Е вропейският парламент не намери време в дневния ред на учредителната си сесия да изслуша речта на Виктор Орбан, който е начело на ЕС от юни до декември 2024 г.
Сигналът е повече от ясен – унгарецът не е особено желан на европейската сцена, макар тя да не може да му откаже правото Будапеща да бъде начело на съюза за половин година, което се пада по график на всяка държава членка.
Речта, която Орбан е подготовил за приоритетите на унгарското председателство, има повече от красноречиво заглавие: „Да направим Европа отново велика“. Евродепутатите ще я чуят вероятно чак през септември, по средата на председателството, но пък различните послания, които заглавието отправя, са повече от ясни.
Многозначително
Първо, то е препратка към слогана на Доналд Тръмп в кампанията му за нов мандат - „Да направим Америка отново велика“. Орбан се възхищава на Тръмп, близък е с него и през последната седмица ясно обяви, че чака той да се върне в Белия дом, за да се оправят нещата с войната в Украйна. В Брюксел обаче – и в ЕС, и в НАТО – хич не се радват на тази перспектива, още по-малко искат да вземат страна предварително.
Второ, слоганът дава представа за веруюто на Виктор Орбан – повече патриотизъм, повече национализъм, никакви компромиси с миграцията, издигане на авторитета на Стария континент с по-твърда политика, по-твърда ръка и по-малко либерални стратегии.
Трето, заглавието на речта отразява философията на Орбан за самостоятелни решения спрямо войната в Украйна, при които Европа не е зависима от евроатлантизма на САЩ на сто процента.
Трънче
Унгария начело на ЕС и то точно в тези шест месеца до края на 2024 г. е трънче в петата на съюза и напряга още повече несигурната политическа обстановка. Още в първите дни на председателството Виктор Орбан показа, че хич не му пука кой какво мисли за него. С характерното си тщеславие той в изминалите дни бе при Путин, Зеленски и Си Цзинпин, макар никой да не търси посредничеството му. Това вбеси Брюксел, но реакцията не обезпокои особено много Орбан.
Неговата партия ФИДЕС получи най-слабия резултат в историята си на сегашните евроизбори – 30 на сто, което на практика го изравни със съперника, прицелил се във властта му. Младият лидер Петер Маджар, който преди броени месеци основа партията „Уважение и свобода“, получи на практика същия резултат в евровота. Така се сбъдват прогнозите, за които „Телеграф“ е писал, че Маджар реално може да отстрани Орбан от трона, на който седи от 2010 г.
Разбира се, той не се предава и се прави, че нищо не се е случило. Както е редно, обяви и победа, защото заедно с коалиционните партньори достигнаха до 44 процента, като така получиха 11 евродепутати, а Маджар - 7. Орбан обаче знае прекрасно, че краят му може би идва. И пое европредседателството като възможност да позакърпи популярността си у дома и да избегне сдаването на властта в съвсем близкото бъдеще.
Гръб
В Европа той ще разчита на авторитета на Марин льо Пен, с която сформира една от трите бъдещи десни фракции, които ще са много далеч от европейския политически център. „Патриоти за Европа“ вече има 40 потенциални членове в новия състав на ЕП и отново името на групата подсказва съдържанието й. Французойката Льо Пен, лидер на „Национален сбор“, твърдо иска да избяга от имиджа си на крайнодясна и в последните години залага най-вече на патриотизма и социалните придобивки. Още повече сега, когато загуби парламентарните избори у дома с общ фронт срещу партията й, считана за крайнодясна.
Орбан също не иска да бъде описван по-скоро като патриот, бранещ националните ценности на европейските народи. Любопитно в случая е как двамата ще се разберат по темата за Украйна и Русия, тъй като французойката е твърдо против Путин и не допуска нищо друго освен битка срещу путинофили и неофашисти.
