П равят българска легенда като мюзикъла „Мама миа“, но с вечните хитовете на Стефан Диомов.
Родното произведение се нарича “Здравей! Как си, приятелю?” и включва едни от най-хубавите песни на българската естрада от последните десетилетия, написани от Стефан Диомов, като акцентът е върху вечните мелодии, познати от „Тоника“ (във всичките версии) и Тони Димитрова.
Изненада
Премиерата на мюзикъла е насрочена от Музикалния театър за две дати – 20 и 21 април, където ще играят двата състава, работещи по проекта. Това ще е и своеобразна изненада за Стефан Диомов, който ще види какво точно са направили с песните му. Пред „Телеграф“ той отбеляза: „Мечтая цял живот за мюзикъл и ще бъда много щастлив, ако това се осъществи“. И допълни: „Най-важното нещо за един мюзикъл е либретото. Песните ги имам, написал съм повече от 500 песни. Но изборът на песните ще бъде съобразен с либретото“.
Сюжетната линия на мюзикъла ще върне приятни спомени, ще стопли сърцата на зрителите, а със сигурност и ще разчувства, казват от Оперетата. Героите носят имена: Примерната, Самоуверения, Нетърпеливата, Суетната, Закъснелия, вечния бунтар Клошаря, двама влюбени младежи и вече пораснала малка дъщеря Мария. В една лятна вечер героите на мюзикъла ще разкрият дълго стаени тайни и пазени откровения.
Любов
Сюжетът в “Здравей! Как си, приятелю?” разказва за първата и за старата любов, за възходите и за паденията, за прошката и за обидата, за разделите и за събиранията, но най-вече за едно вечно и искрено приятелство. В този разказ участват оркестърът, хорът, балетът и солистите на Националния музикален театър.
Идеята е на Еделина Кънева. Тя и като актриса има участия в мюзикъли, сред които се откроява това в „Мама миа“. И съвсем логично й идва идеята да направи български мюзикъл с вечни хитове. Така се стига до “Здравей! Как си, приятелю?”. Либретото е на Юрий Дачев, който оплита перипетиите и трепетите на героите. Младият маестро Георги Милтиядов събира в едно цялата музика. Диригент е Дориан Молхов. А като режисьор този път ще има възможност да блесне Камен Воденичаров.
Георги П. Димитров
