В световния, а и в родния футбол състезатели, треньори и босове се помнят повече с прякорите си, отколкото с истинските им имена. Представяме ви втората част от прегледа на „визитките“ на известни фигури в любимата игра.
В Пловдив Дерменджиев беше Чико, Георги Попов-Тумбето, а Христо Бонев - Зума. В „Славия“ героите през 60-те и 70-те са Шами – Александър Шаламанов, и Горнобанския кмет - Мишев. По-късно се появиха Жужо и Чаво - нападателният дует Желязков и Цветков. В „Локомотив“ – София, звездата беше Начко Михайлов, екзекуторът на „Монако“. Оттогава запалянковците го прекръстиха на Моначко.
В ЦСКА играеха Майкъла, Джеки и Джони - все Георгиевци с фамилии Илиев, Димитров и Велинов. Недялко Младенов наричаха Фикуса, а след един мач левскарите нарочиха Спас Джевизов от ЦСКА за най-високото дърво в София. В този мач нисичкият Барзов надскочи и отне с глава топката на много по-високия от него Джевизов, а синият сектор избухна в овации и смях. Безкомпромисният защитник с червена фланелка Цоньо Василев носеше прозвището Трета хирургия. Появиха се и двусмислени прякори. Антон Димитров от ЦСКА беше Пирожката, а в „Левски“ игра Александър Александров - Кривия. Той предпочиташе Алекс, но сам се шегуваше с прякора си: "Между краката ми може да мине куче с погача в устата, толкова са криви". Легендата казваха на Бисер Иванов, а прозвището Рендето Вьорнер, носеше друг национал - Георги Марков.
Елитна група
В елитната група се подвизаваха и футболистите Емил Тодоров - Зелето и Георги Богданов - Животното, чиито прякори са по-популярни от фамилиите им. В „Пирин“ и „Локомотив“-София още си спомнят с носталгия за Шмайзера-Борислав Хаджиев, както за Мечо и Заю – тандема нападатели Методи Стоянов и Борис Николов. Вратарят на „Пирин“ и националния отбор Христо Христов, родом от близкото до Благоевград село Бараково, се именуваше Бараката, а наследникът му Кирил Стойков наричаха накратко Зози. Със зеления екип се подвизаваше и Йордан Боздански - Зико.
Прякори, излизали и като заглавия във вестници през 90-те и началото на новия век, бяха Багажника - Йонко Неделчев, Електричката - Здравко Лазаров. Убийственият прякор Доктор Менгеле с препратка към мрачно известния лекар от концлагера в Аушвиц, беше даден не съвсем заслужено на Стефан Колев - централен защитник, станал шампион с „Левски“, ЦСКА, „Славия“ и „Литекс“!
В двата гранда игра и Пелето - Станислав Ангелов, за когото това беше прякор от ученическите години. В „Левски“ по крилото дриблираше друг Мечо - Димитър Телкийски. Благо Георгиев - Джизъса и Живко Миланов – Джеки Чан са най-популярните прякори сред днешните футболисти.
Джуджето – 177 сантиметра
Треньорите също не са подминати. В миналото Ангел Петров беше Чори, Васил Спасов – Валяка, а Васил Методиев – Шпайдела. Емил Велев е Кокала. Чичовото е другото име на Любослав Пенев. Публиката кръсти Вили Вуцов Овчата глава, а треньора на ЦСКА Христо Янев необяснимо защо е кръстен Джуджето. Все пак с ръст 177 сантиметра едва ли може да се каже, че е джудже. По-ниският с цели 10 сантиметра Емил Гъргоров, дългогодишен съотборник на Янев в ЦСКА, през цялата си кариера ходи неотменно с известното на всички Бадема. Варненецът Никола Спасов пък е познат като Мастиката.
Бившият собственик на „Левски“ Тодор Батков си спечели прозвището Бай Ганьо. Небезизвестният Александър Томов, подвизаващ се в началото на прехода като вицепремиер, народът го кръсти Вълка Лупи. Като един от собствениците на Металургичния комбинат – Кремиковци, той има немалка заслуга за успешната ликвидация на икономическия гигант. После се появи за малко и като собственик на футболния ЦСКА, но и тук допринесе за неговия фалит. Щом го мернеха в официалната ложа на „Българска армия“, запалянковците скандираха: „сАшо апАшо“! В началото Лупи обичаше да сяда и между червените фенове, но после започнаха да го гонят от сектора.
Румен Жерев