Фрагментиране
Така или иначе двамата с Орбан ще са лидери на тази група, която ще стои в крайното дясно крило на Европарламента заедно с „Европа на суверенните нации“, организирана от изгонената от Льо Пен „Алтернатива за Германия“ и най-умерената група „Консерватори и реформатори“ начело с евродепутатите на италианския премиер Джорджа Мелони. Тя не пожела да изпълни желанието на Марин льо Пен да се обединят в една група в ЕП. А Евронюз предвижда „санитарен кордон“ от основните традиционни европейски политически сили срещу „Европа на суверенните нации“, в която участват и българските евродепутати от „Възраждане“.
Така Виктор Орбан има всички шансове да блести на европейската арена като обещаващ твърдо десен лидер, който обаче не стига до някакви неприемливи крайности.
Трансформация
Унгарският премиер, който е такъв от 2010 г. до днес (и с още един мандат от 1998 до 2002 г.), невинаги е бил със сегашния си политически ореол. Кариерата му започва преди падането на Берлинската стена като един от учредителите на партия ФИДЕС - абревиатура от „Съюз на младите демократи“ на унгарски език. Партията е либерална, Орбан иска изтегляне на съветските войски от унгарска територия и свободни избори. Годината е 1988.
През 1990 г., след разпадането на комунистическия блок, младият политик става лидер на ФИДЕС, която под негово ръководство се трансформира от либерална политическа организация (член на Либералния интернационал) в дясноконсервативна партия. Дълги години обаче – от 2002 допреди няколко месеца, Орбан заедно с партията си е част от семейството на Европейската народна партия, която обединява класическите християндемократи от континента.
Политика
През 1998 г., на 35-годишна възраст, той става най-младият министър-председател в съвременна Унгария и вторият през 20 век. Постига завидни икономически резултати, които помпат популярността му. Той действа като привърженик на германския модел на управление, който предвижда водеща роля на министър-председателя в системата на властта. Засилва ролята му и прави радикална реформа на държавния апарат. Така се оформят и силните критики на опозицията към управлението му, което е прекъснато за два мандата от 2002 до 2010 г., но оттогава до днес остава непоклатимо.
Орбан ще остане в историята като човека, вкарал Унгария в НАТО през 1999 г. А днес смята, че единството на пакта е пропукано и е против приемането на Украйна в него.
Премиерът постига и приемане на нова конституция, която променя името на страната от Унгарска република просто на Унгария, като така включва в унгарската общност не само гражданите на страната, но и унгарците, живеещи извън нейните граници. В новия основен закон е отбелязано също, че народът на Унгария е обединен от Бога и християнството. Това става предпоставка за законовата забрана на абортите и еднополовите бракове. Правителството на Орбан също успява да приеме редица закони, които правят живота на ромското малцинство в страната много по-труден.
Днес от християндемократ консерватор премиерът е останал само консерватор, който е горещ противник на “ляволибералните нихилистични” идеи на Европейския съюз „Ще изградим антилиберална държава, в която няма да има място за либерали!“, обявява той. Противопоставя се на санкциите, наложени от САЩ и ЕС срещу Русия през пролетта на 2014 г. Той реагира негативно и на закриването на проекта за газопровода "Южен поток".
Футбол
Роден на 31 май 1963 г., след завършване на гимназия и военна служба (през 1981-1982 г.) Виктор Орбан постъпва в Юридическия факултет на университета в Будапеща. През 1987 г. завършва и две години работи като социолог на държавна работа. Още един парадокс - през 1989 г. днешният антилиберал получава стипендия от Фондация “Сорос” и стажува 1 година в Оксфорд.
Виктор Орбан е женен за адвокатка, с която има пет деца. Известен е като запален футболист. Едновременно с политическата дейност той играе във футболния клуб от 3-та дивизия Felcsút FC. А през 2001 г. поради футболните му тренировки в подготовка за националния шампионат седмичното заседание на унгарското правителство е преместено за друг ден. И на сегашното европейско първенство по футбол премиерът бе забелязан да подкрепя националния тим от трибуните на един от мачовете му.
Михайлина Димитрова
