О тец Георги Вилхелм Гелеменов от години служи на Централните софийски гробища. Той е известен като единствения духовник у нас със западна тапия за екзорсизъм (гонене на демони). Считан е и за първия изявен националист от зората на демокрацията. Разговаряме с него по повод предстоящия празник Архангелова задушница, за тежкия живот в България и за праведниците, спасили се в безгрижните селения на отвъдното.
- Отче Гелеменов, защо на 5 ноември се чества Архангелова задушница – последната за годината?
- Това е подвижен празник и всяка година е по различно време. За 2022-ра по изчисления на специалистите от Светия синод се пада на пето число от ноември. Но винаги около празника на арх. Михаил и винаги в събота. Причината е, че този ден от еврейската дума „шабат“ означава почивка. Тя идва от там, че Господ, като е сътворил света за шест дни, на 7-ия решил да си почине. После тази дума през старогръцки минава към нас, но понеже там нямат звука „ш“, става Сабат т.е. събота. Именно на този ден душите на покойници се пускат Отгоре в нещо като отпуска, за да могат да посетят близките си и своите любими места. По тази причина всяка събота е малка задушница.
- Има ли нещо по-специфично, което се прави на Архангелова задушница?
- Сутрин се отслужва в храма заупокойна литургия, където вместо имената за здраве, се споменават тези на покойниците. След това хората отиват на съответните гробища в села и градове, което е вторият етап от почитането на умрелите. Там близките трябва да се поинтересуват кой е дежурният свещеник и да поискат да им отслужи заупокойна молитва. В противен случай задушницата се превръща в един пикник с ядене и пиене на корем. Докато разни вещи баби кръстосват по някакви обичаи свещите, кадят с орехови черупки тамян и т.н. С това те уж имитират действията на свещеника, но по-скоро вършат езически ритуали.
- А може би хората се страхуват, че в тая инфлация ще им вземете доста скъпо?
- Да някои хора се страхуват и от това, защото нямат средства. Искам да ги успокоя, че в дните на задушница няма определена такса. Всеки може да даде толкова, колкото сърцето отпусне. Е, има и неграмотни попове, които сигурно злоупотребяват. Такива хванати по улиците и от сергиите на Женския пазар без образование влязоха в системата по времето на разкола на т. нар. патриарх Пимен. За да имаше по-голяма свещеническа кохорта около себе си, той ръкополагаше на кило всякакви граждани на републиката.
- Какви други молитви се четат на празника и как помагат на душата?
- Четат се заупокойни молитви, част от панихидата. Или пък се прави т. нар трисагий - кратка молитва, която упоменава покойника и неговите близки. Целта на молитвата е да свързва душата на покойника с Твореца. Свещеникът е посредникът в тоя процес. Тук искам да вметна, че се служи на душата, а не на духа. Според теорията на Аристотел човекът е трисъставно същество от Дух, Душа и тяло. Плътта така или иначе се разпада на химичните си елементи. Остава само калцият от костите, които при определени обстоятелства може да просъществуват и милиони години. Духът след смъртта се връща при Твореца, от където е дошъл. А душата, която е носител на цялото битие на починалия, отива на Съд и именно на нея се служи на задушница. Това помага за облекчение положението на покойника.
- От къде тръгва традицията на подавките – да се раздава храна в памет на близките, преселили се на Оня свят?
- Това тръгва още от юдаизма – една от трите аврамистични религии. Като последователност на възникването им те са юдаизъм, християнство и след това идва ислямът. Те произхождат една от друга, а в началото им стои пророк Авраам. Някъде от онези времена тръгва и подаването на храна - когато периодът е постен – се раздават някакви сладки. На Архангеловата задушница се носят месни ястия в зависимост какво човекът е обичал приживе.
- Наистина ли, когато живите ядат, и умрелите получават храна в отвъдното?
- Така се казва – да хапват живите, за да им се намери на покойниците. Хапват, разбира се, и циганетата и въобще бедни хора, които ходят по гробовете. Което не е грях – това е една милостиня и за тях. Похапват и животинките от тези приношения. Иначе някои близки стигат до крайности. Аз съм наблюдавал на една от урните следната картина: баба сложила на снимката на покойника кърпа и налива супа. Вика ми: „Ела бе, отче, да видиш как яде“. И му сипва ли сипва в устата на снимката.
- А службите на урните по-различни ли са от тези, ако покойникът не е бил кремиран?
- Като млад свещеник, преди може би 40 години, ни се забраняваше да служим на урните. Това бе по времето на викария на дядо Максим, епископ Натанаил, който беше много консервативен. Но след това вторият викарии – бъдещият патриарх Неофит, разреши да се служи на урната, да се прави опело и т.н. И много правилно, защото както е казано в Евангелието – от прах сме сътворени и на прах ще се превърнем. А самото изгаряне, то не засяга душата, която отлита.
- В някои села върви спор дали само с вино или с вода се прелива гробът?
