Р уската православна църква (РПЦ) прекъсна отношения с трима наши митрополити – Пловдивският Николай, Старозагорският Киприан, Доростолският Яков, както и двама епископи – Величкият Сионий и Смолянският Висарион. А причината е, че на 19 май те са влезли в общение с представители на Православната църква на Украйна (ПЦУ), считана от Москва за разколническа. Дни по-рано на родна почва същият случай бе използван за атака срещу новия сливенски митрополит Арсений. За всичко това разговаряме със свещеника от сливенския храм „Св. София“ - отец Силвестър.
- В навечерието на изборите за патриарх у нас Руската православна църква прекъсна отношения с трима наши митрополити и двама епископи заради съслужение с представители на т. нар украински разкол. Дни по по-рано този случай се сочеше като причина изборът на Сливенски митрополит Арсений да бъде обявен за нелегитимен. Така ли е наистина?
- Кризата започна със самото решението на Вселенския патриарх Вартоломей (от 06.01.2019) да приеме при себе си разколниците от ПЦУ. Но това обикновено, когато се прави трябва да се одобри първо от Събор на поместните православни църкви и те да приемат новодошлите във Вселенската патриаршия. Нещо, което не беше направено, като този първи гаф в момента се отразява на цялата ни Църква. Имаше и втори гаф обаче, който веднага последва първия и това бе реакцията на руския патриарх Кирил.
Руският патриарх Кирил също имал дан за разкола.
Вместо да поиска събор, за да санкционира (или да ратифицира) решението на Вартоломей, той еднозначно с решение на руския Синод, разбира се, отказа общение с Вселенската патриаршия. С това той започна един разкол. Една скоба ще отворя тук, за да стане още по-ясно на хората. Когато в България имаше разкол и разколниците решиха да се присъединят обратно към Св. Синод на Българската православна църква (БПЦ), през 1998 г. бе свикан събор в София. На него присъстваха представителите на всички поместни църкви в света. Те направиха едно общо послание, с което приеха разкаялите се в лоното на БПЦ. За да бъде изряден процесът, нещо такова трябваше да се случи и с украинската църква.
Руската църква скъса отношения с петимата наши владици, които през май посетиха Вселенския патриарх и служиха с него и украинските му епископи.
А сега в случая нашата Православна църква се явява косвена жертва на всичките тези проблем. И е нормално, когато нашите митрополити и епископи, отидат в Истанбул да служат с Вартоломей в Желязната църква „Св. Стефан“, да се стигне до момент да се съслужи с украински клирици, които обаче вече са част от Вселенската патриаршия.
Узнавайки за това богослужение във Фенер руската църква сега решава да откаже общение с част от синода на БПЦ. Нещо, което пак е в противоречие с всички правила на Църквата.
- Защо?
- Защото сега основанието е, че тези български владици са служили с разколници. А канонът казва ясно: „ако някой е служил с разколници, да бъде низвергнат“. Казано на по-ясен език – да бъде разпопен, т.е. да му бъде хвърлено расото. Така, че от руска страна, ако са толкова големи пазители на каноните, би трябвало да поискат низвержение – въпросът е спорен, но поне това е тяхната претенция. Отделно, когато един епископ служи с низвергнат, той се самонизвергва. Ако някой после служи с него и той ще има същата участ. Всичко това означава че, ако се гледа строгостта на канона, под низвережение би трябвало да попадне цялата Българска православна църква с целия й клир. На фона на това руската страна иска главите само на трима наши митрополити и още двама епископи.
- Важен е и моментът, в който това се случва, има ли опит за вмешателство в изборите за български патриарх или просто Руската църква е длъжна да реагира макар и формално при такива случаи?
- Такова може да се търси и в двете посоки – и от Вселенския, и от Руския патриарх това е вмешателство във вътрешно-църковните отношения на БПЦ. Защото всяка една от тези поместни църкви има някаква претенция, която налага върху нас. Което е много жалко. Както в България сме разделени на русофили и русофоби , американофили и фоби, вместо да сме българофили и да гледаме нашите интереси , ние пак гледаме да угодим на някого.
