволчета ги направи пионерчета, подстрекава грешните души да вдигат революция…
Взел го Господ в рая. След една седмица дяволът се обажда да пита какво става.
- Как е, Боже?
- Първо, казва се „Другарю Бог“! Второ, не ме занимавай сега, че бързам за партийно събрание. И трето – Бог няма!
….........................
Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока математиците отишли при генералния секретар на БКП и му казали:
- Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго освен една Тодорема. Тя гласи: "Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права".
….........................
Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева.
- Ало, може ли да се обади др. Живков?
- Кой го търси толкова късно бе, другарко? – пита д-р Малеева.
- Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща.
- Той не е учил бе, другарко, каква съученичка – затваря възмутена Мара Малеева.
...................................
Късно вечерта Живков звъни на Славчо Трънски по телефона:
- Абе, Славчо, още ли не са те разстреляли?
- Но, другарю Живков – уплашено отвръща генералът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да те разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокой, ще си спомня…
След разговора Живков затваря телефона и си мисли:
„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“
.......................................
РБ, 60-те години. ЦК. Телефонът звъни:
- Ало, др. Живков ли е?
- Да.
- Обажда се Дража Вълчева. Избяга ми папагалът.
- Тук е ЦК бе, Дража, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
- Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
…................
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на Столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:
„По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква“.
....................
Правец. Бай Тошо пристига в родното си село. Мероприятието е оповестено, но площадът е празен, всички къщи запердени, прозорците затворени. Казват на един стражар да гръмне във въздуха. Гръм! Отваря се един прозорец:
- Лебо ли дойде?
- Не бе, ТошЕ!
Прозорецът се затваря, ни гък, ни стон. Гърмят втори път – пак същото. На третия изстрел човекът се показва на прозореца:
- Лебо ли дойде?
- Не бе, ТошЕ!
- Е па ти не го ли утрепа от първийо път?
…......................
Връща се Тодор Живков у дома от конгрес на БКП. Сяда на масата и мълчи.
Жена му го пита:
- Да ти сложа ли да ядеш?
Мълчи, вдига ръка - гласува „за“.
- Да ти сложа ли и салатка?
Пак мълчи, гласува „за“.
- Ракийка да ти сипя?
Ръкопляска.
....................
Япония 80-те години. Невиждан икономически растеж. Правителството подпомага производството, като най-дейно участие взимат министърът на храните Ко Ше Ям и неговият колега по шевното производство Насакото Яката.
Дори лидерът на НРБ другарят Тодор Живков иска да замине в Япония. Проблем обаче остава името му, като японците предлагат той да се казва Вън Дърт Пън.
......................
Тодор Живков чете реч по повод откриването на олимпиадата в Москва....
- Ооо, оооо... оооооо...
- Другарю Живков! Ма това са олимпийските кръгове...
............................
Тодор Живков на 12-ия конгрес на БКП:
- Другарки и другари, тази петилетка трябва да догоним и изпреварим Америка...
- Другарю Живков, да догоним Америка добре, обаче в никакъв случай да не ги изпреварваме...
- Защо?
- Еми, защото ще ни се видят голите задници...
Кристи Красимирова
