0

С тарите русенски фотоателиета са запечатали изображенията на стилни дами с разкошни шапки. Да носиш този аксесоар не само за предпазване от студа и слънцето, а и за украса, е било въпрос на престиж и положение в обществото.

Още преди Освобождението русенки слагали на главите си великолепни шапки. По същото време повечето от жените в българските земи ходели вързани с традиционните забрадки. Преди 1878 г. модата идвала в стария Русчук от Виена с корабите по Дунав или от близката румънска столица Букурещ. А през 1883 г. в Русе отворила първата модна работилница за дамски и детски шапки у нас.

Реклама на шапкарница във в. Русенска поща от 20-те години на ХХ век.

 Реклама на шапкарница във в. Русенска поща от 20-те години на ХХ век.
ДЪРЖАВЕН АРХИВ – РУСЕ

Архив

„Шапките са показвали социалния статус на една жена. Колкото по-разкошна и с по-богата украса е била една шапка, толкова притежателката й е имала по-добро положение в обществото. Аксесоарът бил украсен с цветя, пера, панделки, но, разбира се, важна е била и тенденцията в модата. По-бедните жени са носели по-скромни шапки“, разказа пред „Телеграф“ главният експерт в Държавен архив - Русе Таня Великова. Във връзка с подготвяна изложба за модата тя е издирила в различни фондове на архива около 50-60 фотографии на жени с шапки най-вече от първата половина на ХХ век.

Авторът

„Това са само снимки, които се съхраняват в нашия архив - в различни фондове, в частични постъпления. Някои фотографии са на неизвестни жени, други са на популярни дами, като например актрисата Цветана Николова. Много интересни са учителските албуми и в тях намерих доста снимки на преподавателки с шапки. Тези образовани жени са били от елита на обществото и са давали тон в модата, разбира се, съобразен с професията им“, обяснява Великова.

Според авторите на излязлата наскоро книга „Русе - за първи път в България“ след Освобождението - през 1883 г., Розали Блаущайн отваря в града първата модна работилница за дамски и детски шапки у нас. Работилницата се е намирала в сградата „При Чикаго“ (днешната улица „Пирот“ № 5). Впоследствие шапкарницата се разраснала във фабрика с клонове в София и Плевен.

Розали Блаущайн се прочула из цяла България като една от най-добрите майсторки на „дамски капели“, пишат авторите на изданието. Изработвала шапки от кадифе и сатен или от комбинации от кастор и кадифе или кастор и велур. Получавала поръчки от всички краища на страната. До наши дни е достигнала реклама на предприятието - „Първа модерна фабрика с женски и децки паларий, Р. Блаущайн, Руссе“. Интересно е, че вместо шапка се е използвала чуждата дума палария (на румънски език pălăriе означава шапка с широка периферия - б. а.). Изделията в русенската фабрика били с високо качество и не отстъпвали на тези на най-добрите производители във Франция, Италия и на известни столични майсторки.

Периферия

През 20-те години на ХХ век се наложила като аксесоар към облеклото шапката клоше, характерна с камбановидната си форма и малка периферия. Тя се върна на мода преди десетилетие и сигурно много съвременни дами са усетили удобството на клошето.

А шапката тип барета дълго време е била сред най-предпочитаните от жените. В миналото тя е била част от униформата на гимназистките, а някои вероятно си спомнят, че и през социализма до 70-те години по-големите ученички също са носили барети.

Баретата била предпочитано допълнение към ежедневното облекло.

 Баретата била предпочитано допълнение към ежедневното облекло.
ДЪРЖАВЕН АРХИВ – РУСЕ

В началото на миналия век шапката се налага като аксесоар и към сватбените облекла на жените. В празничния ден някои булки започнали да слагат на главата си шапка в съчетание с воал - някои с широка периферия, други по-семпли.

„В миналото дамите едва ли са разчитали на рекламите за шапки, но те присъстват в тогавашните русенски вестници. Разгледах три течения на в. „Русенска поща“ - от 1923 до 1925 г., и не открих много реклами на шапкарски ателиета или шапкарски магазини - може би по две-три на година. Прави впечатление, че те не се повтарят, докато има реклами, които си вървят през целия месец“, каза Великова.

Днес някои от тези реклами звучат смешно, но навремето сигурно са подпомогнали търговията. „Само по 100 лева парчето! Долу скъпотията! Летни дамски шапки, тичайте, не останаха“, призовават от шапкарницата на Минчо Инджов. Или пък: „Внимание, госпожи и госпожици. Незапомнена евтиния от войната насам, само по 120 лева парчето в магазина на братя Елияс“.