- Вие минавате за близък до Пловдивския митрополит Николай. Как считате, има ли опит от руска страна по този начин той да бъде доотказан да се яви на изборите за патриарх, тъй като вече заяви, че няма да участва под афекта на предишни атаки срещу него. Но напоследък се заговори, че може и да е размислил?
- По повод квалификациите, че съм близък до дядо Николай, че съм него човек едва ли не, искам само да уточня, че от 2014 до онзи ден, когато дойде в Сливен за приемането на новия митрополит, аз нито съм говорил по телефона с него, нито съм го виждал. И това може да го потвърди всеки, а защо не общуваме това е вече отделен въпрос. От тази гледна точка и когато говорих за позицията ми около изборите за сливенски митрополит, винаги съм казвал, че за мене всеки един епископ е добър с изключение на Йеротей.
Но на въпроса ви – когато говорим за отказ от кандидатура на достоизбираем за патриарх, той трябва да бъде писмен и да е одобрен от състава на светия Синод. Доколкото чухме от митрополит Антоний няма такъв отказ. Дядо Николай, пък споменава в едно интервю, че е бил написал и подписал такъв документ. Когато се види официално предоставено писмо от него с отказ, заверено от св. Синод и внесено в канцеларията, тогава може да се каже, че той се е отказал. Във всеки един друг момент каквото и да се твърди, за мен кандидатурата му остава актуална.
- Преди два дни той направи многозначително изказване, което гласеше: „И наум не ви хрумва, кой ще бъде патриарх...”. Това някои изтълкуваха в посока Русенския митрополит Наум. Вие как тълкувате играта на думи?
- За мен всичко това идва от една шега, която се е случила преди време, когато дядо Николай е бил викарен епископ на покойния патриарх Максим. По време на една от службите, дали е било за 24 май или за Рождество, някой е трябвало да чете приветствие от името на патриарха. И когато се чудили кой да го чете, въпросът на дядо Николай е бил:
- Как ще се чете това послание?
- НАУМ (Наум е бил Секретар на Синода по това време) -отговорил дядо Максим.
- Е как наум, откога четем наум?
- Е какъв ти е проблемът, защо да не е Наум.
Тази забавна история според мен е имал предвид и сега Пловдивският митрополит, но малцина които знаят за случая разбраха хумора му. В другия случай, ако се знае предварително, че дядо Наум ще става патриарх, е меко казано притеснително. Има и трети вариант - просто неговото предложение е такова, което вече е съвсем друга тема.
- Успя ли предвид късото време, което имаше, новият Сливенски митрополит Арсений да организира изборите за патриаршески избиратели от епархията му?
- Да, вече има избиратели, които са избрани по съответния ред. Това, което ме впечатлява и ме радва в новия митрополит е, че е изключително организиран. Чест му прави, че приема всички като миротворец с любов, спокойно и с разбиране.
- Атаките срещу него обаче продължават по повод петимата владици, с които Руската църква скъса отношения. Как това го касае?
- Тези обвинения са към митрополитите, които са гласували за него, поради което някои православни твърдят, че изборът му е нелегитимен. Аз съм готов да изляза с всеки на публичен диспут, който казва, че изборът на новия митрополит е неканоничен. Приемам и другата гледна точка, но е хубаво хората да имат цялата информация, а не само да се борави с някакви идеологеми и пропаганда, които са чужди на Църквата.
- Друго обвинение, което така се чу по-отчетливо като че ли бе, че Арсений, е станал епископ по-рано от изискваните 35 години. Това обаче се оказа някаква практика в БПЦ заради дефицита на епископи. В същото положение бе и конкурента му на финала Мелнишки епископ Герасим, нали така?
- Има случаи когато тази възрастова граница може да бъде нарушена, ако благочестието на човека е по-голямо или пък необходимостта е по-голяма. В случая с дядо Арсений могат да бъдат тълкувани и двете. Иначе църквата познава светии, които са станали и на 20 години епископи и това не е било пречка да речем те да бъдат канонизирани.
- Миряни сега се вълнуват повече как новият митрополит Арсений може да подобри максимално чувствително качеството на църковния живот в епархията?
