П ерлите (наричани у нас още бисери и маргарити) са едни от първите скъпоценни камъни, привлекли вниманието на хората със своите красота и изящество. Те намират място в Библията, Талмуда и Корана и споменаването им в тези свещени книги подсказва, че са били познати и ценени от предците ни, живели преди 4-5 хиляди години.
Украшения с бисери са открити в египетски гробници и при разкопки в Китай. Посветени са им множество легенди и предания. За древните гърци перлите били вкаменени капки роса от косите на богинята Афродита. Японците виждали в тях сълзите на богинята на морето Ама, страдаща за отвлечената си от зъл дух дъщеря. Според разкази в древни индийски ръкописи бог Кришна намира перли в морето и подарява една от тях на дъщеря си Пандая в деня на сватбата й.
Дарове
Едва ли някога ще разберем със сигурност кои са първите хора, открили тези вълшебни дарове на природата. Според Джордж Фредерик Кунц, автор на „Книга за перлите“, излязла през 1908 г., това най-вероятно е изхранващо се с риболов племе, населявало крайбрежието на Индия. Не е изключено именно неговите представители да са открили перлите, докато са отваряли стриди за храна.
В продължение на дълги години перлите са били оценявани като най-скъпите украшения. Не случайно Александър Македонски е взимал голямо количество бисери от всеки град под формата на откуп.
За да убеди Рим в богатството на Египет, Клеопатра се обзалага с Марк Антоний, че може да даде най-скъпата вечеря в историята. Пред смаяния му поглед тя натрошава една голяма перла от чифт обеци, разтваря я в чаша вино (или може би оцет) и я изпива, без да се замисли. Впечатлен Антоний отказва своята „вечеря“, също перла, и признава, че тя е спечелила. В „Естествена история“ Плиний уточнява, че двете перли са стрували около 60 милиона сестерции, или 1 875 000 унции чисто сребро (около 9 375 000 долара днес).
Увлечението по перлите в Рим достига своя връх през първи век пр.н.е. Римските жени пришивали толкова бисери в роклите си, че всъщност ходели по инкрустираните с тях подгъви. Казват, че след като провъзгласил коня си за консул, Калигула го дарил с перлена огърлица. В разцвета на Римската империя историкът Светоний пише, че генерал Вителий финансира цяла военна кампания, като продава само една от перлените обеци на майка си.
Интересът към перлите не се губи и по време на Средновековието, когато с тях са декорирани олтарите и кръстовете в църквата, одеждите на църковните служители, дрехите и шапките на владетелите и членовете на техните семейства.
В продължение на векове Арабският полуостров е бил основният източник на перли в света.
След откриването на Америка толкова много скъпоценни камъни потекли от нея към Европа, че Новият свят бързо печели наименованието „Земя на перлите“. В Испания пристигат повече перли, отколкото местният аристократичен пазар може да поеме, и страната намира купувачи за тях в Европа и Индия.
Тези доставки на перли продължават и през XIX век, докато свръхуловът на миди във водите на Централна и Северна Америка изчерпва запасите им. Замърсяването също си казва думата, тъй като междувременно започва активна индустриализация на САЩ.
Образуването на перли всъщност е резултат от жизнената дейност на някои мекотели (миди, стриди). При попадане на чуждо тяло (например паразит, парченце черупка, песъчинка) в мидата тя започва да го изолира. Около него се образува перлена торбичка, по чиято повърхност се отделя седеф, изграден от арагонит (калциев карбонат) и органичното вещество конхиолин.
Естествените перли са изключително редки. Може да се наложи да бъдат отворени 10 000 миди, за да се открие една перла с прилично качество. Именно тази рядкост е причина за високата им цена, а не непременно красотата им.
Пазар
Днес 99.9% от предлаганите на пазара перли са култивирани. Култивираните перли са истински перли, отгледани в истински миди във ферми за перли в Япония, Австралия, Индонезия, Китай и други страни. Отглеждането на перли не е толкова нов процес, колкото повечето хора си мислят. Началото му е положено в Китай в края на XIII век. В съвременния си вариант е преоткрит в Япония през 1893 г. Производството на перли започва със събирането на миди и подготовката на фермата. На определено място в мидите внимателно се въвежда „дразнител“ (например парченце черупка), което да провокира образуването на перла. Това не може да стане, преди мидите да достигнат определена възраст. Перлите се събират след 2 до 5 години. Стойността на култивираните перли се обуславя от тяхната симетрия и блясък.
Специалистите гемолози разпознават 19 цвята перли, сред които бял, кремав, розов, небесносин, зелен, сребрист, златист, червен, черен. Багрите се определят от състава на водата, количеството органични вещества, вида мида, броя на слоевете седеф и тяхната дебелина, присъствието на микроелементи, начина на производство.
Описани са пет основни форми при перлите: Кръглите перли се срещат най-рядко, тъй като тази форма се постига изключително трудно по естествен път. Най-желани са идеално сферичните перли. Полукръглите перли са много близки до кръглите перли и неопитно око трудно би ги разграничило, затова на помощ идват микроскопите. Капковидните перли са получили името си от приликата им със сълзите. Те са особено ценни, ако притежават безупречна форма на круша. Бароковите перли са с неправилна форма, като няма две еднакви. Полубароковите перли се различават от бароковите по наличието на пръстени около тялото им, което ги прави лесно разпознаваеми и уникални.
Размери
Култивираните перли може да са съвсем малки (1 мм), но и да достигнат до 15-16 мм и повече.
Една от най-едрите перли е „Перлата на Аллах“. Наречена е така, защото наподобява глава на човек с чалма. Размерите й са 24 см на 14 см и тежи 6.4 кг. Извадена е от гигантска мида, отрита край бреговете на Филипините през 1934 г.
Особено популярна е перлата „Ла Перегрина“, която през 1969 г. актьорът Ричард Бъртън закупува за 37 000 долара и подарява на съпругата си Елизабет Тейлър. След смъртта й е продадена през декември 2011 г. за над 11 милиона долара.
През 2022 г. перлите са били 980-ят най-търгуван продукт в света (0,0034% от общата световна търговия) на обща стойност 796 милиона долара. Най-големите износители на перли са Япония, Китай, Индонезия, Австралия и Френска Полинезия.
В момента отглеждането на перли процъфтява, но то е изправено пред редица предизвикателства, произтичащи от влошеното качество на водата, замърсяванията, подкисляването на океана и климатичните изменения, които застрашават водните организми.
Момичето на Вермеер
Най-известната перла в историята на изкуството несъмнено е тази в „Момичето с перлена обица“ на Вермеер (ок. 1665 г.). „Перлата“ е заглавието, което Джон Стайнбек избира за свой разказ, публикуван през 1947 г. Това е притча за мексикански ловец на бисери на име Кино, който намира ценна перла, от която очаква да промени към по-добро живота му. Вместо това обаче тя отключва поредица от бедствия и в крайна сметка той е принуден да я върне обратно в бездната на океана. Историята ни връща за пореден път към размисли за същността на щастието и смисъла на живота – много по-красив и скъп (безценен!) и от най-прекрасните перли.
,
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