- И с двете. Когато служа, аз винаги казвам следното: „Когато римският воин Лонгин прободе Спасителя в ребрата (вдигам бутилката с вино, а след това и с водата) и продължавам както в църковнославянския текст пише: "И абие изиде кров и вода", т.е. незабавно изтече кръв и вода. Това обаче не е било вода, а лимфна течност - т. нар. ликвор, който се е събрал в дробовете на Спасителя заради мъченията.
- На 40-ия ден след смърт наистина ли душата на умрелия се явява в бутилката с вино на гроба, или това е по-скоро фолклор?
- Аз съм бил свидетел на това знамение доста пъти. При него холограмен образ като от снимка, но разлят, се появява във виното. И в този миг бутилката се катурва като отсечена на замята. Сега, като се замисля, това винаги е ставало, ако поменът се е правил около 12 часа на обяд.
- А каква е символиката на житото, което друго може да няма, но се носи на гробищата?
- Житото е новият живот. То е посредникът между смъртта и Възкресението, между душата и Бога. Особено при погребение в някои краища на България се слага сурова пшеница в една паничка и вътре се забожда свещ.
- Как гледате на разказите на пациенти, прескочили трапа, които са видели тунел, отвъд който ги е чакал някой близък покойник – дядо, баба, майка или приятел?
- Това наистина е така. Аз затова, като приключа службата, утешавам близките да не тъгуват, защото смъртта не съществува. Това тук, което наричаме живот, е само една репетиция. Истинският живот започва след смъртта и ние като починем един ден ще се срещнем с нашите близки, ще се целунем, а те ще ни хванат за ръка и ще ни въведат там, където няма ни болка, ни скръб.
- А там дали има инфлация, или както каза една пенсионерка наскоро в супермаркет – погребаха ни с тая спекула и с тия цени, а сега и ще ни опеят с планираните безбожни цени на тока за бита?
- В Отвъдното няма време, а за праведниците тече един спокоен вечен живот без проблеми. Душите нямат нужда от топлина, от храна, от вода и от ток. Радват се на онзи там свят и на всичко, което дядо Боже им е осигурил. А относно цените за нас живите – обстановката е много зле. Разговарям с една продавачка в селото, в което се намирам, и тя ми казва така: „Отче, изхвърлям непрекъснато храна. Защото никой вече няма възможност да я купува“. Категоричен съм, че тези цени са непосилни за гражданите на България. Много случаи има вече на самоубийства от непосилния живот, но не всичко стига до медиите. Наскоро пак се бяха обесили двама възрастни съпрузи – сложили си въжетата, казали си вероятно „сбогом ще се видим там“ и си ритнали столчетата.
- Наистина голям грях е самоубийството, но колко по-лошо може да е в ада от живота тук – корумпирани и обсебени от Мамона политици, полицаи, които закрилят престъпниците, алчни търговци и производители, безбожни цени?
- Достигаме опасната психологическа граница, отвъд която хората спират да купуват стоки и услуги. Наблюдавам вече във веригите мнозина как гледат, преглъщат около скъпия кашкавал или мръвки и не купуват. Дано скоро се състави ново правителство. Цената на горивата трябва да падне поне с левче, което да повлече крак за всичко по веригата. А за ада... не знаем какво е там и дано да не попадаме, но е било плач и скърцане със зъби насред огън и пушек.
- По колко души опявате на ден на Централните софийски гробища?
- Средно по 12 на ден. За столицата и нейните периферни 37 гробища цифрата е около 70 човека. В България по мои наблюдения си заминават средно между 700 и 1000 души дневно. Не всички обаче са съпроводени от свещеник. Заради немотията близките заравят умрелия като животно без опело, без молитва. Върнахме се във времената преди 1989 г., когато по идеологически причини присъстваха граждански служители и четяха едни абсурдни стихове на Георги Джагаров от сорта „и ето го, той лежи пред нас, неподвижен, плах“, като че ли всеки момент ще рипне. Моята теза е, че трябва да се вика свещеник, независимо дали човекът е богат или беден, дали приживе е бил християнин или не.
- А самоубийци опявате ли?
- Да и наскоро пак имах такъв случай. За жалост заради тежкия живот те стават все повече. Моята теза и като екзорсист е, че не е грешно да се опее самоубиец. Защото това не е неговата воля, в волята на демона, вселил се в човека. Той го е накарал да посегне към отровата, към ножа, към въжето. Човек се явява не по своя воля на земята, но по своя воля може да прекъсне живота си. А къде ще отиде след това, ще разберем може би един ден, когато и ние отидем там и разговаряме с душите на самоубийци и на онези, споминали се от естествена смърт.
- По повод скорошния празник Архангеловден (8 ноември), можем ли да изясним каква е ролята на арх. Михаил в небесното царство, считан и за душевадец, и за закрилник на полицаите?
- Сатанаил е вдигнал въстание срещу Дядо Боже. Той му рекъл така – много си авторитарен, време е да те свалим и аз да поема твоята роля. Архангел Михаил мобилизирал ангелското воинство и успял да осуети бунта. Тогава е била отнета частицата за богопринадлежност „ил“ и организаторът е станал само Сатан, или както го наричаме Сатана. Мюсюлманите му казват шейтан. За това в иконографията Св. Михаил е изобразяван с огнен меч или копие, гонещ злото.