- На базата на неговата дейност дотук считам, че той може да засили вероучението - да направи необходимото да стане повсеместно. От години насам няколкото православни центъра със затихващи функции престанаха да функционират. Второто според мен трябва да се оправи благообразността на свещениците. Например, когато отида в Бургас или в Ямбол ме гледат като изкопаемо, защото съм с подрасник, както аз обикновено си ходя. Оказва се, че хората там не са виждали свещеник в расо улиците. А това също си е вид проповед.
Не на последно място е необходимо да се уредят отношенията между църква и държава на местно ниво и съответно да се оправят неуредиците с църковната земя и възстановяването й в полза на Църквата.
- Като говорите за „благообразност“, вие, пък ходите с къса брада. Има ли всъщност стандарт колко да е дълга брадата на попа?
- За разлика от това да се носи расо и подрасник, тук точно правило и изискване няма. Но източната традиция, (тя не е канонична, а съпътстваща вярата ни), на която ние сме последователи, изисква брадата и косата да се оставят да растат толкова колкото е потребно. В този смисъл на късата се гледа с недобро око. На Запад традицията у католическата църква (още преди 1054 г.) брадата не е била функция на свещенослужение. За това техните свещеници са обръснати гладко. Така, че ако говорим за традиция, аз съм в разногласие с нея, както и един митрополит Антоний да речем. От друга страна брадата и косата не водят до духовност, а православността на един човек и доколко той спазва каноните и учението на Господ Иисус Христос.
- Очаква се сега новият владика да въведе т. нар пловдивска система на контрол, при която свещениците няма да се занимават толкова със сметки. Това ще вдигне отчетността на приходите от свещи и дарения. Някой при вас притеснява ли се от това?
- Не би трябвало. По-скоро, наистина е необходимо свещениците да не се занимават с администрация и счетоводни дейности, а да си гледат духовната работа. Много по-удобно е това, защото ние не сме ставали свещеници, за да водим сметки , а да просвещаваме хората, да извършваме богослужения. За финансовите въпроси си има материално-отговорени лица, съответно счетоводители и касиери, които за това са учили.
Другото, което се надявам да се случи, е да се засили богослужението. Понеже не е тайна, че в нашата епархия то не се извършва ежедневно. За първи път през 2002 година започна ежедневна света литургия в моя храм „Св. София“ и след това в катедралния храм. Сега единствено там има след като се разболях през 2020 г.
- Искате да кажете, че ежедневна света литургия има само в Сливен?
- Да, а имаме общо три областни града. В Ямбол и в Бургас няма. В София във всеки един от големите храмове има ежедневна света литургия. Сигурен съм , че новият владика ще поправи това. Отделно във всеки областен град трябва да има епархийски център, който е за вероучение. Необходимо е училище за свещеници и певци. Защото няма духовници. Ние сме като онзи виц, дето един вървял в гората и го срещал един човек и го попитал:
- Вие кои сте бе?
- Ами не сме седемте джуджета.
- А защо сте само трима?
- Ами няма хора брат.
И нашата работа е такава. Ние завеждаме по 7-8 църкви – това не е нормално. Необходимо е да дойдат повече млади хора, и вярваме, че ще се случи, защото владиката ни също е млад.
- Появиха се грозни заплахи от миряни по морето по адрес на новия митрополит. От къде според вас идва проблемът?
- Моето впечатление е, че отдавна на повечето от тях не им е правена ревизия. И някои от тях са прекалили със злоупотребата с църковни средства. В момента започнаха едни ревизии, като това е вътрешно църковен въпрос, който ще бъде решен по съдебен път.
- Някои от духовниците са станали и хотелиери, имат къщи са гости, това вярно ли е?
- Да, направили са си хотели, защото отчитат тон и двеста свещи, а продават 5 тона. Вие може да си направите сметката. Специално един от дискутируемите свещеници в Несебър през летния сезон продава по 170 кг свещи на ден, а отчита само по един тон в митрополията. Както и да го представим калкулацията не излиза.
Любомир Старидолски
